Без съмнение той е най-влиятелният философ, който Германия някога е имала - не е ясно само дали би одобрил стореното от някои комунистически деспоти в името на неговото учение, отбелязва Керстен Книп от "Дойче веле" по повод 200-годишнината му

Карл Маркс беше философ - бунтар, припомня Керстен Книп от "Дойче веле" по повод 200-годишнината от рождението му (1818-1883), чествана в родния му град Трир на 5 май.

Още на млади години той започва да се бори за либералните идеи на своето време. Принуден е да бяга в изгнание - първо в Париж, а по-късно и в Лондон. В Англия той започва да се интересува от тежкото положение на работниците, които в епохата на зараждащия се капитализъм живеят и работят при много тежки условия.

Така през 1847 г. се ражда неговият "Комунистически манифест", в който той и съратникът му Фридрих Енгелс призовават за равни шансове за всички.

Това е и началото на комунизма в света. Този негов труд е нещо много повече от чист анализ, казва политологът Рихард Льовентал, според когото "в очите на своите поддръжници комунизмът става неопровержимо учение, нещо като религия."

Историческото въздействие на Карл Маркс се базира на една-единствена по рода си връзка между новаторски научни познания и въодушевяваща утопична визия, която вдъхновява пионерите на работническото движение като някаква световна религия - а учение, което изпълнява и религиозни функции, винаги може да се превърне в догма в главите на вярващите и техните проповедници, допълва политологът.

"Капиталът"

По-късно Маркс написва още по-известното си произведение "Капиталът", превърнало се в теоретична основа на комунизма, на която се позовават всички бъдещи комунистически деспоти: Ленин, Сталин, Мао Цзедун. Стъпвайки върху идеите на Маркс те изграждат своите комунистически диктатури.

Всичко това се случва след неговата смърт, така че либералният философ от Трир не доживява да види плодовете на своя труд. Реалният комунизъм обаче в продължения на десетилетия хвърля известна сянка върху името на Маркс, което започва да се променя едва сега - почти 30 години след падането на режимите отвъд Желязната завеса.

След 1989 г. изследването на аналитичния потенциал на произведението вече става възможно отвъд рамките на господстващата допреди това системна конкуренция и извън всякакви политически предубеждения спрямо труда на Маркс, създадени от марксизма, ленинизма и другите тоталитаризми като маоизма", казва Мартин Ендрес, социолог от университета в Трир. 

Trier BW 2014-06-21 11-11-49.jpg
Родната къща на Карл Маркс в най-стария германски град, Трир, днес превърната в музей. Снимка: Berthold Werner / Уикипедия, CC BY-SA 3.0, Link

Карл Маркс обаче не е само талантлив теоретик, а и блестящ писател. Неговият "Комунистически манифест" и до днес впечатлява с изящното си слово. Теорията и езиковото богатство направиха от този автор класик, който се изучаваше във всички германски университети.

Анализите на Карл Маркс звучат актуално и днес - чрез тях можем например много точно да формулираме какво се крие зад несправедливостта или експлоатацията. При това не само в Европа.

Универсално учение?

Социологът Мартин Ендрес дава пример с експлоатацията на детския труд, която Маркс заклеймява - и която днес виждаме в редица глобални текстилни компании, използващи евтиния наемен труд най-вече в Азия.

"Там ние наблюдаваме едно разместване на пластовете, което Маркс е анализирал много точно, визирайки Запада. Първоначално евтината продукция се възлага на външни изпълнители, а след това възникват високотехнологични производствени мощности, които допринасят за повишаване нивото на заплатите, каквото наблюдаваме в Китай например. А евтината продукция се прехвърля към още по-бедните региони на света", обяснява Ендрес и заключава: 

"Т.е., ако използваме терминологията на Маркс, ние наблюдаваме относително повишаване на жизнения стандарт при същевременно продължаване на експлоатацията. И оттук възниква въпросът до каква степен анализите на Маркс, тогава отнасящи се за Западна Европа, вече не са универсални."

200-годишнината от рождението на Карл Маркс се отбелязва празнично в Германия. Хората вече започват да разбират, че не може да бъде винен за всичко, което беше извършено уж в името на неговото учение. Защото след смъртта си той просто не можеше да се съпротивлява на всички, които злоупотребиха с неговото учение.

Да не съдим Маркс за престъпленията на комунизма, предупреди и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който пристигна в Трир за официалните тържества по случай 200-годишината от рождението на германския философ. 

Източник: Българската редакция на "Дойче веле"