Главите на Римокатолическата църква и православна Русия имаха историческа среща в Куба и подписаха съвместна декларация

С прегръдка между папа Франциск и Кирил, патриарх на Москва и цяла Русия, на летище "Хосе Марти" в Хавана започна историческата среща между духовните водачи на най-големите християнски общности в света - първа по рода си след схизмата (разкола) между католици и православни през 1054 г.

Преди да отпътуват на посещения в различни държави от Латинска Америка, в петък вечерта, двамата разговаряха в продължение на два часа при закрити врата, в присъствието единствено на своите преводачи и най-близки съветници.

Размениха си и подаръци: папата поднесе потир, подписано копие на последната си енциклика и реликварий с мощи на св. Кирил, а патриархът - копие на иконата на Пресвета Богородица от Казан.

"Говорихме като братя. Имаме същото кръщение, епископи сме и двамата, говорихме за нашите две църкви, съгласихме се, че единството се гради в общия път, говорихме ясно без половинчати думи", коментира след срещата папа Франциск и допълни: "Признавам, че усетих духовна утехата по време на този диалог."

Светият отец благодари на патриарх Кирил за "братското смирение и силното желание за единство", като посочи, че по време на разговора са възникнали идеите за редица инициативи, които, по негово мнение, са "възможни и постижими".

Франциск благодари и на кубинския народ и неговия президент Раул Кастро за присъствието му на летището: "Ако продължава така, Куба ще се превърне в столица на единението." 

Кирил припомни единството между двете църкви и отбеляза, че е налице "братски диалог с пълно разбиране и отговорност от двете страни и за бъдещето на християнството".

Това бе разговор, богат на съдържание, който ни позволи да разберем и чуем позицията на другия, добави руският патриарх и заключи, че двете църкви "могат да работят заедно за приключването на войните, така че навсякъде човешкият живот да бъде зачитан, като по този начин се укрепят основите на морала в семейството и личността".

Историческото събитие в кубинската столица, което папа Франциск определи като "Божия воля", наричайки Кирил многократно свой "брат", приключи със съвместна декларация в пет страници и 30 точки. С документа се отправя настоятелен призив за слагане край на конфликта и преследването на християните в Близкия изток, обобщава Българската редакция на Радио Ватикана и изброява някои от основните акценти в текста:

От сърце в сърце

"С радост - посочват папа Франциск и патриарх Кирил - се срещнахме като братя в християнската вяра, за да "говорим лице в лице" (Йоан 12:2) и от сърце в сърце. Като се срещаме далече от Стария свят със старите му кавги, чувстваме с особена сила нуждата от сътрудничество между католици и православни, призовани, с кротост и боязън, да отговорим пред света, за надеждата, която е в нас (вж. 1 Пет 3, 15)."

Да отговорим заедно на предизвикателствата на съвременния свят

В текста се изразява съжаление "за загубата на единството, в резултат на човешка слабост и грях". Осъзнавайки "тежестта на многото препятствия", двамата духовни водачи изразяват надеждата си, че срещата помежду им "ще помогне за възстановяване на" единството, пожелано от Бог. Целта им е да отговорят "заедно на предизвикателствата на съвременния свят. Православните и католиците трябва да се научат да дават общо свидетелство за истината в области, където това е възможно и необходимо".

Да се прекрати преследването на християните и войните в Сирия и Ирак

"Нашият поглед - посочват Франциск и Кирил - е отправен особено към регионите на света, където християните са жертви на преследване", истински свидетели на единството в страдание и мъченичество.

"В много държави в Близкия изток и Северна Африка нашите братя и сестри в Христа са унищожавани - цели семейства, села и градове. Техните църкви са варварски опустошавани и разграбвани, свещените предмети са осквернявани, паметниците им унищожавани. В Сирия, Ирак и други страни от Близкия изток отбелязваме с тъга масовото изселване на християни" и други религиозни общности.

"Призоваваме международната общност да действа неотложно, за да се предотврати по-нататъшното изгонване на християните от Близкия изток" и "да се сложи край на насилието и тероризма", като същевременно се гарантира "мащабна хуманитарна помощ за страдащото население, както и за многото бежанци в съседните страни".

