38-годишният мъж е магистър-фармацевт с българска диплома, но през 2011 г. отнели правата му заради участие в банда за точене на ДДС. Фирмата, където бил началник-склад, има приходи от продажби за 30 млн. на година, разкрива в. "24 часа"

Амир Мохамед ал Хусаини е мозъкът на схемата за реекспорт на скъпи лекарства, разбита от ГДБОП и прокуратурата в петък, разкрива в. "24 часа". 38-годишният сириец с български паспорт е бизнесмен и магистър-фармацевт, но от 2011 г. няма право да практикува професията си, за която има българска диплома.

Причината - през 2010 г. Амир Хусаини е бил арестуван като член на група за източване на ДДС. Повдигнати са му обвинения и в момента е подсъдим по дело в специализирания наказателен съд, показала проверка на всекидневника.

Проблемите с полицията, прокуратурата и съда, както и лишаването му от права като фармацевт в миналото не му попречили да организира нова схема - реекспорт на лекарства за милиони, платени с пари от здравната каса и изписвани от болници и аптеки.

Сириецът действал с връзките си сред медиците от времето, когато управлявал аптеки. Той е един от седмината в престъпната група, които ще получат обвинения.

Неслучайно една от аптеките, които разследващите са проверили по време на акцията, е в Сливница. Тя е на фирмата "Чирита", която има и склад в София и

лиценз за търговия на едро с лекарства

Собственик и управител е Росица Томова.

"Чирита" не се занимава с реекспорт. В момента не мога да ви дам връзка с Амир ал Хусаини и не искам да обяснявам нищо по телефона", казва пред вестника Росица Томова, която вдига един от телефоните на Хусаини, посочен в разрешителното на фирмата за търговия на едро. Другият, посочен в регистъра, е изключен.

В разрешителното на "Чирита" за търговия на едро от 2014 г. като ръководител на склада в жк "Хаджи Димитър" е вписан точно Амир Мохамед ал Хусаини. Това е едно от хранилищата, където скъпи лекарства за онкоболни са били препакетирани и подготвяни за продажба в Европа, където са в пъти по-скъпи. В същото време тук е имало дефицит и пациентите са ги намирали трудно, а недобросъвестни доктори са ги изписвали фиктивно.

Домашният адрес на Амир е посочен за кореспонденция с институциите. Правят впечатление и огромните приходи, които скромната фирма "Чирита" е реализирала от продажби.

За 2016 г. сумата е 26 млн. лв., а за 2015 - 30 млн. лв.

Амир ал Хусаини има сестра, която е зъболекарка.

През 2009 г., вече с български паспорт, сириецът купува аптека на столичната ул. "Цар Иван Асен". Взима обаче заем за общо 100 хил. лв. от двама бизнесмени и подписва запис на заповед. Не връща парите. След това те запорират аптеката му и тя хлопва кепенци.

Оказва се, че докато е работил като аптекар и е продавал лекарства, Амир Мохамед ал Хусаини е участвал в банда за източване на ДДС. Това става ясно през 2010 г. след акция на полицията в сградата на бул. "Черни връх" 59, известна като Меката на дедесарите.

Задържани са 10 души, сред които е и сириецът. Там той има поддържаща роля. Ръководители са Иван Иванов и Христо Георгиев. Бандата организирала схема за издаване на фиктивни фактури, които се използвали от реални фирми, за да си приспадат ДДС. Групата регистрирала кухи дружества. В нея участвали счетоводители, бизнесмени и спортисти.

Амир Хусаини е обвинен, че е издавал фиктивни фактури,

като ги е декларирал пред НАП за реални, а в резултат са източени 315 хил. лв. от бюджета. Акцията на МВР и прокуратурата е предотвратила фиктивни сделки, от които са спестени над 30 млн. лв.

Три години по-късно Хусаини, двамата босове и съучастниците им са предадени на съд от прокуратурата. Делото още не е приключило. Хусаини рядко се явявал на заседанията и делото буксувало, обяснява "24 часа".

Разплитането на схемата с реекспорта на лекарства е част от наблюдението, което МВР осъществява над здравния сектор от пет месеца насам, за да предотврати и пресече недобри практики в някои болнични заведения, поясниха от ведомството след разбиването на престъпната група.

В акцията на 1 декември са били претърсени над 60 адреса и разпитани десетки свидетели в София, Шумен, Сливница и Пловдив.

"В ГДБОП създадохме специално звено за работа във връзка със специализираните задачи в сферата на здравеопазването. Основен мотив за активността ни е фактът, че за сектора продължава да се осигуряват значителни средства, без това да води до съществено подобряване на услугите, както и множеството сигнали за недобри практики

в редица болници, малки, по-големи, в търговски дружества, които снабдяват болничните заведения

Убеден съм, че мнозинството български медици и снабдители ще застанат на страната на институциите в противодействието на тези недобри практики", заяви в края на миналата седмица вътрешният министър Валентин Радев.

