Легендарната народна певица, която си отиде на 79, беше известна като еднa от най-големите пазителки на българското фолклорно наследство

Народната певица Любка Рондова си отиде малко преди да навърши 80. Родом от костурското село Шестево в Егейска Македония, тя емигрира от Гърция още като дете заради гражданската война (1948 г.), когато семейството й бива разделено. Учи славянска филология в Карловия университет в Прага, а у нас се установява през 1960 г.

Репертоарът й популяризира песните от Македонската фолклорна област, а "Смиляна" се превръща в нейната емблема. На нея дължим музикалната памет за някои образци от сборниците на братя Миладинови и Кузман Шапкарев.

От Министерството на културата разпространиха съболезнователно писмо до нейните близки и приятели, в което се казва:

Изпитанията в живота на Любка Рондова започват от нейното детство,

но вместо да я направят плаха или да я озлобят към несправедливата съдба, те я превеждат по трънливия път на емигранта, за да съумее да се изгради тя като високообразован човек, владеещ няколко езика.

Може би тъкмо тези изпитания, както и будното българско семейство, в което се ражда, й помагат толкова добре и отрано да осъзнае значението на родовата памет, а по-късно и усърдно да заработи в тази насока през целия си живот.

Какво по-голямо доказателство за силата на българската култура, за мощта на българския фолклор от факта, че Любка Рондова успява благодарение на тях да преодолее загубата на близки, познати, на детството си и в следвоенна София да подреди един нов живот; живот, изпълнен с песни, танци и вяра - вярата, подкрепата и обичта на всички хора, докоснати по един или друг начин от нейния талант.

На тях, нейните бъдещи приятели, тя изпява песните на своя живот, тръгнали от огнището на баба Велика в село Шестево и достигнали до най-стария в България Ансамбъл за народни песни и танци "Гоце Делчев" - София, създаден през 1945 г., в който

работи като солист и филолог десетилетия наред

... А една от най-големите й гордости е това, че има българчета, кръстени на името на една от най-нежните и лирични песни, които изпълнява - "Смиляна".

Песните на Любка Рондова носят любовта и болката, мъката и надеждата на българите от нейния край и са блестящ пример за прекрасния български диалект, който тя нарочно запазва, за да подчертае богатата изразност и топлина, които бликат от него.

Животът й бе урок по патриотизъм, който тя сама разказваше простичко така: "Народ, който пази хилядолетната си история, не е дошъл случайно на този свят"...

За дейността си певицата е удостоена с редица държавни отличия като ордените "Стара планина" и "Св. св. Кирил и Методий", а миналата пролет получи и приз за цялостен принос към българското фолклорно наследство от интернет класацията "Годишни фолклорни награди". Нищо не може да се сравни с

обичта на публиката, която е моята най-голяма награда и надежда,

казваше обаче тя. Не спираше да прави нови записи дори през последните години от живота си, когато здравословното й състояние беше влошено, като споделяше, че все още не е публикувала всички песни, които е научила от майка си, припомнят от БНР.

Пяла е и на гръцки, а дискографията й на CD включва албумите "Смиляна" (2000), "Песните са моите деца" (2003), "Дъщеря на Егея" (2008), "Хоро се вие" (2011) в дует с Илия Луков и "Песни от Балканската война" (2012) с оркестър и вокална група от ансамбъл "Гоце Делчев".

Вече на преклонна възраст, през 2009 г., тя записва "Смиляна" и "Извор вода" в Мадарската пещера с техния оркестър за народна музика за проекта "Магията на Мадара" по случай 75-годишнината на държавното радио.