50% от дългосрочните капиталови инвестиции за последните 8 години у нас са с европейски средства

Въведените със закон ограничения за размера на новите задължения, които министрите имат право да поемат през годината, не работят. Министерствата масово не се вместват в лимитите, определени от Народното събрание, и трупат нови ангажименти за разходи, които подкопават и бюджетите им за следващи години, пише в. "Сега". 

Това става с благословия на кабинета и е поредният пример за широките правомощия на правителството за размествания в изпълнението на държавния бюджет без одобрението на Народното събрание. Това показва отчетът за изпълнението на държавния бюджет за 2015 г., който е внесен в парламента и ще бъде обсъден от депутатите в следващите дни.

Лимитите за нови задължения и ангажименти за разходи бяха въведени с новия закон за публичните финанси и за пръв път бяха приложени през 2014 г. Данните за приключилата 2015 г. показват, че това е разходното перо, което на хартия е ограничено по волята на Народното събрание, но лесно се променя по решение на изпълнителната власт. Така лимитите при редица министерства са надхвърлени, а в списъка с нарушителите са ведомства, които традиционно не се вместват в бюджетите си. 

МВР например е поело през 2015 г. ангажименти за нови разходи в размер на 169 млн. лв. при одобрени от парламента 90,4 млн. лв. В крайна сметка след актуализацията на бюджета вътрешното министерство е приключило годината с разходи от 1,25 млрд. лв. при първоначално заложени 1,03 млрд. лв. 
Много над определения лимит от парламента е и военното министерство, което е натрупало ангажименти за разходи в размер на 353,5 млн. лв. при позволени 109 млн. лв. 

По окончателни сметки Министерството на регионалното развитие и благоустройството е с поети ангажименти за разходи в размер на 357,9 млн. лв. при лимит от 254,5 млн. лв., а транспортното министерство е натрупало 239,5 млн. лв. ангажименти при 193 млн. лв. лимит.

По регламент министерствата нямат право да надхвърлят тези лимити без актуализация на бюджета, освен ако правителството не им го е позволило. Случаите, в които се дава подобно разрешение, през 2016 г. дори бяха разширени. 

Също толкова пожелателни са и лимитите за разходите за персонал - възнаграждения и осигуровки, които се залагат в Закона за бюджета. Те могат да се променят и без одобрение на Народното събрание, по едноличната воля на правителството, при гласуване на постановлението за изпълнение на държавния бюджет. 

През 2015 г. разходите за заплати бяха вписани в Закона за държавния бюджет. Това ограничение също не бе спазено, но поне корекцията стана видима и мина през гласуване в Народното събрание. Най-големите преразходи и тук бяха при силовите ведомства. При актуализацията се наложи те да получат допълнително 168 млн. лв. за заплати и осигуровки - 120 млн. лв. за МВР и 48 млн. за МО.

По окончателни данни на МФ близо 50% от всички дългосрочни капиталови инвестиции в България, направени през последните 8 години, са дошли по линия на еврофондовете, става ясно от отчета на бюджета. Делът на европейското финансиране рязко е нараствал - от 11.6% през 2008 г. до 77% през 2015 г. 
Така според иконометричния модел СИБИЛА около 95% от генерирания растеж през периода 2007-2015 г. се дължи на изпълнението на оперативните програми. Силната зависимост на икономиката от еврофондовете стана обект на критики, макар властта да отрича да вижда сериозен проблем.

Източник: в. "Сега"