Няма да се учудя, ако това кътче от света стане новата "гореща" дестинация в Източна Европа, с изобилието от изгодно настаняване, фантастична морска храна и прекрасни (безплатни) плажове, пише авторът, обиколил Бургас, Созопол и Несебър

Созопол е очарователен град, а просторът на Черно море, което има площта на щата Калифорния, напомня за океан, пише в. "Ню Йорк таймс" в пътепис на Лукас Питърсън, озаглавен "Красивото българско Черноморие".

Статията е ориентирана към читатели, търсещи по-икономична екскурзия, за които пътуването до България би излязло много на сметка. Самият автор разказва, че е обикалял с кола Черноморието в продължение на няколко дни, през които се е наслаждавал на ясното, слънчево време, спиращи дъха морски гледки и елегантни древни градове, обсипали бреговата линия като скъпоценни камъни.

Виж още: 18 неща, които "Хъфингтън поуст" харесва в България

Няма да се учудя, ако това кътче от света стане новата "гореща" дестинация в Източна Европа, с изобилието от изгодно настаняване, фантастична морска храна и прекрасни (безплатни) плажове, пише той и продължава:

"Не бях чувал нито за фирмата (германска), от която наех колата за 15 евро на ден, нито за модела автомобил - "Дачия Сандеро". Беше малка тясна кутийка, която от време на време се тресеше, когато край нея минаваше голям камион, но иначе се представяше похвално.

Много ми помогна това, че пътищата в България са добри,

а главната магистрала, А1, е с четири платна, защото когато са две, трябва да шофираш отбранително - българските водачи са агресивни, когато ви подминават на пътя. Не предизвиквайте съдбата и не бързайте.

По пътя към морето минах пред градчето Хасково, където се срещнах с роднини за сватбата на моя американски братовчед и българската му годеница Таня. Пренощувах в просторния и стилен хотел "Ретро", където за около 40 долара имах огромна стая с климатик.

Насладих се и на първата от многото си шопски салати, освежаваща смес от домати, краставици и лук, леко овкусени със зехтин. От Хасково ми оставаха два часа път до Черно море.

Виж още: Седем причини да обичаме Черно море

"Базовият ми лагер" беше малкият град Бургас и скромната къща за гости "Фотинов" (65 лева на вечер). Внушителният хотел "България" е друг вариант в градския център - огромен 17-етажен монолит от бетон. Стаите са големи и гледката си струва, но цената е около два пъти по-висока. Един плюс: на метри от хотела е елегантната малка арменска църква, строена през 1673 г.

Всъщност, този район е пропит с история

Обичам богатото, дълбоко усещане за миналото, което владее места като Бургас и близките градчета Несебър и Созопол. Около VII век пр.н.е. гръцките колонизатори се преместили в старите тракийски селища по западния бряг на Черно море.

Археологическият музей в Бургас притежава някои забележителни експонати от бронзовата епоха, включително и най-старата мраморна статуя, намирана в България. (Входът за музея е 5 лева, а комбинираният билет за посещение на всички четири музея в града е само 10 лева.)

В България като цяло срещнах малко англоговорящи, но една служителка на музея говореше малко английски и любезно ми показа града, за да ме упъти към другите музеи. Повечето табели в Бургас са на български език, който използва кирилицата. Много фирми обаче, особено онези, които са в туристическия бизнес, предлагат преводи.

Историята в Бургас е впечатляваща, но аз бях още по-впечатлен от

качеството и цената на храната

Отидох в "Сладко и солено", малка пекарна на улица "Александровска", откъдето си взех страхотни сладкиши, курабийки и хляб. Вероятно най-любима ми стана голямата мека кашкавалка. В друг ден спрях край малък щанд за дюнери на бул. "Алеко Богориди" за питка, пълнена с печено пиле, пържени картофи и зелева салата с магданоз.

Но дори най-стиснатият пътешественик не трябва да се придържа само към пекарните и уличната храна - в България сядането на маса също е по джоба. Бистро "Ореха" е отличен ресторант с места на открито по главната пешеходна зона в центъра на Бургас.

Вездесъщата шопската салата беше страхотна,

а морските дарове наистина надминаха очакванията. Кофа месести миди с билки и остър, леко пикантен сос струва 11 лева. А блюдото от нежни пържени бейби калмари с кремообразен чеснов сос излезе още 11 лева.

