"Каквото бъде декодирано, умира."

От днес в Bulevard.bg започва да гостува периодично един от най-добрите литературни блогъри в България - Темз Арабаджиева, автор на блога "Книжно. На по книга, две". При нас тя ще прави това, което прави най-добре - интересни и грабващи ревюта на книги. Надяваме се това да е само началото на едно дълготрайно и благодатно сътрудничество.

Когато лятната луна завие от прозореца ви, е време за пътешествие. А най-бързото потегляне на такова се оказва разтварянето на книга. Особено когато книгата е "Бар Флобер" (изд. "Панорама", 2015; превод Здравка Михайлова), в която Барселона, Флоренция, Берлин, Атина и Аркадия се завъртат безцеремонно пред погледа.

Романът на  гръцкия автор Алексис Стаматис оставя читателя там, където го е открил – на Итака на очакванията, Итака като мизисцен на реалността, Итака като начало и край. Но завръщането е само привидно. 

Защото "Бар Флобер" е мястото, на което срещите никога не се случват,

а пътуването е ключовата дестинация - започва още из картата на корицата, а дестинациите са невидимият контур на себеосъществяването. Нощното лятно небе прерязва действителността, оставя огромна цепнатина в собствената атмосфера и историята на Лукас Матеу засмуква въздуха в нежни водовъртежи.

"Бар Флобер" не е класика, но е интелигентен и очарователно написан трилър - жанрова литература, която доближава един писател до читателя, оказвайки се безболезнена инжекция живот; "редакция на хаоса".

Главният герой Янис Лукас е журналист на свободна практика, с баща  известен писател и с приятели журналисти и поети. Янис има един дефект, маркирал докрай личния ми живот, дългогодишна връзка, която отдавна е обезстрастена, и живот, изпод чийто пръсти Музата се измъква необратимо. Последното се оказва превратна точка по пътя към приемането на "доброволното скиталчество" на Янис. В издирването на потънал в неизвестност гръцки автор, чийто ръкопис случайно попада в ръцете на журналиста в Синята библиотека на баща му, той поема по своята одисея към себе си.

Мотивът с откраднатите картини на Пикасо (за които ще разберете още в Бареселона) и рамкирането на текст в текста по приятен начин съчетават похвати, познати от книги като "Името на розата" от Умберто Еко, през "Сянката на вятъра" на Карлос Луис Сафон, до жанрова и доста по-лека литература като "Шифърът на Леонардо" от Дан Браун.

Вплитайки философски, криминални, митични и реалистични елементи, романът разделя странстванията на главния герой в пет глави: между пет града – Барселона, Флоренция, Берлин, Аркадия и Атина - повествованието циклично завърта пътя, сарсуелата, самотата, падението, скитането в Ада и извисяването в Рая. 

Литературните препратки - битническото движение, имена като Бекет, Бъроуз, Керуак, цитатите от Дантевата "Божествена комедия", символиката на четирите откраднати картини на Пикасо (Знамението, Бълнуването, Зона, Велики пости) и имената на героите (Христос, Лукас, Лито̀, Матеу, Янис) не са случайно подбрани. Читателят се оказва на средата на лабиринт, от който може да излезе само чрез решаване на кубчето на Рубик, а словото се оказва диво животно, чието опитомяване превръща в роб на инстинктите.

"Каквото бъде декодирано, умира."

"Не съществува нищо, освен езикът, който те е сътворил, за да те погълне."

"Бар Флобер“ се оказва толкова многопластов, че читателят сам се губи в тази поетика на търсенето, за да се открие в Градината на Матеу (преповтаряща "Градината на Финци-Контини" на Джорджо Басани, в която двама души се срещат на неподходящо място, по неподходящо време и се разделят).

Мъжките образи, наситили тази европейска география на литературата, са плътни, далечни на читателя, но реално дишащи, а женските ключови персонажи (Катерина и Лито̀) са по-скоро безплътни и въздишни, заключващи в себе си идеята за Музата. Една творческа контракция е деляла въображението на Стаматис от създаването на наистина смайваща литература (преобладаващото застиване на романа в дебрите на криминалните мотиви е нещото, което тласка оценката назад до "интелигентен литературен трилър").

И все пак с "Бар Флобер" се откриваш.

Не в романа. А в действителността. Той  е мястото, на което се вливаш в багрите наоколо. Разливаш се, преди да опънеш платната за поредното си  отпътуване от Итака. Макар и жанрова, тази книга е доста по-смайващо четиво от масовите бестселъри и мога само силно да ви я препоръчам. 

Като една Пандора и с риск за вътрешен Апокалипсис. В послеслова ще стане ясно дали виелицата ще ви напусне, дали вятърът ще си отиде и ще се отпуснете в обятията на дома си, или по залез ще отплавате. От и към "Бар Флобер".

Източник: Bulevard.bg