Европейската комисия разпространи отново съвети към бизнеса как трябва да постъпи след излизането на Великобритания от общността след 29 март при вариант "без сделка". Готови ли са обаче българските митничари и самият бизнес за промяната?

Около 2,5% от българския износ е за Обединеното кралство. Въпреки че процентът не е голям, има предприятия, които работят единствено за британския пазар и изнасяната продукция е с висока добавена стойност. Великобритания е и една от малкото развити държави, с които имаме положителен търговски баланс, изтъква БНТ в репортаж на тема "Готови ли са българските фирми за Брекзит?". 

В хипотезата че ние нямаме сделка, тогава, за съжаление, за българските за всички останали европейски граждани ще важат правилата на Великобритания. Тя ще може да си въвежда едностранно каквито иска правила и ние ще трябва да се съобразяваме с тях", обяснява пред БНТ ръководителят на Представителството на Европейската комисия у нас Огнян Златев - и допълва:

"След като британските депутати отхвърлиха постигнатото споразумение между премиера Тереза Мей и Европейския съюз, Брюксел разглежда най-лошия сценарий, а именно - напускането на Великобритания без споразумение. Това означава, че ще се променят правилата както за бизнеса, така и за обикновените хора.

"Брекзит няма да доведе до преки загуби за българските производителите на земеделска продукция и хранителни продукти, категоричен беше по-рано през седмицата в Пловдив земеделският министър Румен Порожанов. 

Според него при Брекзит без споразумение износителите на земеделска продукция от България и вносителите от Обединеното кралство ще трябва да подготвят по-голяма по обем документация и сертификати за произход, за да могат да търгуват.

Около 2% е износът на българските земеделски и хранителни продукти за Великобритания, така че това не е основен партньор и в този контекст не би следвало да имаме много преки загуби, коментира той.

От Европейската комисия разпространиха за пореден път информация какво трябва да направят бизнес организациите и компаниите при евентуалното принудително излизане на Великобритания от ЕС след 29 март. Брюксел предупреждава фирмите да очакват повече разходи и усложнена митническа процедура.

Препоръката е дружествата да се обръщат към съответния местен оператор, като у нас това е агенция "Митници". Нужните данни са качени в сайта им Customs.bg

Но знае ли всъщност бизнесът какво да направи? На този въпрос Веселин Илиев от Българската стопанска камара (БСК) отговаря пред БНТ: "Моето усещане е, че не. Лошото е, че и ние не знаем като бизнес организация, и българската държава не знае, и европейската администрация не знае."

Първият проблем, който ще възникне - както за бизнеса, така и за хората - е въвеждането на по-строг граничен контрол, завишен най-малко пет пъти.

"На границата ще видим хаос какъвто никога не сме виждали. Според статистиката ежедневно около 10 хил. превозни средства преминават границите между Обединеното кралство и Европейския съюз", припомня Илиев.

Отделно се очаква и въвеждането на мита като за външна за Евросъюза страна, но не това плаши бизнеса, защото митата ще бъдат средно 4,5%. 

"По-страшен е достъпът до пазара. За да бъде пуснат на пазара един продукт, той трябва да отговаря на някакви изисквания. От момента, в който Великобритания напусне Европейския съюз, британските изисквания трябва да важат за ЕС", казва още Веселин Илиев.

Един от сериозно засегнатите сектори ще бъде производството и вносът на лекарства. Дори и без сделка Великобритания няма да иска незабавна нова регистрация на медикаментите, но Европейският съюз ще изисква такава - и прогнозата на експерта от БСК е, че:

"От това ще пострадат няколко държави, сред които и България. Една значителна част от лекарствата за онкоболни у нас са от Обединеното кралство."

Освен това Брюксел предупреждава фирмите, че трябва да разполагат с повече ресурси - човешки и парични, ако продължат бизнеса си с Обединеното кралство, защото освен мита, ще се променят правилата за ДДС, митническите такси и част от данъците.

"Живеем в изключително динамична среда и тя не може да търпи такива празни пространства. Не може просто изведнъж всичко да спре, не можем да спрем самолетите, които летят, не можем да спрем корабите по Ламанша. Взаимодействието ще продължи дори и след излизането на Великобритания, по един или друг начин", смята все пак Огнян Златев.

Но освен за фирмите, промени ще има и за обикновените потребители. Освен че ще отпадне евтиният роуминг, защитата на правата ще стане по-трудна.

Като първо нещо можем да кажем, че над 90 директиви за защита на потребителите ще спрат да действат на територията на Великобритания и съответно няма да важат и за българските потребители, коментира пред БНТ директорът на Европейския потребителски център Игнат Арсенов. По думите му:

"Потребителите трябва да бъдат внимателни, защото когато пазаруват, може да им бъде начислено мито и ДДС в зависимост от стоката и съответното митническо законодателство в държавата, където ще се внася."

Нови ще бъдат и правилата при пътуване, особено когато ползваме британски авиопревозвачи. В случай че летим на територията на Евросъюза и с местни оператори, правата остават. Ще имаме тези права и с британските превозвачи, но само когато излизаме от територията на Европейския съюз към Великобритания, пояснява Игнат Арсенов.

Все пак Европейският потребителски център във Великобритания ще продължи да работи поне до края на тази година. А от нашия потребителски център напомнят, че повечето от евроизискванията вече съществуват в британското законодателство. Лесно обаче могат да бъдат променени следи излизането от ЕС. 

Освен това за пребиваване в рамките на 90 дни британски граждани няма да имат нужди от визи за Евросъюза, както и обратното. По-особена ще е ситуацията за хората, които ще искат да живеят и работят във Великобритания.

Източник: БНТ