Алкохолът също няма да ви се отрази кой знае колко на портфейла: половин литър от местното Бургаско пиво излиза 2 лева.

Виж още: Алкохолният туризъм в България - някога и днес

Обиколката на града пешком е интересна, но Бургас е голям и може да се покрие повече територия, ако си на колело. Наех два велосипеда, което изискваше закупуване на малка магнитна карта за 10 лева. За разлика от взимането под наем за твърда сума на ден, с картата получавате право на 10 часа ползване и времето се отчита всеки път, когато взимате или връщате колелото на някой от многото павилиони из града, което си е наистина изгодно.

Използвах велосипеда преди всичко да проуча Морската градина,

просторен парк, който се точи край източната граница на града по протежение на Черно море. Паркът, проектиран в навечерието на ХХ век, е осеян с произведения на изкуството, има обществен басейн, летен театър и, разбира се, километри велоалеи и чудесни изгледи към морето.

Бургас не е единственият град по българското крайбрежие, където си заслужава да се отбиете, а другите очарователни места са на една ръка разстояние. За половин час с кола по крайбрежния път взех разстоянието до Несебър, 3000-годишна бивша гръцка колония, която сега е в списъка на ЮНЕСКО със световното културно наследство.

Старата част е свързана с главния град чрез тънък изкуствени провлак. Паркирате колата си за шепа левове и може да прекарате няколко часа сред руините на стария град и неговите десетки църкви, някои от които датират още от V-VI век.

Да разгледате всички църкви и музеи в Несебър ще ви отнеме цял ден,

аз обиколих няколко. Любима ми стана тихата "Свети Стефан", трикорабна базилика от XI век. (Ако ви се иска да посетите повече от църквите в Несебър, си струва да вземете пропуск за седем музея срещу 20 лв.)

Можете и просто да се разходите по калдъръмените улички на града, да си вземете прясно изцеден портокалов сок (платих 4,20 лева за голяма пластмасова чаша) и може би да понапазарувате.

Има много места, откъдето да се сдобиете със сувенири, особено кожени изделия. Макар че аз не купих нищо, проверих няколко магазина: чантите от естествена кожа са в диапазона 150-200 лева.

Ако сте гладни, можете да спрете в ресторант "Стария Несебър", чиито маси гледат към морето. Мидите са 16,50 лева, значително поскъпване спрямо над Бургас, но няма опасност да фалирате.

Виж още: С какво България привлича и отблъсква

Приблизително на 30 минути югоизточно от Бургас е друг фантастичен малък град, Созопол.

Чарът на Созопол, също както в Несебър,

е в неговите калдъръмени улички, подканящите ресторанти и спиращата дъха гледка към морето. Там се усеща и леко по-празнична атмосфера - докато паркирах колата си, улиците бяха изпълнени с продавачи, музика и улични изпълнители.

Минах покрай няколко бутика (спрях в особено очарователния "Котка и Котка", магазинче и галерия) и се срещнах с роднините в ресторант, наречен "Античен кладенец", където вечеряхме до насита морски дарове, сред които присъстваше, наред с други неща, пържен скат (16 лева).

За десерт си взехме палачинки от съседната Работилница на Веселите палачинки, обслужвана от трима приветливи млади актьори от София. Три палачинки - сливи и канела, шоколад и ябълки и розмарин - бяха общо 9 лева.

В крайна сметка обаче бях дошъл заради плажа

Един ден се промъкнах надолу по малка пътека в близост до пристанище Бургас, през плевели и висока трева, докато не са достигнах прекрасен, огромен плаж с бял пясък. Деньт беше особено горещ ден, а кърпите и чадърите на плажуващите бяха осеяли брега.

По пясъка бяха захвърлени и горнища на бански - плажовете допускат жени по монокини (или поне горнищата не са задължителни), така че е най-добре да оставите пуританските си разбирания у дома.

Плажната ми екскурзия беше импровизирана, а аз изобщо не бях подготвен, потидох просто така. Съблякох се по боксерки, оставих дрехите си в по-изолиран район в близост стената и се гмурнах в морето. Водата беше хладна и освежи кожата ми.

Носех се по гръб, слушах семействата, излезли на пикник, плисъка на вълните, слабия тътен на музиката, идващ някъде от плажа, и се чудех как така не съм стигнал по-рано до тази част на света."

Виж още: 10 от най-красивите български градове

Източник: в. "Ню Йорк таймс"