Пролетният базар на книгата е в НДК от 3 до 8 юни и в тези дни издателствата представят най-новите си заглавия

Културната програма включва премиерите на нови стихотворения от поетесата Федя Филкова, събрани в книгата "Нищо тъмно" и сборника с разкази "Третата жена", представянето на романа от Леа Коен "Събирач на дневници" с участието на актрисата Касиел Ноа Ашер, "Басни в сегашно време" от сатирика Марко Ганчев и новата книга на Радослав Парушев "Отвътре".

Сред чуждестранните гости е сръбският писател Братислав Петрович ("Цариградски друм", изд. "Хермес"), дългогодишен МВР служител и ветеран от войната в Косово, автор на пет романа и три исторически монографии.

Под патронажа на аржентинския посланик с джаз четения се отбелязва 100-годишнината от рождението на Хулио Кортасар.

Първият криминален роман от друг популярен латиноамерикански автор - Исабел Алиенде, също се появи на български тъкмо навреме за панаира.

"Игра на Изкормвач" (изд. "Колибри", превод Даниела Радичкова) е трилър, написан с хумор и дистанцираща ирония спрямо различни повествователни клишета. Авторката, популярна у нас с предишни свои книги като "Къщата на духовете", ни среща с 16-годишната Аманда Мартин, увлечена по ролева игра в интернет, наречена "Изкормвач".

Докато момичето разгадава виртуални престъпления заедно със своята кибергрупа, в Сан Франциско се вихри сериен убиец, който ловко се измъква от ръцете на полицията. И ето че Аманда е въвлечена в разследването и заедно със своите приятели трябва да свали маската от лицето на убиеца, за да види отново майка си...

Исабел Алиенде, родена на 2 август 1942 г. в Перу, е най-продаваната латиноамериканска писателка, сравнявана с Маркес и други бележити представители на магическия реализъм. Подклажда интереса към себе си с романа "Къщата на духовете", чийто първообраз е едно съкровено писмо до нейния дядо. "Колибри" са издали на български много от нейните книги.

Виж още: Седмица на жената с книгите на Исабел Алиенде

Събитията в Украйна от последните месеци са набелязани и предизвестени от Александър Бушков в романа "Войната на олигарсите" (изд. "Персей"). Книгата е публикувана в Русия през 2007 г., а сега излиза на български в превод на Ива Николова.

Главен герой е Кирил Мазур - ветеран от руските военноморски спецчасти, популярен и от други книги на автора. Сега той е нает от виден руски олигарх да защитава интересите му в Украйна...

Макар и да предпочита да живее в уединение в Сибир и да пише там книгите си, Александър Бушков неведнъж е участвал в акции на руския спецназ и е посветен в тайните на руската олигархия. Днес той е сред най-популярните руски писатели, продал е над 50 млн. екземпляра от книгите си и е определян като руския еквивалент на автори като Том Кланси, Робърт Лъдлъм и Лий Чайлд.

Той обаче смята за свой учител в литературата българския писател Богомил Райнов.

Изпирането на пари, съвести и биографиие свързано с желанието на новобогаташите да бъдат част от цивилизована Европа - но само в битността им на бизнесмени и индустриалци, не и в ролята им на узурпатори и крадци на държавни ресурси. Това е основният проблем, който поставя книгата. Тезата на автора е, че

разделението на Украйна е плод на задкулисната битка на олигархията,

враснала се във всяка от бившите съветски републики, а развръзката тепърва предстои. Както казва един от героите във "Войната на олигарсите":

"На мен ми е обидно за държавата. Обидно ми е за Украйна. Искам да престанат да гледат на нея като на колония, като на дивите покрайнини на Полша или на Русия, като на суровинен придатък на когото и да било, пък дори това да са Щатите или Европейския съюз..."

Вампирът Лестат се завръща в "Царицата на прокълнатите"

Най-популярната книга от "Вампирските хроники" на Ан Райс е "Интервю с вампир" (1976), филмирана през 1994-та от режисьора Нийл Джордан.

"Царицата на прокълнатите" (изд. "Изток-Запад") също е екранизирана, през 2002-ра. В ролята на съблазнителния Лестат този път не е Том Круз, а ирландецът Стюарт Таунсенд, докато заглавната героиня Акаша се играе от покойната вече R'n'B певица Алая.

Предшествана от "Вампирът Лестат", част 3 от поредицата на Ан Райс "Вампирски хроники" излиза за първи път на български в превод на Светлана Комогорова-Комата.

Вампирът рокзвезда Лестат дьо Лионкур продължава да сее около себе си влудяваща страст по време на нощните си похождения, докато подготвя големия си концерт в Сан Франциско - концерт, който ще промени изцяло установения до момента ред не само в подземния свят на кръвопиещите, но може би и на всички живи по света...

