Посещението на Франциск привлече голямо внимание към България. Основните акценти в световната преса са два: трудният контакт на папата със Светия синод и апелът му за повече съчувствие към мигрантите, обобщава "Дойче веле"

Посещението на папа Франциск привлече голямо внимание към България в световните медии. След първия ден от визитата, 5 май, чуждестранните кореспонденти отбелязаха както протоколните събития - срещите на папата с българския премиер Бойко Борисов и с президента Румен Радев, така и акцентите, поставени от Франциск, обобщава Българската редакция на "Дойче веле".

Международната преса обърна внимание най-вече на две теми: апела на папата за повече съчувствие към мигрантите и трудния му контакт с Българската православна църква (БПЦ).

"В ярък контраст с официалната политика"

Няколко германски издания пишат за отношението към бежанците и мигрантите в България и в тази връзка цитират казаното от Франциск. "Франкфуртер Алгемайне цайтунг" отбелязва: "Франциск призова България да приема мигрантите с отворени обятия - един апел, който не предизвиква вълна от въодушевление в най-бедната страна от ЕС, издигнала висока ограда по границата си с Турция."

Виж още: Посланията на папа Франциск в България

По същата тема "Ди Цайт" коментира: "Загрижеността на папата влиза в ярък контраст с официалната политика. Министър-председателят Бойко Борисов многократно изразява задоволството си от факта, че благодарение на бежанския пакт с Турция "миграционният натиск по българо-турската граница е нулев". (…) Преди една година Съветът на Европа изрази загрижеността заради "отрицателното обществено мнение" в България по отношение на бежанците. Държавата членка на ЕС води твърд курс по отношение на мигрантите; границата с Турция е затворена с бодлива тел. Според официалните данни броят на бежанците, които подават молба за политическо убежище в България, е спаднал за четири години от 20 хил. на 2500."

България и "драмата на емиграцията"

Католическата осведомителна агенция КНА съобщава за посещението на папа Франциск в Центъра за бежанци и мигранти в периферията на София - и информира по този повод, че папата е направил връзка между отношението на българите към мигрантите и факта, че самата страна страда от отлив на население.

В кореспонденцията четем: "Още в неделя Франциск призова правителството и политиците да не отблъсват мигрантите. Самата България добре познава "драмата на емиграцията", каза той." 

В тази връзка агенцията припомня, че България, заедно с Австрия, Унгария, Полша, Чехия и Словакия, отхвърли Пакта на ООН за миграцията, изработен през декември на срещата в Мароко. "По въпроса за подсигуряването на външните граници на ЕС България води твърд курс", коментира КНА.

За емиграцията и имиграцията като две страни на един и същи медал пише и швейцарският "Нойе Цюрхер цайтунг": "В словото си Франциск обърна внимание на драстичния спад на населението в страната. В момента България изживява последиците от решението на 2 млн. нейни граждани да напуснат страната в търсене на по-добри професионални перспективи", цитира вестникът думите на папата.

Сложните отношения с БПЦ

В кореспонденцията на "Нойе Оснабрюкер цайтунг" става дума за усилията на папата да влезе в диалог с БПЦ. В рамките на тези усилия Франциск говори за ролята на Кирил и Методий като патрони на Европа. По-нататък вестникът коментира: "Но и този акцент влиза в контраст с официалната линия на София. Ръководството на православната църква, Светият синод, категорично отказа да участва в общо богослужение или обща молитва с главата на Римокатолическата църква."

"Франкфуртер Алгемайне цайтунг" припомня на свой ред за кардинал Ронкали, "българския папа" Йоан XXIII, и за неговата енциклика "Мир на земята" от 1963-та: "От 1925 до 1934 г. Ронкали беше дипломат на Ватикана в София, накрая като апостолически делегат. Именно той е вдъхновителят на екуменическия диалог между малобройната католическа общност в България (днес тя е около 1% от 7-те милиона граждани на страната) и православната църква на мнозинството, към която своята принадлежност заявяват около 3/4 от българите. Но дори пет и половина десетилетия след смъртта на "българския папа" Йоан XXIII екуменическият процес между католици и православни в България почти не напредва", коментира ФАЦ.

По същата тема в репортаж на АРД се казва: "Отношението на Ватикана към консервативната българска църква, която не участва в диалога между католици и православни, е дистанцирано. А Неофит го затвърди, като обяви своята църква за пазителка на истинското християнство."

Цитират се и следните думи на българския патриарх: "Ние сме твърдо убедени, че по всички въпроси на вярата не може и не бива да има каквито и да било компромиси."

