Омбудсманът инициира междуинституционална среща за измамите с бързи кредити и препоръча: Четете си договорите внимателно

Над 3700 жалби на граждани, измамени от фирми за бързи кредити, са постъпили през последните три години при омбудсмана Мая Манолова, информира БНТ.

По нейна инициатива в началото на седмицата се състоя междуинституционална среща, на която тя напомни, че България е в челната петица по лоши кредити, задлъжнялост и невъзможност на населението да обслужва дълговете си.

Едно от посочените причини е, че фирмите за бързи кредити залагат незаконни клаузи в договите с клиентите си. По думите й: "Законът се оказва врата в полето. И така те се натоварват с допълнителни лихви, неустойки, обезщетения, които в крайна сметка много сериозно оскъпяват кредитите далеч над разумните нива."

Виж още: По колко и за какво теглим кредити

А какви са уловките на "бързите кредитори"? Екипът на омбудсмана е открил редица неустойки, които категорично определя като лоши практики. Един от триковете бил и въвеждането на "допълнителни услуги" към погасителните вноски, които целят просто да увеличат заема, а не реално да помогнат на клиентите...

Най-масова била неустойката за неосигуряване на поръчители или на банкова гаранция. Фирмите залагат трудноизпълними клаузи, например в рамките на три дни кредитополучателят да намери поръчител, който да получава заплата до седем пъти над минималната.

Срокът започва да тече след отпускането на заема и Мая Манолова тълкува това като знак, че фирмата изобщо не очаква да бъде намерен поръчител, а по-скоро да бъде платена неустойка.

Така се появява и примамливата такса "Гарант", срещу която фирмата намира поръчител на клиента. Други такси - уловки, са свързани с извънсъдебното събиране на просрочен кредит. Те се начисляват за обажданията, съобщенията и писмата, които се изпращат при просрочване.

Има дори такса, която покрива разходите, в случай че кредиторите си търсят вземанията в дома или на работното място на потребителите. Което според омбудсмана нарушава Конституцията. 

От Асоциацията за отговорно небанково кредитиране обаче не са съгласни, а нейният председател Николай Цветанов изтъква: "Това е общо взето като избора, пред който е изправен един потребител - дали да пътува с кола до Великобритания, дали да пътува с автобус, дали да пътува със самолет."

Мнението на омбудсмана? Няма реален контрол от държавата, защото Комисията за защита на потребителите (КЗП) нито има достатъчно правомощия, нито ресурси. От началото на 2018 г. до края на март т.г. регулаторът е направил 550 инспекции на "бързи кредитори", като 447 от тях са по жалби на потребители. Но това не дава резултат.

Виж още: Масови нарушения в договорите за бързи кредити

След като тези дружества "преведат в съответствие" с нашите препоръки своите общи условия, изведнъж се оказва, че потребителите получават пак общите условия с неравноправните клаузи, обясни председателят на КЗП Димитър Маргаритов.

Затова омбудсманът предлага съдът да се задължи да следи за неравноправни клаузи в заповедното производство, а не разрешенията да се раздават автоматично. Има идея и за въвеждането на лицензионен режим. Но дотогава препоръчва: четете си договорите внимателно. 

Междувременно данни на БНБ за първото тримесечие на годината показват, че отпуснатите кредити от такива фирми са на стойност 2,552 млрд. лева. От тях забавените кредити са на стойност 200 млн. лева.

Въпреки че за проблемите с бързите кредити се говори от години, все още много хора се подвеждат от примамливите на пръв поглед предложения, обобщава БНТ и представя конкретен казус - един от хилядите потърпевши от измамите с фирми за бързи кредити, Валентин Каменов.

Той има три проблемни кредита и две съдебни дела зад гърба си, както и един съвет към всички - по-добре не взимайте бързи кредити.

Преди години мъжът пропуска да плати дълга си за един месец, но на следващия плаща две вноски. Няколко месеца по-късно разбира, че фирмата е завела дело срещу него за неплащане на кредит, въпреки че той си е плащал всички вноски до момента.

Той признава, че не си е прочел договора - а там било написано, че ако дори само една от вноските бъде просрочена, се завежда дело. Освен това в хода на делото се оказало, че един от документите, приложени към досието му, е фалшив, с положени три имена и подпис, които не били негови.

В крайна сметка Валентин печели делото и си изплаща заема.

Източник: БНТ