Арсеник за разхубавяване и машинка за пробиване на трапчинки - това са само част от най-куриозните средства по пътя към красотата

Заобиколени сме от реклами на пластична хирургия, вече и младите момичета посягат към филърите и силикона. Можем да си запелим изкуствени коси, мигли, нокти, задни части...не отидохме ли твърде далеч - мислим си. Никога стандартите за красота не са били толкова нереалистични и обсебващи. Всъщност това не е точно така. Открай време принципът "трай, бабо, за хубост" е водел до куриозни (и дори смъртоносни) резултати в преследването на красотата. Ето няколко модни тренда от последните няколко века, които ще ви убедят в това:

Обувките chopine - 15-17 в.

Дамите от 15-ти до 17-ти век носели тези обувки, които повече приличат на уред за мъчение, за да не си цапат роклите и да демонстрират висок социален статус. Обувките по онова време, точно както и сега, казвали много за социалното положение на собственика си. Височината на обувките chopine можела да достигне 50 см., така че знатните госпожи се нуждаели от прислужница, която да им помага и да ги поддържа, докато ходели.

Протектор за грим - 1939

Тези странни прозрачни фунии пък били измислени, за да предпазват произведението на гримьора от снежинки и дъжд. Проблемът бил, че запарвали, съответно навлажнявали отвътре и спирали да изпълняват защитната си функция.

Машина за трапчинки - 20 век

Казват, че който има трапчинки, е роден с късмет. През 20-те години на ХХ в. е било точно така, понеже, който пък бил лишен от тази чаровна особеност по рождение, му се налагало да прибягва до този уред, който бил патентован през 1923 - той се закрепял зад ушите и болезнено натискал там, където трябва да има трапчинка. С упорство и постоянство трапчинките се появявали или поне така твърди рекламата.

Високо чело, никакви вежди - Ренесанс

Какво знаем всички за Мона Лиза? Загадъчната й усмивка. А какво е онова, което ни смущава в нея - липсата на вежди. Това е модата на Ренесанса - челото е високо, кажи речи до средата на темето и никакви вежди.  Имайте предвид, че самобръсначките за еднократна употреба още не са били измислени, така че се е действало с бръснач, което си е опасно, но като казахме, не от вчера сме готови на всичко за едната хубост.

Синкава мрежа от вени - 17 век, Англия

За да подчертаят високия си произход, дамите рисували със син молив вени по деколтето и слепоочията си - това минавало за особено изискано.

Никакъв грим - Викторианската епоха

По времето на кралица Виктория гримът бил съвсем забранен, това не отказвало жените в опитите им да изглеждат по-съблазнително. Те хапели устните си, за да се зачервят и драскали бузите си с груби материи, за да добият цвят.

Арсеник за хубост - 19 век

И като говорим за ексцентрични практики - ето ви един безспорен хит. През 19-ти век се смятало, че "арсеникът кара очите да блестят, а на тялото дава привлекателна червенина." За страничните фекти всички знаем - арсеникът се натрупва в щитовидната жлеза и води до гушавост, както и до смърт.

Отровно зелено - Викторианската ера

Романите на ужасите неслучайно се ситуират във Викторианската епоха. През този период били измислено зелено багрило, наречено Шилево зелено, на изобретателя си Карл Вилхелм Шиле. Модните шивачи страшно го харесали, само че багрилото се получавало при смесване на арсеник и мед и роклите, боядисани с тази смес, започвали да убиват собственичката си. Боята влизала в контакт с кожата, предизвиквала раздразнение и прониквала навътре. Стените на домовете също се боядисвали с опасната боя, излагайки хората вътре на риск за живота.

Фалшивите бенки - 18 век, Европа

Освен че минавали за много сексапилни, бенките били средство за предаване на послания. Така например бенка във формата на полумесец била покана за прекарване на нощта заедно; купидончето символизирало влюбване.
Мястото, където се поставяла бенката, било от съществено значение:
- над горната устна - означавало, че дамата е сама и свободна за предложения,
- на дясната буза - омъжена,
- на лявата - вдовица.

Източник: Bright Site