Когато Рикардо Бофил се натъкнал на една разрушена циментова фабрика през 1973 г., той веднага видял в нея свят от възможности. Почти 45 години по-късно, фабриката е напълно трансформирана в грандиозен и уникален дом, с името La fábrica
Старите рушащи се фабрики са част от наследството на режима у нас. Те изглеждат така, сякаш единственото решение е да бъдат премахнати завинаги.
В други случаи съществуват редица приемливи и чудесни решения, които обаче се сблъскват с интересите на собственици или инвеститори.
Така се стига до скандални случаи като запалването на тютюневите фабрики в Пловдив.
Оказва се обаче, че за старите иднустриални строежи има решение.
Когато Рикардо Бофил се натъкнал на една разрушена циментова фабрика през 1973 г., той веднага видял в нея свят от възможности. Почти 45 години по-късно, фабриката е напълно трансформирана в грандиозен и уникален дом, с името La fábrica .
Фабриката, намираща се край Барселона, е била машина за замърсяване от ерата на Втората световна война. По-късно тя е затворена, а Рикардо Бофил и екипът му я купуват и преобразяват. След години на частична деконструкция, архитектът пристъпва към облицоване на екстериора на имота в растителност и обзавежда интериора като модерно жилищно и работно пространство.
La fábrica е проект, по който продължава да се работи до днес, на който Бофил оприличава на собствения си живот, тъй като неговите визии за бъдещето продължават да се променят. Промишлените комини, които някога бяха запълвани с дим, сега преливат от буйна зеленина, чудесен пример за красивите трансформации, които произтичат от творческото мислене.
La fábrica е напълно трансформирана в зрелищен и уникален дом. Всяка стая е проектирана със специална цел, а никои две не изглеждат еднакви.
"Имам впечатлението, че живея ... в затворена вселена, която ме предпазва от външния и ежедневния живот", пише Бофил.
"Животът продължава тук в непрекъсната последователност, с много малка разлика между работа и свободно време". В целия имот можете да намерите разнообразие от места за релаксация на закрито и на открито. Работното пространство също е важен компонент тук, тъй като екипът на Бофил използва част от резиденцията като студио.
Екстериорът е покрит предимно с трева, но също така и евкалипт, палма и маслинови дървета.
Това дава на сградата "мистериозен аспект на романтична разруха, която я прави уникална и непроницаема".
"Кухнята и трапезарията, разположени на приземния етаж, са място за срещи на семейството".
Независимо от невероятната си трансформация, фабриката все още е в процес на преработка до днес.
Бофил сравнява постоянната еволюция на проекта с неговия собствен начин на живот и творчески видения. La fábrica винаги ще се нуждае от по-нататъшна работа, която е част от нейния символен чар.
С достатъчно творческо мислене, всяко пространство може да стане нещо ново и красиво.
Източник: dogrami.bg
0 Коментара
Бъди първия коментирал! Вход Регистрация Влез с Facebook