Как изглеждат днес прогнозите и коментарите от ХХ век?

Джон Б. Пристли, 1965 г., сп. "Лисънър" - относно дълга на Би Би Си към обществото: "Най-много шум се вдига около драматичните и сатиричните предавания на Би Би Си. Показват ни се много пиеси на, меко казано, средно равнище. Би било по-добре, ако пиесите бяха по-малко, но с по-високо качество, дори ако това струва по-скъпо. Оттам *следва и да се повтарят най-сполучливите постановки.

Авангардистките пиеси със съмнителни морални критерии и волности, които могат да шокират достолепните дами, може да се показват в по-късните часове, и то по време, когато зрителите, които остават шокирани от такива неща, да знаят, че не трябва да гледат.

Ако се излъчват след новинарските емисии или документални предавания, пиесите, съдържащи елементи на фантастика, могат да се възприемат като реални събития, затова преди това е по-уместно да се пуска музика.
(...)
Съществува определен вид пиеси, които са достатъчно реалистични, камерни, характеризират се със сложни развития в сюжета и прекрасно подхождат на телевизията, но тази драматургия още чака своите автори. Понастоящем по Би Би Си нивото на актьорската игра превъзхожда и режисурата, и качеството на сценариите."

* * *
Гор Видал пред Ен Би Си, 1970 г.: "В момента си имаме работа с първото поколение, възпитано изцяло под влиянието на телевизията. Като резултат от това младите хора се отличават с бързина на ума и съобразителност, схващат нещата прекрасно, но те са получили своите знания под формата на изображение и звук, а не чрез четенето. Трудно им е да възприемат страница с пълен печатан текст.

В колежите съм забелязал, че студентите трудно обличат мислите си в думи, а преподавателите също потвърждават, че навиците за четене у съвременната младеж са по-слаби, отколкото при предходните поколения."
* * *
От книгата "Новите проповедници: Британската телевизия днес", 1970 г. - Дейвид Фрост, на въпрос как ще отговори на обвиненията, че телевизията опростява актуалната проблематика:
"12 шестминутни репортажа на Джулиън Петифър от Виетнам дават на зрителя не по-малко пълна представа за събитията там, отколкото сериозна книга, за чието четене биха отишли два часа."
* * *
Андре Мороа, в интервю за литературното приложение на в. "Фигаро", 1966 г.: "Да съчиниш и поставиш пиеса или филм за телевизията, са нужни не по-малко, а дори повече труд, отколкото ако се работи за театъра и киното. Естествено, телевизионният спектакъл събира само за една вечер същото, а дори и по-голямо количество зрители, отколкото пиесата в театъра в продължение на много представления, но въпросът за хонорарите на автора и артистите, както и за производството на декорите, стои вече другояче."
* * *
Федерико Фелини, 1972 г.: "Експериментът с телевизията ми доказа, че тя е напълно различна от кинематографа."
* * *
Артър Кларк, "Профили на бъдещето", 1962 г.: "Създаването на глобалната система на радиовръзки и телевизионни предавания ще сложи край - за добро или за зло - на културната и политическата изолираност, която все още съществува из целия свят, извън границите на големите градове.

Като човек, пътувал доста мното из САЩ, често съм се ужасявал от интелектуалния вакуум, в който човек попада, щом напуснете околностите на Ню Йорк, Сан Франциско, Бостън, Чикаго и шепа други големи градове. Това се отнася както за вестниците, така и за радиото и телевизията; колко често съм скитал с часове из някое забутано градче, за да намеря един брой от "Ню Йорк таймс" и разбера какво става по света...

Когато всички хора, където и да се намират те, имат равен достъп до една и съща гигантска съобщителна система, те неизбежно ще станат граждани на света; и една от най-важните задачи на бъдещето ще бъде опазването на техните регионални особености, които ще представляват определен интерес и определена ценност.

Заедно с това обаче ще възникне и голямата опасност от понижаване на световното културно ниво; не трябва да се допусне, щото празнините в културното наследство на хората да бъдат запълнени за сметка на събарянето на неговите върхове!"

* * *
Граучо Маркс: "Смятам, че телевизията има голям образователен ефект. Всеки път когато някой пусне телевизора, аз отивам в съседната стая, за да чета книга."