Доклад на Световната банка алармира, че намаляващото и прогресивно застаряващо население скоро няма да може да поеме всички нужда на пазара на труда

До 2050 г. в България няма да останат работещи хора. Това каза Виктория Левин, старши икономист в Световната банка (СБ), която представи изследване на институцията за пазара на труда в България с фокус върху значението на уменията за трудовата реализация, съобщи българския клон на телевизия Блумбърг.

Според Левин през следващите няколко десетилетия в България населението прогресивно ще застарява и намалява, като към 2050 г. хората в трудоспособна възраст ще са абсолютно недостатъчно, за да покрият нуждите на пазара на труда.

Според изследователите в бъдеще следва да се реагира с мерки за повишаване на производителността.

Според експерта икономическият растеж в страната от близкото минало се основава на строителството, където се използва нискоквалифициран труд. След кризата тези работни места са безвъзвратно загубени. А сега тенденциите показват, че търсенето е паднало най-вече върху висококвалифицирани работници, особено в ИТ сектора.

Виж още: Под 6% от работодателите наемат хора без опит​

Друга тенденция е да не се гледа толкова вече на образователната степен, колкото на различните умения - познавателни, социално-емоционални и технически (които трябва да се развиват непрекъснато с развитието на технологиите), обяснява анализаторът.

Виктория Леви коментира, че хората с по-високо образование имат по-високи познавателни и социално-емоционални умения, но не всяко образование създава добри умения от трите типа. Освен това по-възрастните хора имат по-добри социални умения, а по-младите - по-добри когнитивни. Случва се хора с едно и също образование да имат различни доходи, в зависимост от когнитивните и социално-емоционалните умения, каза експертът.

В представения днес доклад се отбелязва, че има връзка между уменията и доходите. Например, установено е, че от особено значение в случая имат личностните черти, добросъвестността и емоционалната стабилност. Други важни социално-емоционални характеристики са доброжелателността, екстровертността, както и качества като откритост и постоянство, което води до настойчивост и отдаденост на дългосрочни цели.

Виж още: На пазара на труда се търсят стругари, шлосери и заварчици​

В проучване на Световната банка от 2013 се отбелязва, че от 1985 г. населението на България на възраст между 15 и 64 г. е намаляло от около 6 млн. души на 5 млн., а след 50 г. се очаква да бъде само половината от това. Това се дължи не само на намаляване на раждаемостта, а и на миграцията.

Според проучването икономическата криза е разкрила слабостите на пазара на труда в България, катомладите и нискообразованите са били засегнати най-силно. Според анализаторите неоптимално функциониращият пазар на труда затруднява адаптирането на българската икономика и потенциала ѝ за растеж.

В доклада на организацията се отбелязва, че България трябва да инвестира за повишаване на уменията на населението. Един по-добре функциониращ пазар на труда, който усвоява изцяло своите трудови ресурси, може да помогне на страната да се адаптира към демографската промяна и да подобри дългосрочните икономически перспективи.

Анализаторите твърдят, че ниският коефициент на участие на пазара на труда, особено сред младежите и ромите, и високите равнища на безработица се свързват с растящото несъответствие между търсените и предлаганите умения. Такова несъответствие е например фактът, че търсене на труд ще генерират секторите, търсещи висококвалифицирани работници, а голям дял от работната сила в България е нискоквалифицирана.

Виж още: България е топ дестинацията в Европа за аутсорсинг​

В доклада се казва още, че коефициентите на участие на пазара на труда на най-младите (тези между 18 и 29-годишна възраст) и най-възрастните (между 50 и 65 години) са много по-ниски, отколкото в други държави-членки на ЕС. И в двете групи голяма част от постоянно безработните са жени. Със застаряването на населението привличането на тези сегменти ще е от решаващо значение.

Маргинализираните роми трябва да бъдат приоритетна целева група за дейностите по развитие на умения, пише още в доклада. Там се допълва, че в България липсва култура за учене през целия живот. Едва 7% от работоспособното население участва в някакво обучение в рамките на година.

Източник: Блумбърг