Папата и патриархът отправиха призив и за освобождаване на отвлечените хора.

Същественото значение на междурелигиозния диалог

"В тази обезпокоителна епоха - се казва в декларацията - междурелигиозният диалог е от съществено значение" и "религиозните водачи имат специална отговорност да възпитават своите последователи" да зачитат другите вероизповедания: "абсолютно неприемливи са опитите да се оправдават престъпни действия с религиозни лозунги. Нито едно престъпление не може да бъде извършено в името на Бог".

Религиозната свобода е все по-заплашвана

В документа се изразява и загриженост "за ситуацията в много държави, където християните все по-често се сблъскват с ограничаване на религиозната им свобода, правото да свидетелстват за своите вярвания и възможността да живеят според тях".

Подчертава се, "че трансформирането на някои страни в светски общества, отчуждени от всяка връзка с Бог и Неговата истина, води със себе си сериозна заплаха за религиозната свобода. За нас е източник на безпокойство съществуващото ограничаване на правата на християните, ако не директната им дискриминация, когато някои политически сили, водени от една често агресивнa идеология, се опитват да ги отпратят в периферията на обществения живот".

В този смисъл двамата лидери призовават за бдителност срещу такава европейска интеграция, "която не се отнася със зачитане към религиозните идентичности" и изразяват убеждението, "че Европа трябва да остане вярна на своите християнски корени".

Солидарност с бедни и мигранти

В документа се призовава да не оставаме безразлични "към съдбата на милиони мигранти и бежанци, които хлопат на вратата на богатите държави. Необузданото консуматорство, което се вижда в някои по-развити страни, постепенно изчерпва ресурсите на нашата планета. Нарастващото неравенство в разпределението на земните блага повишава усещането за несправедливост срещу системата в международните отношения".

Християнските църкви са призовани "да защитават нуждите на справедливостта, зачитане традициите на народите и истинска солидарност с всички, които страдат".

Семейство, живот, евтаназия

В документа се изразява загриженост във връзка с кризата на семейството, основано на брака между мъжа и жената: "Ние съжаляваме, че други форми на съжителство се полагат на същото ниво като традиционното семейство, а концепцията за бащинство и майчинство... е прогонена от публичното съзнание".

"Призоваваме всички да зачитат неотменимото право на живот. Милиони деца са лишени от възможността да бъдат родени в света. Гласът на кръвта на неродените деца вика към Бог (вж. Ген 4:10)".

Двамата лидери изразяват също така загриженост за развитието на евтаназията и асистираната репродукция. Папа Франциск и Патриарх Кирил се обръщат към младите християни да не се страхуват да "тръгнат срещу течението, за да защитят Божията истина". 

Прозелитизма и униатизма са неприемливи

В декларацията се изразява надеждата, че срещата "също ще допринесе за помирение, там където има напрежение между гръко-католици и православни". Тя изключва всякаква форма на прозелитизъм.

"Днес е ясно - се казва в текста, - че методите на униатизмa от миналото, разбиран като съюзяване на една общност с друга, откъсвайки я от нейната църква, не е начин, който позволява да се възстанови единството. Въпреки това църковнитe общности, намиращи се в тези исторически обстоятелства, имат право да съществуват и да предприемат каквото е необходимо, за да отговорят на духовните нужди на своите вярващи, като се опитват в същото време да живеят в мир със съседите си. Православните и гръко-католиците имат нужда да се помирят и да намерят взаимно приемливи начини за съвместен живот."

Мир в Украйна

Декларацията призовава за край на насилието в Украйна, което стана причина за "множество жертви" и "сериозна икономическа и хуманитарна криза" в обществото. Изразява се също надеждата, че "разколът сред православните вярващи в Украйна може да бъде преодолян с помощта на съществуващите канонически норми".  

Братя, а не съперници

"Ние не сме съперници, а братя - заключват папа Франциск и патриарх Кирил, - и от това понятие трябва да се ръководят всички наши взаимни действия и действията ни спрямо външния свят. Ние призоваваме католици и православни от всички страни да се научат да живеят заедно в мир и любов."

Реликварият с мощи на св. Кирил, който папата подари на руския патриарх

Източник: Радио Ватикана