От безсмъртни пауни до лукави хермелини - платната на ренесансовите художници са пълни с животни, които символизират добродетели и пороци

Възможно ли е в изкуството кучето да е просто куче? Определено не, ако става въпрос за европейската история на живописта, където кучето символизира най-различни неща - от вярност до предателство и похотливост. 

Изобщо изобразяването на животни има дълга история, натоварена със символизъм.

Още от античността творците свързват чертите на определени животни - истински или въображаеми - с различни качества. През XII век са особено популярни бестиариите - илюстровани сборници, които предлагат естествена история и поучителни истории, свързани с животни.

През Ренесанса художниците, включително Леонардо, разработват собствени версии на бестиариите. През XVI век венецианските майстори, наред с Тициан, продължават традицията, като създават собствени цикли творби, включващи символични животни.

Ето и няколко примера за символичното представяне на различни животни:

Portret na elizabet
Уилям Сегар, "Хермелиновият портрет", 1585 г.

Хермелин

Козината на хермелина се мени от кафеникава в топлите сезони до бяла през зимата. Заради тази трансформация в западноевропейската традиция белият цвят на хермелина се асоцира с чистота и непорочност (а понякога и със справедливост). Точно като символ на непорочност е включен в портрета на английската кралица Елизабет І, наречена още Кралицата дева.

По-двузначно е включването на хермелина в прочутия портрет от Леонардо да Винчи на Чечилия Галерани, любовница на миланския херцог. Спори се дали причината е, че херцогът наскоро бил приет в Ордена на хермелина, или пък е референция към фамилията на Чечилия (Галерани напомня звуково galay - гръцката дума за хермелин).

Кучето

Що се отнася до изкуството, кучето невинаги е най-добрият приятел на човека. От Античността до Ренесанса то символизира различни, често дори противоположни, качества - от бдителност, вярност и мъдрост до ярост и похотлив ламтеж.

Titsian taynata vecherya

Тициан включва кучето в своята версия на Тайната вечеря, поставяйки го до Юда, за да подчертае низостта на предателството.

А в прочутия портрет на търговеца Арнолфини кучето символизира съпружеската вярност, наред с дървените чехли, изобразени в долния ляв ъгъл.

Ян ван Ейк, Портрет на Арнолфини, 1434 г.

Заек

Заекът има репутация на изключително плодовито животно и като такова е лесно разпознаваем символ на лъстивост. Точно в това си качество съпровожда Венера в ренесансовите картини. Зайци и елени населяват и еротичните платна на Тициан.

Ако обаче заекът се гуши в краката на Дева Мария, той има точно обратното значение - на победа над сексуалното желание.

Тициан, "Мадоната със заек", 1530 г.

Съществувал мит, че заекът може да се размножава без партньор, което довело художниците до тълкуване, че той символизира непорочното зачатие и изобщо целомъдрието.

Кадънка

Според легендата, докато Христос бил разпнат на кръста, при него долетяла една кадънка (или пък червеношийка) и откъснала с човката си един трън от трънения венец. Капка от Христовата кръв паднала върху перата на птичето, оцветявайки ги в червено. Тази история, наред с убеждението, че кадънката може да яде бодли и тръни, я превръща в символ на страстите Христови.


Рафаело, "Мадоната с младенеца и Йоан Кръстител", 1505 г.

В по-общ план птиците представят душата в християнското изкуство. Гоя рисува портрет на дон Мануел Осорио Манрике де Сунига с птица в клетка като символ на невиността.

Маймуна

Макар че при християнството и ранното Средновековие маймуната смволизира дявола, през следващите векове негативната конотация е преосмислена. През Ренесанса маймуната добива човешки облик.

Маймуната, държаща ябълка, е символ на падението на човека, а окованата - на човека, роб на земните желания и помисли. Също така заради склонността си да имитират хората, маймуните в изкуството символизират плагиатите.

Симон де Вос, "Завръщането на блудния син", 1641 г.

Папагал

Заради странната и обезпокоителна способност да имитират човешка реч, папагалите често символизират красноречие. Но също така можем да ги видим в изображения, свързани с непорочното зачеване на Дева Мария, макар че тук причините не са съвсем ясни.


Лукас Кранах Стари, портрет на кардинал Албрехт фон Бранденбург като свети Йероним, 1526 г.

Паун

Тази красива птица се превръща в символ на безсмъртието в християнското изкуство. Съществувало е отколешно вярване, че тя никога не умира - по тази причина в много сцени, изобразяващи Рождество Христово, присъства и паун като напомняне за възкресението на Христос и за вечния живот.

Заради перченето си пък птицата често символизира гордост и суета - макар че това не е толкова разпространена представа в западноевропейското изкуство.

Fra anzheliko i fra filipo lipi poklonenieto na vlahvite 1440 g

Фра Анжелико и Фра Филипо Липи, "Поклонението на влъхвите", 1440 г.

Източник: Artsy