Дрянът и неговите плодчета са на трапезата ни почти целогодишно

По нашите географски ширини дрянът (Cornus mas) цъфти пръв и дава зрял плод последен. Той е на трапезата ни практически целогодишно - още от Коледа и Нова година, когато гадаем късмета си по неговите пъпки.

Цъфти в жълто рано напролет, а цветовете му са първата храна за пчелите след зимата. От плодовете се приготвя компоти, сладка и сокове, които са полезни, вкусни, а имат и лечебно действие.

Расте като храст или дръвче до 7-8 м височина, а пръчките и тоягите, откършени от него (наричани дряновици), са известни със своята жилавост.

Според Теофраст дървесината на дряна е здрава като кокал и се използва за изработване на копия, а историкът Херодот пише, че лъковете на ликийците са били направени именно от дрян.

За първи път дрянът се споменава в древногръцката литература от Омир – когато магьосницата Кирка (Цирцея) нахранила Одисей и неговите моряци с дренки с намерение да ги превърне в свине.  Писателят и пътешественикът Павзаний отбелязва, че Троянският кон е бил изработен от дрян.

В България дрянът расте най-вече в широколистните гори, но може да го отглеждате и на двора си.

Плодовете му - дренките, зреят в края на лятото и началото на есента. Имат стипчив, сладко-кисел вкус, а когато узреят напълно, стават тъмночервени на цвят.

Препоръчва се да се берат в сухо време, понеже мокри лесно плесенясват и загниват. Могат да се съхраняват и сушени.

Дренките имат силни бактерицидни свойства, а по съдържание на витамин С се доближават до шипките. В народната медицина с отвара от дренки се лекува простуда и треска, а с отвара от листата на дряна - стомашно-чревни болести.

Най-известно е запичащото им действие. Освен затягащи свойства, плодовете и кората действат диуретично, кръвоспиращо, антивъзпалително, температуропонижаващо и противоанемично, информира Kulinaria.bg.

Източник: Kulinaria.bg; "Билките в България"