Може би най-забавната форма, която комедията е приемала досега

"Светът е оцелял, защото се е смял."

Живеем в свят, който се е взел твърде на сериозно. В непрестанната върволица от скандали, икономически сривове, световен дълг, заеми, войни и кризи от всякакъв тип, имаме нужда от почивка. От нещо свежо, което да ни казва да се спрем, да се посмеем и да продължим напред. 

Така че от време на време си дължим малко смях. Нещо забавно, което да ни отърси от ежедневието, проблемите и т.н. и да ни даде нотка свежест. Всичко това можем да намерим в стендъп комендията.

Какво е стендъп комедия?

Ако не знаете какво е това и не сте гледали друг път подобно нещо, можете да видите как група "Нема к'во" се справя със стендъп комедията в Mega Mall в София през всяка неделя вечер на август.

Иначе това е стил в комедийното изкуство, при който комедиантите излизат сами на сцена (обикновено в бар, където хората могат да си пийнат) пред жива публика, на която говорят директно, и разказват предварително написани от тях самите забавни истории, смешки и т.н., пречупени през собствената им перспектива. 

Комикът не играе роля, той просто стои сам на сцената, без грим или театрален костюм, само с микрофон в ръката си и си говори с публиката. А зрителят сякаш просто е седнал в бара и приятел му разказва нещо забавно и смешно. Хуморът в стендъп е остър, пиперлив и често балансира на границата на грубото, като някои от изпълняващите стендъп се бъзикат дори и с някои от гостите си.

Корените на стендъп комедията могат да бъдат намерени на няколко места

От една страна, това са мюзикхоловете на Англия от XVIII и XIX век и в САЩ от края на XIX век. Там комици разказвали шеги и понякога разигравали скечове. Това обаче се различавало от днешните разбирания за стендъп комедия. Комедиантите, под погледа на строгите британски цензори, далеч не достигали нивата на острота и социална ангажираност, до които се простира днешната форма на стендъпа.

По-близко до него били американските "менестрелски" шоута, които се провеждали още отпреди Гражданската война в САЩ и продължили да се организират докъм средата на XX век. Те са известни като една от най-гротескните форми на комедията, като шегите там се основавали на расови и етнически стереотипи.

И въпреки целия този расизъм, все пак "менестрелските" изпълнения отклонили публиката от мнението, че комедията трябва да се играе само в театрите, с ясен сценарий, грим, костюми и т.н. Те създали почва за съвременната визия на стендъпа. Освен това те дали място за онзи сатиричен, ироничен стил на монолозите, засягащи резки социални теми.

Оттук нататък пътеката за създаването на стендъп комедията трябва само да се доотъпче. За това роля изиграват радиото, филмите и телевизията, които дават поставят светлината върху много талантливи комици, популяризирайки комедията и нейните форми като цяло. "Гладът" на публиката за смях предизвикал нуждата от някаква нова форма на забавление. Зараждащите се тогава пък социални вълнения дали другата важна част на стендъпа - социалното, личния ангажиран поглед към света. 

Появата на стендъп комедията

Така стендъпът в днешния си вид се появява през 60-те години, отново в САЩ. На сцената излизат ново поколение комици със свеж, пиперлив език - и не се притесняват да кажат онова, което мислят за заобикалящата ги среда. Комици като Лени Брус, Лорд Бъкли, Бил Козби и Морт Сал (както и много други) решават да преминат установените граници и да навлязат там, където на другите им е твърде неудобно, твърде нетолерантно.

Стендъпът дава на комедията невероятна смесица от социална ангажираност, огромни дози самоирония, сарказъм и експлоатиране на теми, смятани от обществото за табу. Комедиантите тук осмиват всичко около себе си и себе си. Комици като Джордж Карлин и Ричард Прайър през 70-те стават равни на рокзвездите по популярност само с тази своя откровеност в хумора. 

Робърт Клайн и младият тогава Джери Зайнфелд (да, този от сериала) пък залагат на "наблюдателния" стил в стендъп комедията - шеги, вдъхновени от всекидневния ни живот. 

Благодарение на филмите и телевизията стендъп комедията придобива сериозни размери и комедианти като Джери Зайнфелд и Джей Лено придобиват милиони само с шегите си, а самото изкуство придобива огромни мащаби в англоговорящите страни. И така до ден днешен, когато като потребители в YouTube няма как да не сте попадали поне веднъж на клипове с известни (или не толкова) комици, излезли на сцената.

Реално погледнато, по-голямата част от любимите ви комедийни актьори и водещи на вечерни предавания (в САЩ) най-вероятно са и стендъп комедианти. Такива са Джери Зайнфелд, Адам Сандлър, Крис Рок, Бил Козби, Елън ДеДженерис, Уди Алън, Били Конъли, Джордж Карлин, Еди Мърфи, Робин Уилямс, Джей Лено, Джон Оливър, Джон Стюарт и много други.

В България

В България стендъпът тепърва набира сила. Основните имена у нас на комедийната стендъп сцена са Васил Ножаров, Боги Бейков, Иван Кирков, Влади Маринов, а също така и групата "Нема Кво" (Георги Николов, Калин Кирилов и Иван Петров), която скоро има шоу в Mega Mall в София. 

Всеки, който е гледал подобно шоу, знае, че това е може би най-доброто, което може да се види от днешния свят на комедията. Защото просто това е светът около нас и някакви забавни хора ни го представят в неговата абсурдна страна, карайки ни да престанем да го взимаме толкова насериозно. Както и себе си. А това освобождава. 

Източник: Bulevard.bg