Докато българското образование не се промени качествено, българските деца ще стават все по-неграмотни

40% функционална неграмотност сред българските тийнейджъри. Това е изводът от мониторинг върху българското образование. И преди сме ги чували тези данни. И преди сме ги подминавали, като нещо маловажно. 

Реално погледнато, на никого очевидно не му пука, че 40% от българските младежи са тотално неспособни да разберат и осмислят току що прочетен текст. Не говорим тук за добър и смислен анализ, говорим за тотална неспособност да бъде произведен какъвто и да е анализ, дори повърхностен. От останалите вече започва разпределянето на "който колкото си може". Тези 40% не могат.

И тук вече сме възмутени. И нахъсани да променим нещата. Докато не осъзнаем, че най-големият дебат в българското образование е свързан с ролята на стихотворението "Даваш ли, даваш, балканджи Йово" - дали трябва да се изучава по литература и по музика, или само по музика. Или от сорта. Така де, защо да се занимаваме с това, че един огромен процент от децата са тъпи, като можем да си говорим за национализъм и набиване на стереотипи, останали още от времето на бай ви Тошо? 

Виж още: Защо образованието в България не предпазва от бедност​

Все още аятоласите в българското общество имат твърде голямо влияние и биха предпочели децата да си седят толкова неграмотни, вместо да се предприемат мерки, които да променят начина на преподаване. Защото всеки опит за промяна в образованието се посреща по един и същи начин - на нож. Уж всички искаме нещо да се промени, децата да престанат да затъпяват и т.н., но по-голямата част реално не гледа в бъдещето, а се е обърнала с благоговение към миналото и настоява за връщане на показалките, на безумното рецитиране на заучени фрази и зубренето до откат. 

А за мисленето никой не мисли. Как да накараме децата да започнат сами да мислят? Как да се мотивират учениците да развият способностите си. Трябва да се отърсим от мисленето, че интелигентността е скала, по която всички се измерват. 

Напротив, училищното образование трябва най-сетне да се сблъска с идеята, че всеки има различни таланти и ролята на учителя е да насочва децата към това, в което те биха били добри. За да имат после начален старт за развитие. Разбира се, не пропускаме и фактора, че именно училището полага основите на добрата обща култура. Не трябва обаче и да спираме там. Защото на практика, българското училищно образование се е спряло именно само в преподаването на някаква информация. И е време вече за промяна.

Виж още: Първи стъпки за лекуване на едно болно общество​

Защото, колкото и банално да звучи, тук говорим за бъдещето на страната. Което на фона на тези 40% функционална неграмотност изглежда все по-мрачно.