Защо не бива ръсенето на захар в Нова Загора да ни изненадва

Какъв чудесен ден да направим малко магия! По национална телевизия и организирано от официална институция. Давайте по-смело, ръснете малко захар, плюйте в пазвата, завъртете се 4 пъти по часовниковата стрелка и изритайте черната котка, която най-нагло обмисля да ви мине път.

Ако си мислите, че Нова Загора е първият град, който ръси захар по улиците си, за да предотвратява катастрофи, жестоко се лъжете. И в Пазарджик са го правили, в Сандански също. Не е важно къде още. В случая големият въпрос стана, защото предложението идва от институция, от това, което трябва да проповядва авторитет и здрав разум.

Магията е част от нас

Не искам да обиждам хората, които вярват в суеверия. Те, както всички други, имат право да вярват във всичко, което поискат. Тяхна воля. Шаманизмът и дребните магии дотолкова са залегнали в нашия бит и култура, че реално погледнато изместват на практика християнството.

Народните обичаи просто са приели мантията на някой светец, за да се легитимират като неезически мотив и от поколение на поколение са се запазили. Оратници на Сирни заговезни, гергьовското агне, курбаните за здраве и берекет... Ръсенето на захар по пътищата.

Не, не сме страна на логиката

Да си признаем, ние не сме от онези нации на логиката. Поне в по-голямата си част. Логиката тук не вирее особено добре, освен в малки, добре образовани части. И не се котира. Ако бяхме логична нация, най-малкото политическият ни елит щеше да е коренно различен и политическите еднодневки щяха да са по-скоро повод за шеги в национален мащаб, а не да печелят места в парламента. Още пък по-малко щяхме да имаме Бялата Златка, която да се бие с полицаи и да призовава за християнски морал в най-добрите традиции на КГБ.

Ако бяхме нация на логиката, пътищата ни щяха да са прилични, нямаше да има незаконни практики при даването на шофьорските книжки, разглезените хлапетии щяха да се учат да карат на не толкова мощни автомобили, а пък родителите им щяха да ги научат първо да зачитат собствеността - както своята, така и чуждата.

Ако бяхме нация на логиката, нямаше да имаме нужда от магии за разваляне на лоши поличби на пътя, просто защото на никого подобно нещо не би му хрумнало подобно нещо.

По-лесно е 

Но ние не сме. Имаме нужда от своите врачки, магове, пророци, мистици и езотерици. Защото така можем да преглътнем логичния свят. Имаме нужда от всички малки трикове, които да ни накарат да вярваме, че можем да преодолеем заливащите ни проблеми, ако може така с по-малко работа.

А всъщност именно много и яка работа е решението за 90% от тях. Но тази работа е извън това, което се изисква от всеки един от нас. Тази работа е допълнителната миля, която не е задължително да извървим. И докато не се решим да я свършим, ще имаме нужда от магия.

А дотогава, да му ръснем малко захар. Току виж, пък вземе, че се случи и нещата... заработят както трябва. И ние влезем на бял кон в онзи, логичния свят. Само котка да не ни мине път.

Източник: Bulevard.bg