Още в самото си начало 2012 ни зарадва с приятната новина за предстоящо готино парти.

DJ E.A.S.E., познат още като Джордж Евелин, мъжът зад култовия проект Nightmares on Wax, пристигна у нас на 10 февруари, за да пренесе за една нощ публиката в завод "Витоша" на остров Ибиса. Акцентът на вечерта беше новата компилация "WAX ОN The Beach", издадена през лято 2011 за лейбъла Ministry Of Sound.



Английският продуцент и диджей DJ E.A.S.E живее вече повече от шест години на остров Ибиса и може да се похвали с две десeтилетия успешно пребиваване в музикалния бизнес, както и с факта, че е сред първите артисти, издадени от емблематичния лейбъл WARP.

Катализатор за успешната кариера на DJ E.A.S.E е проектът Nightmares on Wax, който му извоюва заслуженото място сред големите музикални имена, още в началото на 90-те години.

Оттогава до днес Джордж не е спирал своето развитие. Шест албума, ежемесечните WAX ON label партита в цяла Европа, култовата саунд система N.O.W, както и радио шоуто му "Wax Da Box" по Ibiza Sonica са само част от артистичните му изяви.



Срещнахме се с Джордж малко преди партито, за да научим повече за него и музиката му.



- Предстои ти зимно парти с лятна музика. Какво очакваш да се случи?


- Мисля да доведа слънцето в България. Това е мисията ми. Всичко, което правя, е за удоволствие. Използвам музиката като канал, да правя хората щастливи. 


- 
Лятото ли те вдъхновява най-много?


- Когато пускам музика, определено сезонът е лятото. Но когато правя музика, предпочитам зимата. Мога да се заключа вкъщи, да постигна мир със себе си и да се съсредоточа. Лятото винаги съм навън. Обичам да творя през зимата, но не обичам студа. Ако има едно нещо, което не харесвам (защото не обичам да използвам думата “мразя”), това е студът. 



- Къде е домът ти?


- Моят дом е в Ибиса.

- 

Там не е толкова студено, нали?

- 
Хладно е, но не колкото в България.

- 

Как реши да основеш лейбъл, вместо да бъдеш просто артист?

- 
Използвам лейбъла си, за да давам възможност на хора да показват музиката си. Музиката винаги е на първо място. Преди всичко аз съм музикален фен, очевидно съм и диджей, както и музикант. Обичам да правя музика, но музиката е й бизнес, а да си бизнесмен е скучно, затова събрах нещата. 


- Как разпознаваш добра песен, талантлив музикант?


- За мен една песен е добра, когато ме провокира да правя музика, когато ме кара да вляза в студиото. Добрата музика те кара да танцуваш, да чувстваш, да се усмихваш, да забравяш за всичко останало. Най-важно е чувството.

- 

Можеш ли да препоръчаш нови добри артисти?

- 
О, трябва да са живи. Момент да помисля. Амалия от Tokyo Dawn Records - тя комбинира музика от 80-те с малко по-футуристичен фънк. Трудно е да се сетя за други веднага. През мен постоянно минава толкова много музика. 


- Какво слушаш, когато си сам у дома?

- 
Имам наистина голяма колекция от плочи. Затова не мога да кажа, че слушам един определен стил у дома. Заобиколен съм от музика и в студиото ми. Имам късмета просто да протягам ръка и да попадам на нещо добро. Това може да се окаже нещо от 60-те или от 1982-ра, може да е музика от Русия или Америка.

Истината е, че най-много музика слушам в колата. Когато съм у дома, предимно правя музика. Освен това подготвям и радио предаване. Просто обичам да слушам различна музика. 



Обожавам соул музиката от 60-те и отражението й на времето тогава. Тя не се базира толкова на стил, колкото на усещане. Тя е едновременно класическа и семпла, но и богата, и топла. 



- Помниш ли първия винил, който си купи?


- О, да помня. Беше плоча на банда от Третия свят, наречена Owl Meditation. Годината беше 1977-а и я купих за 0,75 паунда. 


- Като артист какво мислиш за AKTA?
 

Интересното е, че той не знаеше какво е АКТА. След като му обяснихме, заяви: 

- Никой не може да ограничи свободата ми. Много от законите на обществото ни се основават на страх, за да се упражнява контрол. Мисля, че живеем в интересни времена. Постоянно ни ограничават по различен начин и ни обясняват, че е за наше добро. Но всъщност това е илюзия.



В този контекст наистина вярвам, че е важно хората да са свързани с тези, които обичат, да вярват в себе си и да изключат телевизорите си, защото единствените новини, които получаваме оттам, са лошите новини.

- 

Какви клубове предпочиташ?


- На първо място клубове с много добра аудиосистема. Забавни места с хора, които танцуват. Накрая, важното е настроението на всички. 


- Има ли сцена, на която мечтаеш да свириш?


- Някой ми прати линк на фестивал на име Symbiosis, който се провежда близо до Сан Франциско. Това, което ме привлече, е, че за да участваш, трябва да кандидатстваш и да бъдеш одобрен. Точно в момента искам точно това да ми се случи. 


