Осезаемото присъствие на руски капитали в страната "граничи със завладяване", твърдят авторите на международен доклад, озаглавен "Наръчникът на Кремъл", за който разказва "Дойче веле"

Присъствието в България на инвестиции, външнотърговски обороти и недвижима собственост, които са притежавани или контролирани от руски държавни и частни компании, се оценява приблизително на 1/4 от стойността на нейния брутен вътрешен продукт (БВП). Този факт поставя България в незавидната позиция на икономиката в ЕС, която е най-уязвима от Кремъл. Налице е висок риск от злоупотреба с тази зависимост в интерес на водената от Москва агресивна политика спрямо нейните съседи.

Този извод преминава като червена нишка през текста на наскоро обнародван експертен доклад със заглавие "Наръчникът на Кремъл" (The Kremlin Playbook), за който разказва Българската редакция на "Дойче веле". Той е съвместна разработка на вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания и на софийския Център за изследване на демокрацията (ЦИД).

Основната му цел е да се откроят стопанските и политическите последици от осезаемото руско финансово и икономическо присъствие в петте най-силно зависими от руски капитали източноевропейски държави – България, Латвия, Сърбия, Унгария и Словакия. В тях руското икономическо присъствие е близо или над критичния праг от 12 % като дял от брутния им вътрешен продукт. В драстичния случай с България този праг е надхвърлен двойно. Според авторите на изследването, подобно осезаемо присъствие, граничещо със завладяване, е предпоставка за опасно нарастване на рисковете за суверенитета и политическата стабилност на източноевропейските държави, попаднали в мъртвата хватка на режима в Москва.

Икономическите лостове на Кремъл

В изследването се изтъква, че за разлика от останалите четири държави, в България компании с пълно или преобладаващо участие на руски капитали са се сдобили с изключително монополно положение в редица стратегически отрасли и особено в енергетиката.

Единствената нефтена рафинерия се контролира от най-голямата компания "Лукойл", която държи над 50% от търговията с горива и произвежда 1/10 от БВП на страната. Директно подчиненият на Кремъл "Газпром" внася 97% от природния газ, а 1/3 от генерираната в България електроенергия, доставяна от АЕЦ "Козлодуй", зависи изцяло от услугите на производителя на ядрено гориво "Твел".

През последното десетилетие делът на руските инвестиции в българската икономика е нараснал четири пъти, макар че, според непубликувани оценки, той е набъбнал дори 14 пъти.

"За да поддържа руската икономическа доминация и да избегне проследяването на транзакциите си към България, Кремъл използва сложна и непрозрачна мрежа от корумпирани служители в държавния апарат и бизнеса. Тази непрозрачност е създала порочен кръг между нарастването на руската доминация и влошаването на стандартите за добро управление", се посочва в "Наръчникът на Кремъл".

Руслан Стефанов от ЦИД посочва, че изследването разкрива не само механизмите за трансформиране на руското икономическо присъствие в политическо, но прави и оценка на способностите на институциите в засегнатите държави да неутрализират заплахите.

"В Чехия е възприета подробна стратегия за национална сигурност,

която разпознава подобни опасности - например риска от монополизиране с помощта на руски капитали на цели отрасли на икономиката и подчинението им за целите на политиката на Кремъл. В най-застрашените от руско политическо и икономическо влияние страни - като България и Сърбия, подобни управленски стратегии за минимизиране на риска не съществуват, а институциите просто не разглеждат подобни опасности като заплаха", изтъква Стефанов.

Той дава за пример Латвия, където принципите за добро управление  - върховенство на закона, прозрачност и борба с корупцията - са се развили като институционална култура в много по-висока степен. Това дава възможност изложената на изключително силно руско икономическо влияние и натиск прибалтийска република да се справя по-добре от България с опасностите, които носи приливът на руски инвестиции.

В България лобирането в полза на руските корпоративни, търговски и финансови интереси се проследява в обществените поръчки, в управлението на държавните предприятия и големите инфраструктурни проекти. Налице са драстични опити да се заобиколи европейското законодателство заради несъвместимостта му с прокарването на руски бизнес начинания.

Ето защо е наложително правомощията по проследяването и контрола върху изграждането на големи инфраструктурни проекти в "слабите звена" на Обединена Европа да бъдат предоставени на европейски институции като Антимонополната комисия и службите за финансово разузнаване и борба с измамите, гласи един от изводите на българо-американското изследване.

Целите на Кремъл

Няма никакво съмнение, че Москва се стреми да използва руските финансови потоци към слабите звена в ЕС. Целта е да бъдат овладени ключови отрасли и да се изградят подчинени политически и бизнес елити, твърдят авторите на "Наръчникът на Кремъл".

Целта е не само да бъдат блокирани неудобни за режима и придворния му олигархичен кръг общоевропейски позиции, но и да се създадат лостове за трайно въздействие на руската политика върху европейските институции.

В посветената на България част от изследването пише, че за да поддържа руската доминация в страната и да избегне вторачването в правените към нейната икономика транзакции, Кремъл използва сложна и непрозрачна мрежа от подкупни чиновници в държавния апарат и влиятелни брокери в бизнес-съсловието.

"Условието за непрозрачност на транзакциите стои в основата на порочния кръг между нарастващото руско икономическо влияние в България и сриващите се стандарти за нейното добро управление. Руското икономическо влияние в България може да се оприличи на

състояние, граничещо със завладяването на страната

То позволява на руските държавни и частни интереси да влияят върху посоката, избрана от българските правителства. В случаите, когато Европейския съюз или НАТО призоват София да предприеме противоречащи на руските интереси стъпки, българското правителство попада под огромен натиск от страна на проруските партии и на влиятелни бизнесмени. Те са в състояние да мобилизират мощен инструментариум за въздействие в полза на Русия", пише още в "Наръчникът на Кремъл".

Според икономиста Красен Станчев, в България има малочислено, но могъщо ядро сред "силните на деня", което не е отблъснато от Русия - дори след агресията срещу Украйна.

"Проблемът е, че тази малка група има широко политическо представителство в Народното събрание - депутатите от всички парламентарни групи с изключение на няколко души от Реформаторския блок. Това води до пресищане на "пазара" на услуги по обслужване на руските интереси в България. Което пък допринася за драстично падане на "цените", които вече са по-ниски дори от съответните "такси" в страни като Босна и Херцеговина например. Така Русия си спестява немалко средства в процеса на корумпиране на българския политически елит", гласи тъжното заключение на Красен Станчев.

Източник: Българската редакция на "Дойче веле"