След края на визитата, 7 май,

немскоезичните медии продължиха с коментарите по двете основни теми. "Папата окуражава мигрантите в България" изнася в заглавие швейцарският „Нойе Цюрхер цайтунг” по акцента, присъстващ и в много други издания. Отразена е както срещата на папата с бежанци във Враждебна, така и посещението му при католиците в Раковски. В тази връзка "Тиролер Тагесцайтунг" отбелязва:

"Католиците са незначително малцинство в България, но в Раковски те са мнозинството. И докато ръководството на православната църква обърна гръб на папата, ентусиазмът в тази католическа провинция беше огромен."

Медиите се спират и на "Събитието за мир" на столичния площад "Независимост" с участието на Франциск, - и отново подчертават отсъствието на БПЦ. Католическото "Домрадио" отбелязва, че това отсъствие има символичен характер:

"Официалните представители на БПЦ бяха неприятно изненадани от посещението на папата в България. Те се държаха учтиво, но резервирано, и наблюдаваха с подозрение еуфорията около Франциск."

Радиото излъчи и интервю с д-р Йоханес Йолдеман, специалист по православие в Икуменическия институт "Йохан-Адам Мьолер". В началото репортерът пита защо българското православие се държи по този начин, а експертът отговаря, че в БПЦ има широко разпространена нагласа срещу икуменическото движение.

Така църквата позволи на властниците да злоупотребят с нея

"Нейните корени трябва да търсим в началото на 90-те години, когато се появиха първите наченки на критично преосмисляне на миналото на собствената църква по времето на комунизма. Тогава съществуваше подозрението, че патриарх Максим е бил назначен от комунистите. Освен това витаеше предположението, че цялото отваряне на БПЦ към икуменизма се е случило по инициатива на комунистите. Икуменизмът и комунизмът бяха дамгосани, тъй да се каже, с един и същи белег. През 1992 г. възникна дори алтернативен Синод с алтернативен патриарх и в църквата настъпи разцепление, което беше преодоляно с много мъки чак през 1998 г. Но все още се усеща в БПЦ. (…)

Икуменизмът и комунизмът просто съвпадат по време. В комунистическата сфера на влияние - не само в България, но и в Румъния, Русия и в други държави - православните църкви започнаха да се отварят някъде около 1961-ва, по времето, когато комунистите бяха на власт. Според мнозина критици православните църкви са допуснали да бъдат овладяни от комунистите, а икуменическият им ангажимент е целял да демонстрира, че в страната всичко е наред с религията и църквата. Така църквата позволи на властниците да злоупотребят с нея в сферата на икуменизма", казва още специалистът.

По същата тема Католическата осведомителна агенция (КНА) цитира думите на Пловдивския митрополит Николай, че посещението на римския папа било политически акт с цел да се обединят всички църкви около Рим и когато дойде Антихристът, папата да го посрещне.

"Домрадио" коментира, че дори в собствената си църква Николай е оспорван като владика. По същото радио репортерът се връща към изявлението на българския патриарх, че по въпросите на вярата компромис не може да има. Това изявление Йоханес Йолдеман коментира така:

"Като начало трябва да кажа, че той всъщност има право. По въпросите на вярата наистина не може да има компромиси. Според мен, тази формулировка идва от това, че от българска и православна гледна точка икуменизмът изглежда като терен, където се практикува дипломация. Т.е., на мястото на междудържавната дипломация се води междуцърковна. А във всяка дипломация, естествено, се търсят компромиси, сглобяват се съюзи и има стремеж към споразумение под най-малкия възможен знаменател.

По въпросите на вярата обаче това не бива да се прави - от наша, католическа гледна точка също. Възможно е най-много да се търси някакво разбиране по онези въпроси, по които сме на различно мнение - например за ролята на папата в една отново обединена църква."

Бежанци и бедност

По повод срещата на папа Франциск с бежанци във Враждебна "Домрадио" отбелязва: „България граничи с Турция и обикновено е транзитна страна за бежанците. В тази най-бедна държава от ЕС по принцип никой не желае да остава. Много българи - също."

И кореспондентът на агенция "Ройтерс" от София поставя сходен акцент: "България, най-бедната страна в ЕС, застава на антимиграционни позиции, независимо от бързо застаряващото си население и ниската раждаемост. Повече от 2 млн. българи са напуснали страната след падането на комунизма през 1989 г., за да търсят по-добри перспективи на Запад. Общото недоволство поради бавния икономически растеж, заплахите за сигурността от страна на ислямистки екстремисти и съпротивата срещу миграцията през отворените граници на ЕС увеличиха подкрепата за евроскептичните националисти в много страни членки в навечерието на изборите за Европейски парламент в края на месеца."

Източник: Българската редакция на "Дойче веле"