Темата, която от повече от десетилетие буди остри дебати, отново се появи в пространството покрай избора на нов генерален директор на БНТ. Въпросът сега обаче има много по-голяма важност

Покрай избора на нов директор на Българската национална телевизия (БНТ) отново, сякаш по традиция, се заговори за новините на турски език. Има ли смисъл от тях? Защо в обществената телевизия на България се говори на език, различен от официалния в страната? Защо се пренебрегват другите малцинства у нас? И т.н. 

Новини на турски език у нас са включени в програмата на БНТ още през 2000 г., когато темата предизвика сериозна полемика. И до ден-днешен идеята за емисия новини на турски език буди неприязън у много хора. 

Според мнозина проектът не си заслужава, защото самите български турци често не разбират книжовния език, на който се говори в емисията. Допълват се и редица аргументи от сорта на това, че по този начин едно малцинство се привилигирова за сметка на други. Разбира се, налице е и емоционалният елемент в разглеждането на тази тема. 

У нас още дълго ще витае усещането за неприязън към Турция заради петте века османско владичество. Нещо повече - за мнозина терминът винаги ще бъде "турско робство". И в народния дух то винаги ще е архиврагът. Това е национална обремененост, която няма да изчезне току-така, но с която трябва да се борим, за да можем да продължим напред, към наистина пълноценни отношения с южната ни съседка, определяни не от историята, а от настоящето. Но това е друга тема. 

И все пак именно настоящето е онова, което прави актуална темата за новините на турски език. И този въпрос заслужава да не бъде подценяван. 

"Ние" и "те"

Основният фактор за това е обстоятелството, че немалък брой български турци от Кърджалийско и Лудогорието по една или друга причина не говорят български език. За тях фактът, че са български граждани, значи все по-малко и понякога на българите се гледа дори с неприязън. Усещането за "ние" и "те" в онези райони става все по-силно. И докато сега е "ние" - "местните", и "те" - "външните", съвсем скоро можем да видим как това се променя. 

Дългогодишното управление на ДПС в тези райони оказва своето влияние. Локалният деспотизъм, при който или си с партията, или тютюнът ти не се изкупува и започваш да си имаш проблеми, е откъснал тези хора от държавата. Те живеят в паралелни владения на местни феодали, които са узурпирали ролята на държавата - или са най-малкото нейни наместници. 

Всичко това влияе за откъсването на много български турци от усещането за българско самосъзнание. По-лошото обаче е, че тепърва започва да се заражда турско самосъзнание. Още като част от ДПС, а впоследствие и в ДОСТ, политици като Хюсеин Хафъзов проповядват такова разделение на българи и турци и лансират топли връзки с Анкара. И има много хора, които го слушат. 

Вече бившият посланик на Турция у нас Сюлейман Гьокче пък многократно демонстрираше поддръжката си за тези политици и според редица източници дори има оказван натиск върху бизнесмени тук, в България, за подкрепа на ДОСТ. Натиск, отново за подкрепа към тази партия, е бил упражняван и върху българските изселници в Турция. 

Междувременно в началото на тази година ДАНС изгони няколко турски граждани за проповядване на идеология, която противоречи на българската конституция.

Всичко това ни дава множество благоприятни предпоставки за създаване най-малкото на ядра на турски национализъм в България. Ядра, които съвсем спокойно могат да прераснат в сепаратистки движения. Нещо, което досега страната ни успешно е избягвала. 

Чия пропаганда ще слушат?

Какво е общото обаче с новините на турски език по БНТ? Общото е пропагандата. Най-малкото, ако бъдат премахнати от националния ефир, това ще даде коз в ръцете на манипулатори да мобилизират сред българските турци настроение срещу официалните власти. Подобен ход би могъл да бъде представен от умел манипулатор като отричане на България от турското малцинство, като агресивен акт, като обида. 

Преди време настоящият вицепремиер по демографските въпроси, тогава още в позицията си на парламентарен лидер, беше заявил, че по пътя за Сливен не може да се хване българско радио, тъй като честотите биват заглушавани от турски радиостанции. И това е другият проблем. 

Стара максима казва, че търсенето определя предлагането. И очевидно в някои региони у нас има търсене за продукция, представяна на турски език. Тези хора си слагат сателитни чинии, за да ловят турски телевизии, търсят турски радиостанции и слушат/гледат турски новини. Които им представят гледната точка за новините на Анкара. И макар Турция да ни е партньор в НАТО и засега отношенията ни да са добри, тя е труден съсед. 

Претенциите на бившия премиер на страната Ахмет Давутоглу и настоящия президент Реджеп Ердоган за културна доминация в земите на бившата Османска империя са фактор, който не е за пренебрегване. Тази политика на неоосманизъм до голяма степен се предава и през медиите. Затова когато българските турци следят турски медии, те попадат под влиянието на пропагандата, прокарвана от Анкара. Което още повече засилва турското им самосъзнание. 

Следователно, ако искаме това да бъде пресечено, един от начините е да предоставим медийно съдържание, което е интересно и гледаемо. И новините на турски език са част от това съдържание. Да, те сами по себе си са капка в морето, не предоставят достатъчната наша пропаганда и реално не могат да се мерят с директните турски канали. Но използвани правилно, те могат да бъдат добро начало. 

Защото ако искаме тези български турци отново да се почувстват повече българи, ние трябва да достигнем до тях. И не със сила, не с протести, скандирания "Турците на сапун" и т.н. А с култура и пропаганда. Иначе ще продължаваме да губим тази битка.