Проучване на "Галъп интернешънъл" в навечерието на Великден търси отговор на въпроса "Религиозни ли сме?"

Близо 3,2 млн. пълнолетни българи твърдят, че вярват в Бог, а 2,8 млн. се самоопределят като истински религиозни, показват резултатите от социологическо проучване, огласени в навечерието на Великден.

Данните са от редовното глобално изследване на водещата световна асоциация "Галъп интернешънъл" и ежемесечния "Политически и икономически индекс на "Галъп интернешънъл", който вече 26 години изследва основни индикатори в българското общество, като последната вълна е проведена между 9 и 16 март сред 772-ма пълнолетни българи. 

Преди Възкресение Христово като източноправославни се причисляват близо 4,6 млн. пълнолетни българи, или 83% (от общо около 5,5 млн.), докато 500 хил., или 9%, се определят като мюсюлмани.

2,2 млн. души у нас имат доверие в Църквата, което прави по-малко от половината православни християни и показва, че вярата не върви задължително и с доверие в институцията. През последните години обаче доверието в Църквата у нас укрепна и е всъщност високо на фона на всички останали институции - макар и с колебания, уточняват социолозите.

Оказва се, че принадлежността към дадено вероизповедание е преди всичко обществено-политически етикет и се споделя широко, но истинската религиозност и вярата в божество не са толкова присъщи у нас - България е малко под средните нива на религиозност в света, сочат още резултатите.

Религията у нас - повече принадлежност към група, отколкото вяра

Макар че атеистите са едва 3% (малко над 150 хил. души), като истински религиозни хора у нас се определят само половината от пълнолетните българи, показа изследване на световната асоциация "Галъп интернешънъл" в партньорство с УИН още преди година и половина. Според тези данни в България 51% се определят като религиозни хора, 36% - като нерелигиозни, 3% са атеисти, а останалите не могат да отговорят. Тези 51% се равняват на около 2,8 млн. души.

По света 62% от хората се определят като религиозни, 25% се смятат за нерелигиозни, 9% признават, че са атеисти, а останалите не могат да отговорят.

Виж още: Кои са най-религиозните нации

У нас 58% твърдят, че вярват в Бог - близо 3,2 млн души, но отново по-малко, отколкото по света, където този процент достига 71. Всичко това поставя България под средните нива на религиозност в глобален мащаб, макар и без крайности. 

Изводът на "Галъп интернешънъл" е, че самоидентификацията "източноправославен" не означава задължително вяра в Бога или реална религиозност. Вярата в Бога пък остава по-скоро лична, отколкото институционализирана - ако се съди по общественото отношение към Църквата.

Църквата - укрепващо обществено одобрение, но и продължаващи предизвикателства

Църквата у нас се ползва с високо доверие (41%) на фона на повечето институции, макар че и недоверието не е малко - 36%. Години наред доверието остава на нива над 40%, понякога дори надхвърлящи 50% и е трайно по-високо от недоверието, коментират социолозите. Изборът на патриарх Неофит през 2013 г. повиши доверието, но различни скандали в годините след това очевидно влияят и водят до моментни колебания и амортизиране на популярността на Църквата.

Винаги когато става дума за доверието в Църквата у нас, разбира се, следва да се отчита, че в страната ни живеят представители и на други вероизповедания, както че определящата роля на религията в редица европейски общества постепенно намалява - вкл. и в нашето общество, напомнят от социологическата агенция.

Не бива да се пропуска и влиянието на режима преди 1989 г., който минимизира обществените функции на Църквата.

Изследване на "Галъп интернешънъл" от 2013 г. например показа, че хората свързват Църквата с редица хронични проблеми: връзки с бизнеса и луксозен живот на духовници, липса на дейност, която да е достатъчно близка до ежедневието на хората, спад в ролята на религията за съвременното общество, принадлежността на висши духовници към бившата Държавна сигурност, дейността на секти, ролята на атеистичното управление в близкото минало, недостига на добре подготвени духовници, отсъствието на достатъчно уважение към Църквата.