Тери Пратчет си отиде от този свят, но ни остави гениалността си

Когато някой толкова гениален, колкото сър Тери Пратчет, си замине, оставаш просто без думи. Британският писател на комедийни фентъзи романи безспорно е един от най-добрите автори на нашето време, а ако питате мен и който и да е негов фен - най-великият автор въобще.

Знаеше се, че този момент ще дойде. Още откакто той обяви, че страда от болестта на Алцхаймер, всички знаехме, че ще дойде денят, когато любимият ни писател ще си замине от този свят, за да срещне емблематичния Смърт. И този ден дойде. Гениалният писател се срещна с Косача на 66-годишна възраст в дома си, заобиколен от семейството си.  Но как да приемеш, че един толкова велик човек вече не е сред нас?

Истината, с която ще се утешаваме, е, че гениите умират едва тогава, когато бъдат забравени, а ние дълго ще помним Тери Пратчет и неговите романи от Света на Диска. Как могат да бъдат забравени? Ако съдбата е решила някой ден да имам деца, ще се постарая и те да се докоснат до онзи свят на нелепи герой, гротескни ситуации и пълна пародия с нашата действителност. 

В романите му човек намира хумор, сатира, великолепни и интригуващи истории, зад които е скрита толкова много човешка философия и хуманизъм в най-чиста форма. Романи, достойни за Нобелова награда, ако онези от комитета бяха успели да преглътнат стереотипите си и да дадат приза на нетипичната, на едно фентъзи. Защото всеки един от нас, феновете, знае, че по-достоен за тази награда писател едва ли има.

Защото такъв е моментът, докоснеш ли се, оставиш ли се цветът на магията да попие по теб, вече си загубен и до живот ще търсиш начин да попаднеш поне веднъж на Света на Диска, в Анкх-Морпорк - "Градът на хилядата изненади".

Веднъж харесаш ли Пратчет, няма измъкване. Ще ходиш по шосето на петмезената мина, където някъде е бил участъка на Нощната стража. Ще попаднеш в Куличките или в дома на Сам Ваймс, ще паднеш от ръба на Диска с Ринсуинд, ще оставиш лорд Ветинари да "не те задържа" и дори ще проведеш смислен разговор с вонята на Дъртия смрадлив Рон.

Може леля Ог да ти направи чай и да те светне в някоя и друга житейска тайна. Неизбежно ще се сблъскаш с магьосниците и техните шапки. Ще свириш музика с камъни, ще празнуваш Прасоколеда, ще риташ тенеке с Трев Наверни, ще уреждаш дипломация между тролове, джуджета, вампири и върколаци в Юбервалд, ще сложиш на главата си шапка пълна с небе...

И рано или късно някой ден ще срещнеш Смърт с неговата коса, по-остра от всичко друго на света, наточена със слънчеви лъчи. Може дори да пиете чай, докато покрай вас подтичва Смърт на мишките. Започнеш ли веднъж с книгите на Пратчет, част от теб ще остане на Света на Диска до живот. И ще помниш винаги гениалния Пратчет, човекът който може да извади от теб усмивка, дори в най-мрачни моменти.

А сега, сега е време за скръб, защото един от най-великите си отиде...