Знаете ли, че северноевропейските езици имат повече понятия за уют, комфорт и сигурност, докато на Юг изразяват радостта от живеенето на открито с повече думи?

През лятото професор Тим Ломас лети от Лондон за Орландо, където се провежда четвъртият конгрес на Международната асоциация за позитивна психология - съвсем закономерно в "Дисни уърлд".

Ломас попада на лекция на Емилия Лати, докторантка на университета Аалто в Хелзинки. Лекцията на Лати е върху думата sisu - финландска дума за психологическа сила и устойчивост, която помага на човека да преодолява необичайни изпитания.

Sisu напомня онова, което американците наричат perseverance (упорство, постоянство), или по-модерната концепция за grit (характер, издръжливост, смелост) - така или иначе финската дума няма точен еквивалент на английски. Тя засяга едновременно и решимостта, и куража, и готовността да действаш, дори когато наградата изглежда далечна и невъзможна.

Ломас никога преди не е чувал подобна дума и остава възхитен, докато Лати обяснява, че това понятие е ценено високо от финландците и е важна част от културата им. В същото време според нея sisu е "универсална човешка способност" - а финландците просто са й обърнали повече внимание и са изковали специална дума за нея.

На следващия ден конференцията свършва, но Ломас продължава да разсъждава над sisu и за това, че в различните езици вероятно съществуват думи, които описват положителни качества, чувства, преживявания и състояния без точен превод на английски. Няма ли да е страхотно да се издирят и съберат на едно място?

Връщайки се обратно в Лондон, Ломас започва своя проект за Положителна лексикография, събирайки думи, които нямат точен превод. Така за първото издание на проекта, което предстои да бъде публикувано през януари, той събира 216 думи от 49 езика.

Ломас използва онлайн речници и статии, за да даде точното значение на всяко понятие, правейки каквото може, за да запази нюансите. Той групира понятията в три групи.

В първата влизат думи като немската Heimat  (дълбоко вкоренена слабост към определено място, към което чувстваш принадлежност).

Втората включва отношения и думи като mamihlapinatapei (яганска дума, означаваща "поглед между хора, изразяващ мълчаливо, но силно взаимно желание"), queesting (нидерлански, "да позволиш на любимия си да дойде при теб в леглото за приятен разговор") и dadirri (аборигенско понятие, означаващо "духовно преживяване, породено от внимателното слушане на някого, когото уважаваме").

Третата група думи обхваща понятия, свързани с характера - като fēng yùn на китайски, което значи "личен чар и способност да се държиш очарователно") и ilunga, което на езика на една от племенните групи банту означава "готовността първия път да простиш, втория да толерираш, но третия път да не отстъпиш".

От миналия януари речникът има над 4000 предложения от 62 езика, а посетители от цял свят предлагат нови и нови думи и понятия. Той е нещо като каталог на радостите на живота с думи като норвежката utepils (радостта от първата бира, изпита на открито, най-често в първия топъл ден на годината) или mbuki-mvuki, което на банту значи (да хвърлиш дрехите, за да танцуваш свободно), или арабската tarab (екстаз от слушането на музика), или gigil, което на езика на филипинците е непреодолимо желание да щипнеш някого, защото много го харесваш.

В хода на анализа Ломас открил, че северноевропейските езици имат богат запас думи, с които описват комфорт и някакъв тип екзистенциален уют, например koselig (норвежки), mysa (шведски), hygge (датски), and gezellig (нидерландски) - покриват и физическия, и емоционалния комфорт. Дали не идва оттам, че в страните с по-студен климат, усещането за топлина, уют и сигурност се цени повече?

Така възниква вероятността да започнем да свързваме културата с географията и климата. Защото на другия край са страните от Южна Европа, където имат повече думи за радостта да си на открито, навън и да попиваш атмосферата. Думи като френската flâner и гръцката volta е много по-вероятно да се появят в такива страни, отколкото на Север.

Идеята, разбира се, е донякъде спекулативна. Лингвистите отдавна спорят за връзката между езика, културата и познанието. Теорията на лингвистичната относителност казва, че езикът, на който ни се е паднало да говорим, "оформя нашите мисли и възприятия". С това са съгласни и учените, и обикновените хора. Спорът е доколко това е определящо.

Дали хората, говорещи език, в които липсва дума за определена радост или нюанс на любовта, не са в състояние да изпитат въпросната радост?

Като повечето модерни лингвисти, Ломас отхвърля това предположение и смята, че езикът има по-скромно влияние върху мислите ни. Изследването на емоционалния речник на различните езици може да ни помогне да разберем как хората виждат света - "Нещата, които ценят, техните традиции или естетически идеали или начина, по който изграждат щастието, нещата, които смятат за важни и сериозни".

Не бива да пропускаме и факта, че думи като nirvāna (санскрит) и bon vivant (френски) са влезли в международния лексикон и показват, че различните езици си набавят думите, които им липсват, за да изразят определени състояние. Получава се нещо като естествен отбор - "ако предложиш тези думи на хората и те знаят значението им, те ще изберат онези, които им импонират и ще започнат да ги употребяват", казва Ломас.

Източник: The New Yorker