Българската православна църква зачита молбата да бъде църква майка и да се застъпи за разрешаването на нейния статут

Светият синод на Българската православна църква (БПЦ) единодушно пое ангажимент да съдейства пред поместните православни църкви за установяването на канонически статут на Македонската православна църква (МПЦ). Решението е било взето единодушно.

След заседанието главният секретар на синода - Мелнишкият епископ Герасим, обяви: "Българската патриаршия никога не е била безразлична към страданията на Македонската православна църква".

Затова Българската православна църква, "със съзнание за своя свещен дълг" поема ангажимента да окаже пълно съдействие, като ходатайства и се застъпва пред Поместните православни църкви, предприемайки всичко необходимо за установяването на канонически статут на Македонската православна църква, се казва в официалното съобщение.

В Синодалната архиерейска комисия за преговорите влизат: Старозагорския митрополит Киприан (председател), Ловчанският митрополит Гавриил, Пловдивският митрополит Николай, Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, Неврокопският митрополит Серафим, Русенският митрополит Наум и Врачанският митрополит Григорий.

Докато Светият синод заседаваше, навън се състоя мълчаливо бдение в подкрепа признаването на македонската църква.

Акцията беше организирана от обществениците, които миналата седмица изпратиха обръщение до българския патриарх Неофит. Сред присъстващите бяха журналисти, учени, историци, според които Българската патриаршия трябва да приеме протегната ръка от Македонската архиепископия и да изпълни своята историческа мисия да въведе македонската църква в общото православно семейство.

Българската православна църква трябва първа да признае каноничната самостоятелност на Македонската архиепископия, посочи председателят на организацията "Българска памет" д-р Милен Врабевски. По думите му "Македонската православна църква е изключително качествена, силна и влиятелна православна църква, която не заслужава да бъде отритната".

Министърът на отбраната и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов напомни, че Сръбската православна църква няма никакви основания да претендира, че е църква майка на Македонската архиепископия:

"Тези епархии в Македония, за които днес говорим, а именно Охридска, Струмишка, Велешка, Скопска и т.н., до 1913 г. бяха част от Българската екзархия и бяха насилствено откъснати от Българската екзархия, а петима български владици в Македония бяха изгонени и се прибраха в България."

"Въпросът на 70% е решен, защото майката е една - няма друга. Ако ние не признаем, че има връзка между нас, тогава ние трябва да се откажем от екзархията, защото най-много жертви, най-много страдания България изживява точно в тази част на Македония. Излишно е да припомням как приключва отец Партений, игуменът на Бигорския манастир, който е рязан на парчета от жандарите през 19-а година и е хвърлян в река Радика, а главата му е забита на кол", каза по-рано пред БНР журналистът Любчо Нешков.

Негово Светейшество патриарх Неофит посочи, че мнението на останалите православни църкви трябва да бъде чуто, за да не се стига до разделения, но увери: "Те са наши братя, наш народ. Ние ще се стремим да запазим неговото единство."

Обществениците обаче определиха като несъстоятелни твърденията, че ако нашата църква отговори на македонската молба, ще се постави в изолация. Според тях консултациите с поместните църкви може да забавят разрешаването на въпроса, затова Българската православна църква трябва да започне консултации със Светия синод на Македонската архиепископия, като набележат общи инициативи като почитането на общи за двете църкви светци и събития.

От Светия синод на македонската църква реагираха с благодарност и коментираха, че решението в София "дава надежда за окончателното решение на статута на легитимната автокефална МПЦ в семейството на православните църкви".

В документа се подчертава, че двете църкви носят отговорност пред своите православни народи, които споделят множество общи християнски ценности в изминалите векове.

Историческите основания за евхаристийно общение между БПЦ и МПЦ коментира по-рано пред БНР проф. Пламен Павлов от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", след като историци от този университет също излязоха с обръщение към Светия синод.

"Историческите основания са непоклатими - самото покръстване по времето на Борис става в тези територии на общото Българско отечество. Освен това Охридската патриаршия е наследница на първото българско царство. По-късно Търновската патриаршия и Охридската архиепископия са точно в тази субординация - на майка и дъщеря", обясни проф. Павлов и допълни:

"Не може една църква, която е исторически по-стара от Сръбската архиепископия, да е нейна дъщеря. Самата сръбска църква би трябвало да се смири в случая и да отстъпи на българската... По канон църквата майка решава дали да даде автокефалия на дъщерната църква. Не мисля, че нашият синод е длъжен да иска разрешение от някого. Каноничното име на македонската църква е Охридска архиепископия. Иска се много дипломатичен подход, но това не означава, че някой друг трябва да реши съдбата ни. Въпросът трябва да бъде решен в интерес на православните християни у нас и в Македония. Нашият Свети синод е в дълг към обществото."

Източник: БНР