Навремето е имало различни канони за красота, здраве и благополучие, затова не всяка мома лесно си е намирала съпруг

Помните ли едно от най-тежките изпитания в анимационната класика "Мулан" на "Дисни"?

Срещата със сватовницата.

Тази институция е съществувала не само в имперски Китай, но и в царска Русия.

Ключова роля в процеса на сватосване е играла свахата.

Това е била личността, пред която момичетата са се явявали на оглед, а тя е преценявала дали кандидатката е пригодна за семеен живот.

Свахите са следили дали девойката е трудолюбива, оценявали са красотата, сръчността и послушанието пред по-възрастните.

Не на последно място, от значение била и възрастта на кандидатката.

Слабите момичета трудно са се омъжвали. Защо?

На първо място, навремето много се притеснявали от "яловици". С това звучно определение са се дамгосвали безплодните момичета. Смятало се, че слабите момичета трудно забременяват и износват дете. Нерядко слабите момичета имат тесен таз, което е препятствало раждането. Много от тях са умирали по време на раждане. Освен това на слабостта се е гледало като болнавост.

Предполагало се, че слабите момичета трудно ще въртят домакинство, а им се е налагало да вършат тежък физически труд - на полето, в двора, в градината, поддържането на дома изисквали усърдна работа, сила и енергия.

Също така слабостта била признак на бедност. Ако момичето е слабичко, значи семейството й не е заможно, а селяните също били сноби и предпочитали да се сродяват с равностойни или с по-висшестоящи. С една дума, слабостта не била на такава почит, както е днес, а точно обратното - явявала се препятствие.

Отношение към девствеността

Противно на разпространеното убеждение, девствеността не била толкова важна. Напротив, ако момичето вече имало дете, това означавало, че е в състояние да роди и отгледа още деца, а няма какво да се лъжем, векове наред основната функция на жената била тази - да ражда и отглежда деца.

Външни белези

Бенки, родилни петна, белези - всичко това сериозно застрашавало шансовете на едно момиче да се омъжи. Ако девойката имала някои от споменатите белези, семейството й увеличавало размера на зестрата, нещо като наказателна такса. Ако момичето имало проблеми със здравето или наследствени болести, смятали го за бракувана стока.

Преди сватбата невестата била пазена особено строго, тъй като имало редица сили, които се опитвали да попречат на брака. Цар Михаил Федорович от династията Романови, например искал да се ожени за бедно селско момиче на име Мария, но майка му Ксения Иванова това не я устройвало. Когато дошло време за сватбата, невестата се разболяла, а причината за това била проста - отваряне. Момата била отровена от бъдещата си свекърва с пирожки. Така че влизали в действие всякакви похвати - от магьосничество и уроки до женски хитрости.

Възраст

За оптимална възраст за брак се смятал периодът между 12 и 15 години. Над 18-годишна възраст момичето рискувало да не се омъжи. Ако девойката не се омъжела "навреме", се смятало, че явно нещо с нея не е наред и шансовете й спадали още по-драстично.

Подобни обичаи са характерни далеч не само за царска Русия, но и за Европа. Прочутата инфанта от картината на Веласкес Las Meniñas например била омъжена на 14 години за австрийски благородник и се разделила с живота на 18 при поредното раждане.

Днес с облекчение можем да погледнем назад - тези порядки, за щастие, са останали в миналото. Можем също да благодарим за знайните и незнайни жени в историята, които са се борили да облекчат положението на жените, да им извоюват независимост, избирателни права, възможност да учат, да избират партньорите си и да правят избор, свързан с телата им.

Източник: Лемуров.нет