Заразата, която паникьоса Варна, се използва и като биологично оръжие. Какво е нужно да знаем за нейната история, симптомите и профилактиката

Мъж, починал от заразяване с антраксен бацил във варненската болница "Св. Марина", вдигна на крак санитарните власти през уикенда. Пациентът е бил пастир със стадо овце и крави в село Млада гвардия, община Ветрино.

Източник на заразата е отглеждана в стопанството му крава. Докато колел болното животно, той си порязал ръката, но не потърсил медицинска помощ.

При направеното епидемиологично проучване инспектори на РЗИ-Варна са открили 26 контактни лица, при които към 17 юли няма данни за кожни промени. Самите те също не съобщават за диарични изхождания и болка в дясна подребрена област или други оплаквания, типични за заболяването.

Мерките включват тяхната антибиотична профилактика, а също дезинфекция на всички транспортни средства, с които е превозван пострадалия, и лечебното заведение, където е лежал.

При съмнение за заразяване (постекспозиционна профилактика) е доказано, че най-добър предпазен ефект се постига чрез незабавно осигуряване на антибиотично лечение за всички, които са били изложени на въздействието на антраксни спори, напомнят от Министерството на здравеопазването.

Оттам препоръчват да се започне с Ciprofloxacin по лекарско предписание и допълват, че хората, изложени на въздействието на бацила, не са заразни.

Защо е толкова страшен антраксът

Антраксът е остра инфекциозна болест, която се характеризира с тежка интоксикация и образуване на специфична пустула на кожата или лигавиците (при кожната форма), с развитие на възпалително-хеморагични изменения в белите дробове (при белодробната форма) или в червата (при чревната форма).

От антракс боледуват предимно тревопасните животни - диви и домашни: овце, крави, кози, коне, магарета, камили, елени, зайци, мечки, лисици, чакали, гризачи.

Причинителят на антракса е спорообразуващ бацил (Bacillus anthracis). Той не е издръжлив във външна среда, но след като образува спори, преживява десетки години в почва и канални води.

Антраксният бацил се отделя с фекалиите, урината, кръвта, влагалищния секрет. Голяма роля за разсейването на антраксните спори играят труповете на умрелите от антракс животни, които могат да бъдат разкъсани от хищници или птици и части от тях да бъдат пренесени на далечни разстояния, където се образуват вторични антраксни огнища.

За унищожаване на антраксните спори са необходими дезинфектанти в по-високи концентрации - 10% разтвор на хлорна вар за един час и 10% разтвор на хлорамин за 10 часа.

История и употреба като биологично оръжие

Антраксът е познат още преди новата ера, но първите клинични описания на заболяването датират от XVIII в. През 1877 г. Роберт Кох използва бацила при формулирането на своите "постулати на Кох", а през 1881-ва Луи Пастьор разработва първата ваксина.

През 1937 г. ваксинирането на животните свежда до минимум случаите на антракс при хората, а от 1944-та започва прилагането на лечение с пеницилин. През 50-те е създадена и първата човешка ваксина против антракс.

ХХ век показва и друга опасна страна на антракса - употребата му като биологично оръжие, която започва през Първата световна война. С разработване на биологично оръжие са занимават Япония (1932 г.), САЩ и Великобритания (1942 г.) - докато през 1972-ра не е подписана международна конвенция за забраната на бактериологично и токсично оръжие.

Най-масовото огнище на антракс е в края на 70-те, когато в съветския град Свердловск заболяват близо 100 души. Случаят поражда в западните медии съмнения заради близостта на военна микробиологична лаборатория. Анализите по-късно действително доказват, че заразата е тръгнала оттам - което през 1992-ра признава и руският президент Борис Елцин.

Най-пресните примери са след атентатите от 11 септември 2001 г., когато до двама US сенатори и редакции на медии по Източното крайбрежие на САЩ са разпратени анонимно писма с бял прах, съдържащ спори на антракса. Заболяват 22-ма, петима умират.

Клинична картина

Заболяването започва след инкубационен период от два до осем дни. Различават се три форми:

- Кожната форма започва с поява на пустула - плътно червено петно, което в продължение на ден-два се увеличава.

На това място се оформя мехурче, като при разчесване се образува язвичка. Развива се и колатерален оток.

Наред с локалните промени се появяват и признаци на интоксикация на организма: адинамия, загуба на апетит, главоболие, повишаване на температурата. Местните промени отзвучават за четири-пет дни.

Случаите на кожна форма съставляват над 99% от заболяванията от антракс.

- Белодробната форма протича тежко, с повишена температура, разтрисане, бодежи в гърдите, кашлица с отделяне на кървави храчки. Развива се пневмония. Смъртността е висока.

- Чревната форма също протича тежко. Започва остро с разтрисане, повишена температура, гадене, остри болки в корема, диария с течни кървави изпражнения. Често настъпва смърт вследствие на сърдечно-съдова слабост.

Лечението на антракса се провежда с антибиотици по лекарско предписание.

Механизми и пътища на предаване на заразата

- Механизъм на външните покривки - при попадане на антраксния бацил в увредени участъци от кожата или лигавиците при директен контакт с болни животни: при обслужване, клане, одиране на кожата, обработка на месо и др.;

- Алиментарен (хранителен) механизъм - при консумация на недостатъчно термично обработени при температура под 300 градуса месо, месни продукти и мляко, произхождащи от болни животни;

- Въздушно-прашинков механизъм - при вдишване на прах, съдържащ антраксни спори.

Профилактиката на антракса включва:

- Редовно почистване и проветряване на помещенията, в които се отглеждат животни;  

- Измиване на ръцете с вода и сапун след обслужване на животните, което задължително се извършва с отделно работно облекло;

- Своевременно уведомяване на ветеринарните специалисти при съмнение за заболели или умрели животни. Умрелите от антракс животни се обезвреждат в екарисаж;

- Обилно измиване с течаща вода на плодовете и зеленчуците, предназначени за консумация в суров вид;

- Добра термична обработка на месото и млякото;

- Избягване на консумация на недостатъчно узряло сирене.

Санитарните власти препоръчват при неразположение, висока температура и поява на някои от горепосочените симптоми незабавно да се потърси лекарска помощ, като лекуващият лекар се уведоми за наличието на рискови за болестта фактори: контакт с болно животно, консумация на недостатъчно термично обработени месо и мляко и други, недобре измити плодове или зеленчуци. 

Заболелите от антракс се хоспитализират в инфекциозно отделение

Контактните лица се подлагат на 8-дневно медицинско наблюдение в дома с измерване на температурата и профилактика с антибиотик, предписан от личния лекар.

В епидемичното огнище се провежда заключителна дезинфекция с по-висок процент на препарати на хлорна основа: перхидрол, белина, хлорна вар, хлорамин и др.

Източник: РЗИ - Варна; CDC