Обяснено от научна гледна точка

В продължение на пет години екип от учени е осъществявал проект, чиято основна цел е да установи как се разпространяват псевдоновините в социалните мрежи. Изследването включва наблюдение на голям брой потребители във "Фейсбук", а резултатите си специалистите са публикували в изданието на американската академия на науките Proceedings of the National Academy of Sciences.

Заключението на учените е, че вирусното разпространяване на всякакъв вид "конспиративни теории" се дължи на ефекта на т.нар. ехо камери* . места, които позволяват на хората да затвърдят убедеността си и да усилят вярата си в онова, в което са решили да вярват; места, където няма кой да пречи на убежденията им с противоречащи и доказващи неправотата им факти, разказва блогът на Nakratko.bg "Истории от историята".

Виж още: В интернет се държи все по-малко на достоверността

В конкретния случай в ролята на "ехо камери" са области от медийното пространство, вкл. в интернет, където информацията или вярванията се разпространяват и подсилват чрез периодично повтаряне вътре в затворени виртуални пространства. Тези пространства, които служат и за да възпират промъкването на противоположни мнения, може да послужат и като обяснение за многобройните групи онлайн потребители - особено във "Фейсбук", - вярващи в информация, която

очевидно и демонстративно звучи като глупост или поне измислица

За да установят доколко ефективни са "ехо камерите", учените анализират поведението в 67 общодостъпни групи във "Фейсбук". 32 от тях са насочени към конспиративни теории, 35 са за чисто научни новини. Анализът е извършван всеки път, когато се публикува нова информация в съответната група.

Алгоритъмът за анализи проследява поведението и взаимодействието на участниците в групата с всяка от публикациите (вкл. харесвания и споделяния) през периода 2010-2014 г. Като контролна група са наблюдавани отчетливо заявяващи себе си групи за тролинг - в които чрез саркастично и хумористично изнасяне на информацията се търси

осмиване на фалшивите факти, разпространявани чрез интернет

Учените първо установяват, че чрез групите във "Фейсбук" публикациите с научни новини и конспиративни теории се разпространяват в еднаква последователност. През първите два часа, а след това и 20 часа след публикуване на постинга, се наблюдават пикове в споделянето и харесването му. Това се случва независимо от типа на новината и дали тя е достоверна или не. Споделянията и харесванията са най-често от хора, които намират поднесената им информация за близка до разбиранията си.

Виж още: Отговорни ли са сайтовете и за потребителските коментари?

Разликите се появяват в дългосрочен план. Научните новини се разпространяват относително бързо в "световната паяжина", след което се наблюдава също толкова бърз спад в споделянията и дискутирането на новината. Обратно на това е

поведението на конспиративните теории

На тях им е нужно време, за да "наберат инерция" - трупането на "задвижващият ги момент" става по-бавно, с постепенно разпространяване и дискутиране. Това обаче означава, че заради по-бавното си "разгръщане" в интернет пространството, конспиративните теории остават "живи", дори и когато събитието, послужило им за изходна точка, е отдавна загубило актуалността си.

Най-важното заключение на учените обаче е, че поведението на всяка група потребители в дългосрочен план само затвърждава и усилва техните собствени "ехо камери". Когато взаимодействате с публикации от индивидуални хора, новинарски медии или друг вид организации (харесвате и/или споделяте),

социалните мрежи приемат това за вашия "периметър" от интереси

и започват все по-често да ви предлагат в лентата с новини подобни като резултат публикации. А онези, които игнорирате, с течение на времето намаляват и алгоритмите на "Фейсбук" почти ги скриват от погледа ви.

Това само по себе си е също "ехо камера", която сами моделирате - чрез онлайн поведението си. В крайна сметка това довежда до простия ефект, че потребителите във "Фейсбук" пространството виждат само информация, в която са убедени и вярват, както и хора, които не им противоречат, а само подкрепят мненията им.

За правотата на собственото си мнение човек съди по това

дали то е прието от широка общност хора. Този феномен е известен на психологията и се нарича склонност за потвърждение**. С настоящото изследване се потвърждава предположението, че този феномен е също толкова разпространен в онлайн общностите, колкото и в реалните екипи и групи от хора.

Когато става дума за разпространяването на лъжлива, фалшива или изфабрикувана информация, нещата стават още по-опасни. Толкова опасни, че по време на Световния икономически форум през 2013 г. явлението беше наречено "дигитален стихиен пожар" и беше определено като една от най-големите заплахи за глобалното общество в съвременността.

Данните от това изследване подкрепят и заключенията от друго подобно проучване, огласени през миналата година. Тогава учените в прав текст написаха, че любителите на конспиративни теории са готови да повярват на почти всичко, което им пробутате.

Коментар: Колко удобно ни е в симулакрума!

______

* "ехо камера" е понятие в теорията за средствата за масова информация. С него се описва ситуация, при която определени идеи и убеждения се акцентират и подкрепят с помощта на препредаване на съобщенията или повторенията им вътре в затворена система (партия, кръг от съмишленици, субкултурни групи и т.н.). При това с подобни съобщения се подтискат други аналогични информационни потоци.

Такива системи са от затворен тип и участниците в тях сами създават съобщенията, сами им вярват и сами се съгласяват със собствените си доводи. Алтернативната информация не може да влезе в "ехо камера" или ако е допусната по случайност, бива масово отричана.  

** Склонност за потвърждение (confirmation bias на англ.) е склонност на хората да дават предимство на информация, която потвърждава техните предварителни концепции или хипотези, независимо дали информацията е вярна. Като резултат от това хората събират и си припомнят информация избирателно, като я интерпретират по начин, определен от техни лични предпочитания и склонности. Освен това проявяват склонност да интерпретират двусмислена иначе информация като подкрепяща тяхната позиция.

Пристрастното търсене, интерпретиране и запаметяване на информация се използва като обяснение за поляризацията на нагласите (когато страни с различни гледни точки изострят несъгласията си, макар да боравят с едни и същи доказателства), постоянството на вярванията (когато човек продължава да вярва в нещо, за чиято неистинност са представени доказателства), ирационалния ефект на първенството (когато с повече доверие се ползва тази информация, която е първа хронологически) и илюзионната корелация (когато хората погрешно правят асоциация между две събития или ситуации).

Източник: History.nakratko.bg