В речта си пред Народното събрание президентът се обяви за разширяване на гражданското участие в управлението на държавата и засилване на гаранциите за защита на човешките права

"В началото на изтеклия мандат заявих, че за мен не е важно колко време ще бъда президент, а какъв президент ще бъда. Това убеждение ме мотивираше да не правя компромис с принципите си и да стоя на страната на хората. Заедно с вас, скъпи съотечественици, преодоляхме много изпитания. Днес, с ръка на Конституцията искам да ви уверя, че ще продължавам да служа честно и отговорно на Отечеството. С г-жа Йотова ще вложим всичките си сили, за да градим заедно с вас свободна, демократична, модерна и просперираща България."

Това заяви от парламентарната трибуна президентът Румен Радев, който положи клетва за втори мандат заедно с вицепрезидента Илияна Йотова.

"Първият президентски мандат се случи в драматично време, в което старият, авторитарен модел на управление достигна своя апогей, докато в обществото нарастваше негодуванието от корупцията, беззаконието и пропагандата, на които той се крепеше.

Гражданският бунт през 2020 г. срещу мафиотизацията на властта извади на повърхността факти и процеси, които тя премълчаваше (и на мен не ми е приятно, но предпочитам истината), а обществото бе свикнало да приема с примирение", припомни още той, докато народните представители от ГЕРБ-СДС напускаха пленарната зала в знак на протест.

По думите му тогава българите са въстанали срещу едноличната власт, феодализацията по места, схемаджийството, прокурорския чадър над злоупотребите и кривото огледало на медиите; срещу бедността, безпътицата и безправието, които прокудиха стотици хиляди наши сънародници зад граница.

Според Радев протестите са "отприщили процеса по възстановяване на демокрацията и законността, който ще е труден, с неизбежните грешки и разочарования".

"Наивно е да мислим, че след като повече от десетилетие допуснахме да крепне корупцията и да се шири произволът, от днес за утре ще върнем България в коловоза на правото и демокрацията. Старият режим е в миналото, но демонтажът на завещания властови модел ще отнеме време.

Отчуждението на гражданите от политическата класа, недоверието в институциите, партизираната администрация, покварените медии, безнаказаната корупция, злоупотребите с власт и драматичното социално разслоение ще са предизвикателствата пред всички нас през следващите години", предупреди държавният глава.

Той отчете, че трите служебни правителства, които е назначил през първия си мандат, и особено последните, са допринесли за връщането на доверието в институциите, доказвайки, че хора от различни политически хоризонти могат да постигат единодействие в името на България, а освен това: 

"Създадоха модел на широка демократична алтернатива. Разкриха множество злоупотреби. Показаха, че страната може да се управлява прозрачно и отговорно, според закона и с мисъл за слабите." Сега обаче и него, и новоизбраните също през ноември депутати ги чакали "каскада от кризи и техните социални и икономически последици".

Тази задача вече е обсебила дневния ред на правителството и парламента, констатира Радев, обяви, че остава отворен за диалог и споделя отговорността за тежки и непопулярни, но необходими решения, но същевременно увери, че ще продължи да бъде критичен, когато намира решенията на законодателната и изпълнителната власт за неправилни.

"Текущите кризи, които се изострят и употребяват от задкулисието, не бива да отклоняват вниманието от стратегическите приоритети. Мой дълг като държавен глава е да връщам дневния ред към дългосрочните цели на нацията, далеч отвъд хоризонта на политическите мандати: овладяването на демографската криза; справянето с бедността и неравенствата; повишаването на стандарта и качеството на живот; духовното развитие; гарантирането на суверенитета и сигурността; отстояването на националните интереси и достойнство; утвърждаване на позитивния образ на страната ни навън", изброи президентът.

Той коментира и икономиката, която определи като "дежурния приоритет на всички политици през годините": "Уви, прочитът на макроикономическите показатели често засенчва грижата за човека, който е много повече от работник и потребител, затова предпочитам да подходя към приоритетите от гледна точка именно на човека."

Радев изрази и своето убеждение, че в България е налице антимафиотски консенсус, който "обединява огромното болшинство от почтени българи, които го заявиха по площадите и в урните".

Нашите сънародници гласуваха за много и различни партии, но с една надежда: за справедливост и законност, отбеляза той и допълни:

"Държавата занапред не бива да се управлява през екрана, под масата, по телефона или зад кулисите. Корупцията трябва да бъде съкрушена, за да оцелеем като държава и общество. Съзнават го младите, съзнава го бизнесът, съзнават го почтените хора в администрацията, съзнават го хилядите, които подкрепиха партиите на протеста.

Налице е историческа възможност да върнем България в руслото на закона. От това зависят всички други добри намерения. Без укрепване на държавността, страната ни не може да разгърне огромния си потенциал.

Партиите и политиците, които споделят каузата в България да се установи върховенството на правото и здрава и прозрачна медийна среда, да се изгради добре уредена държава с ефективни институции, могат да разчитат на разбирането и подкрепата на президентската институция.

При връчването на мандата споделих, че ако управляващото мнозинство не постигне бърз, решителен пробив в реформата на прокуратурата и съдебната система, ще отвори пътя за реванш на статуквото. Повтарям го и сега. Нужни са ясно изразена политическа воля, законови и конституционни промени."

