Тапата не е само детайл от ритуала на пиенето на вино

Къде започва радостта от виното? С вдигането на чашата към светлина, за да се озари цветът? С  освобождаването на ароматите? А какво ще кажете за мига на изваждането на тапата? Онзи обещаващ звук и леката съпротива, с която излиза от гърлото? Даже да не сте префинен любител на вино, този ритуал не ви оставя безразлични.

Разбира се, днес има и заместители на корковата тапа като синтетика и капачки на винт (вторите са много удобни, ако нямате тирбушон под ръка). Знаете ли кое е породило нуждата от тях?

Съществува опасност виното да се развали, ако се използва лош, изгнил корк. Лошият корк пропуска въздух, освен това проваля аромата на виното и го "покрива" с мириса на мокър картон.

Разбира се, много е трудно да се определи дали едно вино е лошо заради недостиг на качества или заради развален корк. Затова производителите на коркови тапи влагат много усилия - наемат специално тренирани "носове", използват се и технологии, за да гарантират високо качество на продукта.

Защо тогава продължаваме да се главоболим и да искаме коркови запушалки?

Защото, освен ритуала и историята, коркът естествен, той е натурална съставка - и дава много повече, отколкото изисква. Първо той позволява на виното да диша, докато стои в бутилката - не защото го излага на кислород от околната среда (това би го развалило), а защото виното взаимодейства с въздуха, филтриран в самия корк.

Другите типове затваряне на бутилка с материали, които не съдържат въздух, не позволят на виното подобен обмен и според редица технолози виното трябва да се прави по различен начин, в зависимост от това дали ще се затваря с корк или с друг материал.

Има и друго - моментът, когато сомелиерът ви поднесе току-що извадената тапа, е първата ви среща с ароматите на виното, поднесени върху плътната дървесна подложка на качествен корк. Този момент от ритуала на виното няма как да се разиграе с винтова капачка или със синтетична тапа.

Другата причина използването на коркови тапи да е толкова застъпено и днес е екологичният му ефект върху корковата индустрия.

Ако някой ви каже, че трябва да спрем да използваме корк, за да спасим дърветата - да знаете, че бърка. Точно обратното е! Корковите насаждения в Португалия виреят, защото ние използваме корк. Корковите гори виреят, понеже дърветата се подхранват от кората си, а тя се обелва на всеки девет години, след което пораства отново.

Слоевете на корка се измиват и нарязват, после от тях се оформят тапи, които могат да бъдат брендирани и които тръгват по целия свят. Остатъците от производството се събират и пресоват и от тях се правят коркови настилки, панели, както и тапите за шампанско. Всички тези продукти от корк, който е добър изолатор, биха били много по-скъпи, ако Португалия не беше световен производител на винени тапи.

Така че следващия път, в който измъкнете тапата от бутилката, се радвайте, че поне този път не допринасяте за някоя екологична катастрофа, а напротив - навиците ви на ценители подпомагат устойчивото развитие на природата и културните традиции в света на виното.

Източник: Prospect