Каквито и да са възгледите ви за задгробния живот, те надали включват части от някогашното ви тяло да се продават по eBay

Средновековната история е пълна с намиранеq пренасяне и поклонение пред мощи - части от тела, принадлежали на светци и мъченици. Но какво става днес, когато живеем в секуларни общества и науката е дотолкова напреднала, че вече не вярваме в свещената мощ на нечии телесни части?

Наскоро на онлайн аукцион се предлагаха парчета кост от католически свещеник. Случаят повдигна интересни въпроси за светостта на физическите останки след смъртта, пише Би Би Си, цитирана от Nie-Jenite.bg.

Макабреният трафик на материални останки от почитани фигури, разбира се, не е нищо ново. Векове наред са се предприемали поклоннически пътувания, посветени на идеята да се докосват, почитат или придобиват реликви от телата на пророци и мъченици. До ден днешен зъбът на Буда (за който се твърди, че се пази в храм в Шри Ланка), брадата на Мохамед (смята се, че се пази в Истанбул) или светата пъпна връв на Христос (запазена според някои в базиликата св. Йоан в Рим) се почитат от богомолците. 

Но какво да кажем за останалите от нас? Какво ще стане с частите, които ни съставят, десетилетия и векове след като напуснем този грешен свят? Голямата част от нас без съмнение ще останат непокътнати под погребалните плочи, докато червеите позволят. Но не всеки. Има цяла една история на телесни останки, които обикалят света и отказват да се предадат на тлена. Ето част от биографията на прочути анатомични светски реликви.

Пръстът на Галилео

През 2010 г. Италия става свидетел на едно от най-необичайните съчленявания в културната история. По време на аукцион Музеят на Историята във Флоренция придобива средния пръст и палеца на един от най-големите ренесансови астрономи Галилео Галилей. Те ги комплектоват със зъб на учения и други негови останки и ги излагат за гледане в музея. Останките са били задигнати при преместване на тялото от едни гроб в друг през 1737 г. 

Пръстът, наред със зъбите и един гръбначен прешлен били задигнати от почитатели на гения, които искали да си запазят талисман от своя кумир. Днес тези останки са изложени наред с два телескопа, изобретени от Галилео и съставляват морбиден храм за поклонение пред човека, който е провидял в звездното небе нещо, невидимо за останалите преди него.

Пенисът на Напоелон

Докато някои светски реликви осъмват, изложени на показ из световните музеи, други съставляват част от любопитни частни колекции. През 1821, след аутопсията на тялото на Напоелон на остров св. Елена, британски хирург успва да се сдобие с тази заветна част на генарала.

Британците още приживе на Напоелон са се интересували от размера на пениса на пълководеца, но едва след смъртта му успяват да се сдобият с така инетресуващата ги анатомична част.

Смята се, че пенисът на Бонапарт се е предавал при изключителна секретност от една частна колекция в друга. Знае се, че през 1969 г. американски уролог успява да се сдобие с него за 2900 долара и държал спаруженото парче плът в куфар под леглото си до смъртта си през 2007 г. През 2016 г. куроизната колекция на уролога, която включвала и цианидната капсула, с която се е самоубил Гьоринг, била откупена от аржентински колекционер. Онова, за което се твърди, че някога е било пенисът на Напоелон, вероятно е част от покупката.

Очите на Айнщайн

Не само малкият генерал на Напоелон скита из света, далеч от очите на публиката. Очите, които Алберт Айнщайн е отравял към вселената, също са били отделени от тялото след смъртта на учения през 1955. Твърди се, че се намират в банков сейф в Ню Йорк.

След смъртта на Айнщайн мозъкът му е бил обект на педантични изследвания, а очите са били връчени за изследване на офталмолога му Хенри Абрамс, който на свой ред умира през 2009. Оттогава се чака очите да се появят на някои акуцион.

Последния дъх на Томас Едисън

Свидетелство за екзистенциалното желание да се запази несъхраняемото може  да се види в музея Хенри Форд в Диърбърн, Мичиган. Там в затворена с тапа епруветка, положена на стойка като микрофон на суперзвезда, стои стъкленица, за която се твърди, че съдържа последния дъх на легендарния изобретател Томас Едисън.

Когато откривателят на фонографа, камерата и електрическата крушка умира в Ню Джърси през 1931 г., до него имало стъкленица, запечатала финалния му дъх. Чарлз, синът на Едисън, вероятно е вярвал като древните гърци, че дъхът съдържа душата на човек, затова дал на съхранение стъкленицата на бизнес партньора на баща си - автомобилния магнат Хенри Форд.

Какво мотивира някои хора да притежават материални части от нечие друго физическо съществуване е пълна загадка. Дали на подобни фрагменти се гледа като на канали, през които животът би могъл отново да протече. Или се смята, че подобни мрачни тотеми могат да отблъснат окончателния край, който смъртта слага? Офталмологът на Айнщайн признал, че "Щом очите на професора са при мен, значи животът му не е съвсем свършил. Част от него все още е с мен."

Източник: Nie-Jenite.bg/Би Би Си