- Бил си в България и преди, нали?


- За втори път съм тук. Първият път бях заедно с Алис Ръсел преди две години. Но нямах време да разгледам нищо, освен ресторанти и хотели. Този път мисля да пообиколя.

- 

Къде е била най-невероятната публика?


- Не мога да отговоря. Свирил съм на толкова много хубави места. Бил съм в Япония, на Ибиса, тук. Всяко преживяване ми носи нещо различно. Имал съм много запомнящи се моменти. Просто се опитвам да оценявам всичко, което ми се случва. Старая се да запомня всеки път.

Когато започнах да обикалям по турнета преди около 20 години, всичко преминаваше много бързо, не можех да осъзная какво ми се случва, но сега се опитвам да запазя всичко в съзнанието си. 
Бих казал, че най-добрата публика, пред която съм свирил, е била на Земята (смее се).



- Имало ли е момент, когато не си бил сигурен, че музиката, ще се превърне в твоя професия?


- Не бих казал. Винаги съм знаел, че ще се занимавам с музика. Може би от 9-годишен. Не мога да кажа, че винаги съм знаел това, но когато започнеш да даваш интервюта и да ти задават такива въпроси, постепенно го осъзнаваш. 


- Какво се случи тогава?


- Братът на най-добрия ми приятел от гимназията имаше аудиосистема. Използваше я за реге музика. Прекарвахме много време при него. Така обикнах регето.

Но страстта ми към музиката се роди покрай обложките на грамофонните плочи. Всички бяха с цветни рисунки, а това е достатъчно да привлече вниманието на едно 9-годишно момче. Така започнах да колекционирам винили, покрай обложките. 


- Колко имаш?

- 
Никога не съм ги броил. Мисля, че един ден ще ми е интересно да узная бройката им, но в момента ми харесва да не знам. Но мога да ги опиша като четири стени от стая, целите в плочи. Доста, да, беше дълго пътуване, винилите са моята дрога. 


- Има ли рядък екземпляр, който много искаш да притежаваш?

- Преди беше много трудно да намериш нещо рядко. Трябваше да се обикаля и да се рови много. Сега имаме интернет и каквото и да търсиш, някой някъде по света го има и иска да го продаде. Преди обиколката по винил шопове беше нещо като мисия, докато пътуваш.

- 

Попадал ли си на интересни български имена?

- Ако трябва да съм честен, не познавам никакви. Но винаги съм отворен да науча за нови. Нямам търпение да чуя момчето, което ще свири преди мен днес. 



- Как би описал музиката си?

- 
Описвам я като хип-хоп и всичко, което някога му е повлияло. Когато бях по-млад, се интересувах от всичко, свързано с хип-хоп, но сега не ме интересува модата например, важна остана само музиката. Трябва да й отдаваш душата си. 

- 
Какво мислиш за комерсиалната страна на нещата? Предстоят наградите "Грами" и доколкото помня, сред номинираните за хип-хоп албум са Канйе Уест, Джей Зи, Лупе Фиаско?

- 
Вече не отдавам енергията си на тези неща, защото те не ме вдъхновяват. Оставям се вдъхновението да ме води. Нямам проблем с това да има течения в музиката и да ги следваме, да се водим по тях, но ако го правим сляпо, как бихме могли да бъдем себе си? В този ред на мисли, това е техният свят и нямам нищо против него, просто не ме вдъхновява и не проявявам интерес.

- 

Каква е историята зад псевдонима ти?

- 
Първоначално псевдонимът ми беше DJ E.A.S.Е.. Това се случи през 1977-а. Но през 1988-а се появи DJ Easy и въпреки че имената ни се пишеха по различен начин, е лесно да се бъркат. Тогава един ден в студиото ми много близък мой приятел предложи да ме наричат DJ EASE, което означава Experience a Sample Expert, което за мен бе едновременно комплимент и голямо признание. Освен това олицетворява цялата ми философия за живота. Всичко трябва да бъде много леко. 


- Първият път, когато си летял към Ибиса, е било през 1988-а. Каква беше музиката тогава?


- Тогава беше лятото на любовта. Когато отидох в Ибиса, нямах никаква представа какво ще се случи с мен. Нямах представа, че ще се влюбя толкова в това място, че да искам да остана там.



През 1988 г. музиката в Англия бе изцяло насочена към Англия. Ние започвахме революция. Беше началото на Маргарет Тачър, рецесията. Това лято беше емблематично за музиката. Но много по-незабравимо за мен бе лятото на 1989-а.

- 

Липсва ли ти това време?

- 
Лесно е да кажа, че нещо ми липсва, но ако е така, това означава, че нещо не ми достига сега. За мен е по-важно да открия какво е това и да го поправя. Не ми липсва миналото. Наистина го оценявам. Бях привилегирован да израсна в онова време, да съм част от цялата хип-хоп култура, от клубния живот. Бях благословен да открия цялата тази музика и съм благодарен.

- 

И ние ти благодарим!

- 
Ще ви чакам довечера!







0 Коментара

  1. Няма коментари.
    Бъди първия коментирал! Вход Регистрация Влез с Facebook