Претендентите за поста на Жан-Клод Юнкер, излъчени от основните политически групи в Европарламента, имаха предизборен диспут пред тв камерите, но сред спряганите имена е и бившата му заместничка Кристалина Георгиева

Кой ще наследи Жан-Клод Юнкер като председател на Европейската комисия след евроизборите в края на май? Основните кандидати за поста му вече са излъчени от политическите групи в Европейски парламент, но сред спряганите имена тази седмица се завъртя и кандидатурата на Кристалина Георгиева.

Българката беше зам.-председател и еврокомисар, отговарящ за бюджета и човешките ресурси, но напусна Брюксел, за да се върне в Световната банка от началото на 2017 г., като главен изпълнителен директор. В периода 1 февруари-8 април т.г. дори бе временно изпълняващ длъжността "президент на Групата на Световната банка". 

Анализатори коментираха пред БНР, че ако бъде номинирана за председател на ЕК, тя има доста големи шансове и би била нелош избор, макар че кандидатурата й засега е на ниво "спекулации".

"За нея се знае, че има много добър опит, репутация и е работила в Европейската комисия. Освен това е, така да се каже, в световното ръководство, като изпълнителен директор на Световната банка. Има много неща, които пледират за нея, и то така, че тя да се окаже компромисният кандидат - пол, националност, тъй като има нужда от хора от новите страни членки, опит в международната политика и много контакти. Важен е и фактът, че се е срещала с такива ръководители като американския и китайския президент", обясни  Карел Лану от Центъра за изучаване на европейската политика в Брюксел.

"Струва ми се, че гледаме вече показван филм. Безпокоя се, че отново името на България ще се завърти не с добро в международните новини. Случаят с Кристалина Георгиева не е хвалебствен за нашата държава, той не беше толкова отдавнашен, когато наблюдавахме борбата за поста генерален секретар на ООН. Появата на Кристалина Георгиева тогава, в заключителния етап на състезанието, по-скоро беше вредна, защото торпилира перспективната българска кандидатка Ирина Бокова, която при всички случаи се представи по-добре, т.е. наличието на две съпернички от една и съща държава всъщност доведе до това България да не може да се състезава достойно на финала в ООН. Сега появата на името на Георгиева ме държи нащрек и не съм във възторг, че по някаква причина се лансира името й. Схемата е почти същата", смята журналистът Светослав Терзиев. 

Засега са ясни само кандидатите на парламентарните групи: Ян Захрадил (Европейски консерватори и реформисти), Нико Куе (Европейска левица), Ска Келер (Европейска зелена партия), Маргрете Вестегер (Алианс на либералите и демократите за Европа), Франс Тимерманс (Партия на европейските социалисти) и Манфред Вебер (Европейска народна партия). Шестимата се явиха на публичен диспут в Брюксел, предаван пряко от телевизиите в целия ЕС на 15 май вечерта.

В хода на дебатите водещите претенденти - Вебер и Тимерманс - се обявиха за единна Европа срещу глобалните предизвикателства, вкл. срещу Китай и САЩ. 

Къде е единството, щом има лидери, които искат пари от Путин, а после отиват на аудиенция при Тръмп, който иска да разбие единството на ЕС, попита Франс Тимерманс, който бе категоричен:

"За първи път в историята имаме американски президент, който смята, че е в негов интерес Европа да бъде слаба и разделена. За нас това е опасно. Ако сме отслабени и разделени, няма да можем да отстояваме нашите ценности пред света. Затова ни трябва европейско единство."

Той предупреди, че ако Европа не е единна, Путин и Тръмп ще поръчват и музиката, и съдържанието й.

"Това, което се случва в Белия дом, не е нашият начин за правене на политика. Затова трябва да сме стриктни и ясни. Аз бих предложил на американския президент да постигнем сделка върху индустриалните стоки, но само ако прилагаме партньорството на практика. Ако искате да ни принуждавате, Европа трябва да се изправи и да отговори подобаващо", заяви от своя страна Манфред Вебер.

Друга тема, върху която кандидатите дебатираха в сряда вечерта, бяха държавите със статут на "данъчен рай". Маргрете Вестегер предупреди, че трябва да се наложи облагане на цифровия сектор, тъй като много дружества там не пращат данъци, както и че трябва да се предвиди долна граница за корпоративния данък.

Тимерманс настоя тази ставка да бъде 18%, а Вебер изтъкна, че е бил горд, когато Европейската комисия е решила да предприеме действия срещу Ирландия в тази насока. 

По темата за климата Нико Куе припомни, че мултинационалните компании са виновни за 70% от замърсяването и би било несправедливо да бъде облаган европейският гражданин заради мерки, свързани с опазването на планетата. 

Относно кризата с миграцията - и Тимерманс, и Вебер се обявиха за план "Маршал" за Африка като част о решението на с проблема. По темата за възхода на популистите Вебер заяви, че трябва да се изправим срещу тези, които искат да унищожат Европа, обобщава БНР. 

Заради Брекзит в момента Обединеното кралство прилича на "Игра на тронове" на стероиди - трябва да върнем хората към европейския проект и да чуем онези, които имат конструктивни решения, каза още Тимерманс.

Източник: По материали от БНР