Изборите са събитието на отминалата година в 24-тата поред класация на "Дарик радио"

Кристалина Георгиева, която в рамките на годината оглави двете най-мощни финансови институции - Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ), - е политикът на 2019-а в ежегодната класация на "Дарик радио".

През февруари бившият ни еврокомисар стана временно изпълняващ длъжността "президент на Световната банка" след оставката на корееца Джим Йон Кин, а в края на септември беше избрана за управляващ директор на МВФ от 24-членния Изпълнителен съвет, представляващ 189-те държави членки.

Месец преди това, при драматични гласувания на 28-те страни членки на ЕС, тя получи подкрепата да бъде общият европейски кандидат за поста, припомня "Дарик" и цитира германските вестници тогава, които написаха, че е "компетентна, пасва като дялан камък и е голям успех за България". 

Бордът на управителите на МВФ дори промени правилата на организацията, за да може кандидатът за най-високия пост да е по-възрастен от 65 години, тъй като Георгиева навърши 66 на 13 август. Така от 1 октомври българката стана първият директор на МВФ от развиваща се икономика и едва втората жена на този пост.

Неотдавна Кристалина Георгиева зае 15-о място сред 100-те най-влиятелни жени през 2019 г. според сп. "Форбс", като изпреварва американската телевизионна водеща Опра Уинфри (на 20-о място), британската кралица Елизабет Втора (номер 40) и младата екоактивистка Грета Тунберг, която заема последното място, но междувременно беше избрана от сп. "Тайм" за личност на годината.

Начело на класацията на "Форбс" като най-влиятелна жена в света за девета поредна година е германският канцлер Ангела Меркел, следвана от новия управител на Европейската централна банка (и бивша шефка на МВФ) Кристин Лагард, Нанси Пелоси от Демократическата партия на САЩ, която председателства Камарата на представителите в Конгреса, и актуалната председателка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. 

Българите, които значително са повлияли на политиката и историята на България и света през последните 12 месеца, бяха номинирани за 24-ти пореден път от екипа на радиото, слушатели, други медии и досегашните политици на годината, сред които Петър Стоянов (1996), Иван Костов (1997, 1998 и 1999), Надежда Михайлова (2000), Симеон Сакскобургготски (2001), Георги Първанов (2002, 2003 и 2004), Бойко Борисов (2005, 2007 и 2008), Сергей Станишев (2006), Цветан Цветанов (2009 и 2010), Росен Плевнелиев (2011 и 2012), Ирина Бокова и Йорданка Фандъкова (2015), Румен Радев (2016), българските евродепутати Ангел Джамбазки, Андрей Ковачев, Искра Михайлова и отново Сергей Станишев (2017)

Кристалина Георгиева е печелила титлата и през 2014 г., когато стана зам.-председател на Европейската комисия. През 2013 и 2018 г. политик на годината бяха не конкретни личности, а съответно протестиращият човек и протестиращите майки.

Две от петте събития на годината бяха свързани с избори - политическите (за Европейски парламент през май и местните през октомври) и изборът на главен прокурор. "Резултати от изборите в Европейския съюз" е било и най-честото търсене в Google от България, отчетоха от търсачката в годишната си класация

Междувременно преди десетина дни парламентарните избори във Великобритания донесоха значителна подкрепа за консерваторите на Борис Джонсън и тяхната заявка за излизане от ЕС на 31 януари. Брекзит е с важно значение както за бъдещето на Европа (и България като част от нея), така и за голямата българска общност там.

Именно затова от "Дарик радио" са избрали за събитие на 2019-а изборите през годината.

Събитие на годината досега са били:
1996 - посещението на цар Симеон Втори в България,
1997 - януарските протести срещу управлението на Жан Виденов,
1998 - далаверите в митниците,
1999 - поканата към България за членство в ЕС,
2000 - падането на шенгенските визи,
2001 - терористичните атаки на 11 септември,
2002 - поканата към България за членство в НАТО,
2003 - войната на мутрите,
2004 - приключването на преговорите с ЕС,
2005 - договорът с Европейския съюз,
2006 - потвърждаването на датата 1 януари 2007 за членството на България в ЕС,
2007 - освобождаването на българските медици в Либия,
2008 - изборите в САЩ,
2009 - икономическата криза,
2010 - кризата в здравеопазването,
2011 - кризата в Европа,
2012 - атентатът в Бургас,
2013 - протестите,
2014 - случаят КТБ,
2015 - миграционната вълна в Европа,
2016 - изпитанията за Европа с мигрантите и терора,
2017 - договорът с Македония,
2018 - българското европредседателство.

Източник: "Дарик"