На пресконференцията шефът на спецпрокуратурата Иван Гешев поясни, че производството е образувано през септември, но сигнали за извършени престъпления са получени около половин година по-рано. Стойността на актовете, които ще състави Изпълнителната агенция по лекарствата, ще е вероятно над 500 хил. лв., уточни прокурорът.

Част от лекарствата, които са били обект на паралелен износ, довел до недостиг у нас, са живоспасяващи и животоподдържащи - за онкоболни, за деца, срещу тежки ревматоидни заболявания.

Престъпната група е работила с лекари от много болници в страната,

сочат данни на разследващите, цитирани от БНР. Сред тях има и директор на лечебно заведение, който е бил засечен да носи кашон с лекарства, изписани само по документи на болни. Скъпите препарати са били изваждани и от аптеки.

Новият министър на здравеопазването Кирил Ананиев поясни, че целият обем медикаменти, установени при акцията, е бил предназначен за страни от Западна Европа, а там са продавани на цени четири пъти над българската им стойност. 

Уличените в аферата ще бъдат подведени под наказателна отговорност за три престъпления: участие в престъпна група, данъчни престъпления и пране на пари, прогнозират още пред "24 часа" запознати със случая.

Задържаните седмица души обаче останали зад решетките само едно денонощие и в събота били пуснати. Засега обвиненията се бавели, тъй като

се чакат заключения по съдебни експертизи

Близки до разследването казват пред изданието, че схемата с изписването на лекарства, които да не се дават на болни, а да се преопаковат и да се изнасят в чужбина, датира поне от 2015 г.

"Още от 2013-а настояваме за мерки за ограничаване на паралелния износ. Това е легална практика, но тази паралелна търговия би трябвало да се реализира, ако има достатъчно лекарства за българските пациенти. Каквото остане, може да бъде изнесено за други държави", обясни пред БНР председателят на фармацевтичния съюз проф. Илко Гетов.

Имаше опит да се регламентира паралелният износ, но след решение на Конституционния съд от 2015-а вече всеки може да прави каквото си иска, призна той и допълни:

"На практика това са лекарства, които вероятно са били изписани на нуждаещи се български граждани, а после са били изкупени обратно. Изнасят се предимно онкологични лекарства, за лечение на ревматоиден артрит, астма, биологични лекарства, които са много скъпи сами по себе си. Те могат да бъдат изнесени на двойна, тройна и даже на още по-висока цена."

Трета поредна година НЗОК има твърде голям разход на лекарства,

неимоверно висок на фона на намаляването на населението, подчерта проф. Гетов и беше категоричен, че няма причини за 150 млн. лева преразход.

Многократно сме предупреждавали за схемата с незаконен износ на лекарства, каза пред БНР и председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов:

"Сблъскваме се  всеки ден с този проблем. Няма лекарства за аптеките. Ние търсим лекарства за  нашите пациенти, но те не достигат до аптеките или достигат в много по-малко  количество от това, което е потреблението. Когато достигнат, минават мними клиенти, които ги изкупуват. Накрая за реалните клиенти не остава нищо.

За хората, които изкупуват лекарствата от аптеките и ги трупат в някакъв склад, може лесно да бъде установено дали те са търговци, дистрибутори. Ако са дистрибутори,  нямат право да ги изкупуват от аптеките. Имат си начин, чрез който се снабдяват, т.е. те извършват незаконна дейност. Тази незаконна дейност може лесно да бъде установена и спряна."

Междувременно от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) излязоха с декларация, в която заявяват, че

законодателната недостатъчност в съчетание с постоянния натиск за намаляване на цените и маржовете на лекарствата

стимулират сивата икономика и криминалните схеми в сектора на грижа за здравето. Компаниите стратегически инвеститори в сектора на здравеопазването настояват нелегалният износ на лекарства да бъде криминализиран.

Основният закон в наказателното право у нас към момента не адресира разпространението на фалшифицирани лекарства, каквито по смисъла на закона са всички продукти, продавани извън регламентираната верига на лекарствоснабдяване, напомнят от фармацевтичния бранш.

Според тях осъществената акция на държавните органи показва по недвусмислен начин, че злоупотребите в сектора са причинени именно от криминални лица и предприемането на законодателно-административни мерки срещу тях

е безсмислено, след като тези лица и фирми не спазват и не зачитат закона изначално

КРИБ смятат за наложително да се направи задълбочен анализ на причините за нерегламентирания износ: "А той показва, че е налице комплексно действие на много фактори - законодателна недостатъчност, ограничен ресурс на държавните органи да контролират фирми еднодневки, постоянен натиск за намаляване на маржове и цени на лекарствата, ниско заплащане на специалистите в здравеопазването и много други", констатират от организацията.

“Разкрита е една групировка, но не са премахнати причините утре да се появи следващата. Затова фармацевтичната индустрия, която спазва стриктно буквата на закона, отговаря на най-високите международни стандарти, има репутация и ясна роля в обществото, призовава за ефективни мерки срещу сивата икономика и криминалните практики”, настояват от КРИБ.

Източник: в. "24 часа", БНР, Пресцентър МВР