Най-голямата победа е да преглътнеш егото си и да се изправиш рамо до рамо с тези, които не понасяш, в името на общата кауза

Понякога, приятелю, в битките, които водиш, ще се окаже, че си на една страна с хора, които не понасяш. Ще "делиш един окоп" с някого, срещу когото на драго сърце сам би се изправил, и когото с удоволствие би проснал на земята. 

Понякога просто ще си принуден от обстоятелствата да се виждаш, да работиш и да поддържаш контакти с личности, чието съществуване определено те дразни, камо ли да се налага да делите един и същ въздух. Понякога неприятните хора просто споделят една и съща вяра в успеха с теб. И нищо не може да промени това.

Тези хора, които са ти така противни, ще са там и ще защитават същите идеи, които сам защитаваш ти, макар и по техен си начин.

Ще видиш много такива случаи. Понякога ти ще си намесен, понякога само ще наблюдаваш. Ще виждаш хора, водещи една добра кауза към провал само защото не могат да пренебрегнат егото си и да се сработят. Ще виждаш как глупост, низки страсти и дребнавост да провалят толкова много проекти. Ще видиш, но дали ще се поучиш?

Всички се мислим за по-добри от това, за по-разумни и смели. Всички смятаме, че сме способни да надмогнем себе си, когато става въпрос за нещо по-велико. И е така, поне докато не се намерим в ситуация да работим с хора, които "ни бъркат в червата" със самото си присъствие.

Толерантност в последно време е дума, която твърде много хора използват като нещо лошо. Толерантност обаче е да надмогнеш себе си в името на кауза. На нещо по-голямо и по-значимо от простото желание да "центрираш" някого между очите. 

Истинската толерантност обаче ще изпиташ, приятелю, именно в онези моменти, когато трябва да избираш между егото си и общата цел, идеята. И това малко или много ще определи какъв човек си сам ти.