Същевременно обаче държавният глава бе категоричен, че "отварянето на Конституцията за промени не трябва да се изчерпва само с ревизия на съдебната власт в посока отговорна и ефективна прокуратура. След три десетилетия от началото на демократичните промени следва да покажем зрялост в убеждението си, че основната конституционна ценност е човекът.

Затова промените в Конституцията следва да включват и разширяване на гражданското участие в управлението на държавата и засилване на гаранциите за защита на човешките права. Демокрацията е несъвместима с обществената апатия. Тя се нуждае не просто от избиратели, а от активни граждани с амбиции за бъдещето на страната и инструменти за тяхното участие във формирането на това бъдеще.

Укрепването на държавността изисква засилени конституционни гаранции за разделението на властите и прозрачен и предвидим законотворчески процес. Време е да се даде и шанс и на общините за икономически и социален подем чрез конституционно гарантиране на финансовата децентрализация."

Вторият консенсус, очертан от него в програмната му реч, "е продиктуван от здравия разум. За да я има България, трябва да ги има и българите. Демографската катастрофа е проекция на всички кризи от прехода: бедността, несигурността, проблемите в здравеопазването и моралната криза. Нацията ни преживява прехода като травма, сравнима с война."

Затова той се обяви за "дългосрочни, финансово осигурени политики за увеличаване на раждаемостта с фокус върху отговорното родителство, намаляване на смъртността и ограничаване на емиграцията" - като изтъкна, че "благотворителността не може да замести държавната грижа", а "пазарът и пиарът не могат да компенсират липсата на работещи социални механизми".

Третият акцент в словото му, около който Радев призова да се обединим, бе "каузата за просветена и образована нация", който е "исторически вкоренен още във Възраждането и век и половина беше двигател на българското развитие".

Сега обаче, по думите му: "Покварата на прехода обезцени образованието. Хиляди блестящи българи търсят реализация навън. Науката страда от липса на финансиране. Бедността изхвърли хиляди деца от образователния процес", заради което той призова: 

"Неотложно трябва да инвестираме в младите българи. Залогът е оцеляването ни като народ. Това е дългосрочна инвестиция, която няма да донесе политически дивиденти на нашето поколение държавници. Но това е дълг и историческа задача, която не търпи отлагане. Времето на стратегиите отмина.

Трябват бързи, ефективни и устойчиви мерки за обхващане в училище на всички деца. За тяхното патриотично възпитание и борба с обездвижването и наркотиците. За квалификация на преподавателите и изграждане на критично и творческо мислене в училище. За повишаване на критериите при хабилитация на учени и акредитация на висши учебни заведения. За стимулиране на образованието през целия живот и превръщането му в солидна основа за модерна икономика на знанието и растежа."

В изявлението си пред депутатите държавният глава не подмина и темите за пандемията от COVID-19, проектите в здравеопазването и енергетиката, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост, държавната подкрепа за българската култура, промените в Закона за вероизповеданията, предизвикателствата пред въоръжените сили и модернизацията на армията, проактивната външна политика, като се спря и на отношенията ни с Република Северна Македония: 

"Когато изпълнението на договора от 2017 г. забуксува, свиках Консултативна среща въпреки обтегнатите ми отношения с правителството. Постигнат бе консенсус за разработване на Рамкова позиция, приета с декларация на 44-тото Народно събрание, с цел прецизиране и отстояване на българския интерес и позиции. Удовлетворен съм от факта, че въпреки дълбоките политически промени оттогава, последният Консултативен съвет за национална сигурност демонстрира единство и последователност по тази важна тема.

Предложеният от правителството многопистов подход в отношенията с нашите съседи има потенциал да динамизира диалога, да укрепи доверието и трябва да бъде подкрепен. Той обаче не бива да оставя на заден план проблемите, свързани с правата на нашите сънародници и общото историческо и културно минало.  

Искам да бъда правилно разбран. Аз съм сред политиците, които желаят час по-скоро Република Северна Македония да стане член на Европейския съюз. Тъкмо затова трябва да помогнем на нашите братя да преодолеят по-бързо идеологемите от тоталитарното минало и да постигнат критериите за членство. Като отговорен член на ЕС, България трябва да интегрира в него партньори, а не проблеми.

Ще потвърдя своята позиция като президент на всички българи, че равноправието на македонските българи, много от които са и български граждани, трябва да бъде гарантирано чрез вписването им в конституцията на страната наравно с другите части от народи. Този акт, редом с приемането на надеждни механизми за изкореняване езика на омразата и опазване на българското културно-историческо наследство, следва да бъде предварително условие за нашето съгласие за начало на преговорите за членство.

Убеден съм, че икономизацията на външната политика, за която работих активно, може да даде много по-добри резултати, ако постигнем по-ефективна координация между институциите и преодолеем липсата на проектна готовност във важни инвестиционни направления", каза още Радев, а в заключение обеща, че "президентството ще продължи да бъде отворено за гражданите и организациите, за всички, които имат идеи за по-доброто ни бъдеще".

Източник: President.bg