Със силно въздействащата си музика той пробужда царицата на прокълнатите - древната покровителка и създателка на вампирската раса Акаша, която възкръсва от 6000-годишния си дълбок сън, за да задейства ужасния си план да "спаси" човечеството от самото него и да "сбъдне всички митове на света", като издигне себе си и своя възлюбен Лестат като богове.

Междувременно тайнствен, но ярък сън се явява на мнозина - и вампири, и смъртни - по целия свят: две червенокоси близначки с пронизващи зелени очи преживяват неописуема трагедия, а пред сънуващите бавно и мъчително се разкрива смисълът на този сън. Докато те вървят заедно по пътя, някои ще загинат, а други ще станат жертва на още по-страшна участ в края на дългото пътуване.

Многопластовият сюжет в "Царицата на прокълнатите" обрисува в детайли и чувствения свят на вампиризма, като ни връща към неговото начало, поставено преди шест хилядолетия. Постепенно се разкриват историите на Първото поколение кръвопиещи - от Египет през Южна Америка до Хималаите и  най-затънтените кътчета на земното кълбо, където вампирите са оставили своя белег.

Авторката Ан Райс готви тази есен 11-ата книга от сагата - "Принц Лестат"

"Нагоре по стълбата, която води надолу" от Бел Кауфман (изд. "Еднорог") е определяна като най-популярния американски училищен роман, а в. "Ню Йорк таймс" я препоръчва на всеки, който се интересува от обучение или възпитание на деца.

Написана първоначално като къс разказ (само три и половина страници), това е историята на млада идеалистка, тръгнала по нелекия път на учителя, чиято вродена дарба да вдъхновява и разбира проблемните ученици успява да надделее над административния хаос, липсата на елементарни условия за обучение и незаинтересоваността на децата.

Авторката е внучка на именития писател Шалом Алейхем, автор на популярния бродуейски мюзикъл "Цигулар на покрива". Родена в Берлин, живяла в Одеса и емигрирала в САЩ с родителите си на 12-годишна възраст, тя започва да публикува свои разкази още в началото на 40-те. "Нагоре по стълбата, която води надолу" излиза през 1965 г. и се превръща в бестселър.

Когато Силвия Барет пристига в гимназия "Калвин Кулидж", след като току-що се е дипломирала от колежа "Хънтър", тя няма търпение да се заеме със своята мисия - вдъхновяване на младите умове. Вместо това се сблъсква със счупени прозорци, липса на училищни пособия, ученици, които предпочитат да са навсякъде другаде, но не и в класната стая и задушаваща бюрокрация, която прави работата й все по-трудна с всеки изминал ден.

Разказана чрез забавна вътрешноучилищна кореспонденция, ученически бележки, извадени от боклука и препоръки от специалната Кутия за предложения, "Нагоре по стълбата, която води надолу" е хроника на американската държавна образователна система, която се крепи основно благодарение на учителите... Да надникнем в нея с този кратък откъс:

Разбира се, погледната отстрани, тази професия изглежда лека - от 9 до 15 ч., петдневна работна седмица, два месеца платен отпуск през лятната ваканция, всички официални празници, почит и уважение. Моята майка например има приятната представа, че работният ми ден се състои от снизходително кимане на глава сред шумолене на колосани реверанси и хор от почтителни гласове, които ми пожелават "добро утро"...

- Здрасти, даскалке!
- Глей я, бе! Учителка, а?
- Коя е?
- Това ли е 304-та? Вие ли сте мистър Баринджър?
- Не, аз съм мис Барет.
- Трябва да съм при мистър Баринджър.
- Аз съм мис Барет.
- Вие сте учителката, а? Такава млада.
- Я, тя била готина, бе! Ей, даскалке, може ли да бъда във вашия клас, а?
- Моля, не задръствайте входа! Влезте, моля!
- Добър ден, мис Барнет.
- Мис Барет. Името ми е написано на черната дъска. Добро утро.
- Как пък не! Дама за класна?
- Даскалке, искате ли да му ударя един?
- Час на класния ли имаме?
- Да. Седнете, моля.
- Аз не съм от този клас.
- Целия срок ли ще останете? Постоянна ли сте или зам.?
- Няма достатъчно столове!
- Седнете, където намерите.
- Ей, де да седнем?
- Това ли е 309-а?
- Някой ми дигна пропуска. Може ли да получа един?
- Как се казвате?
- Името ми е на дъската.
- Не разбирам почерка ви.

Самата Бел Кауфман заявява: "Силвия Барет все още съществува - не само между кориците на тази книга, но и другаде, къде ли не, в селски училища и в класните стаи в големите градове, навсякъде, където има деца..."

Виж още: Домът е там, където е сърцето - Ивет Манесис Корпорън за дебютния си роман "Когато кипарисът шепне" (изд. "Кръгозор")