Бившият премиер и министър на финансите издаде мемоарната си книга, която предизвика голям интерес още при представянето си. Прочетете откъс, в който екслидерът на СДС и ДСБ разказва за конфликта с Русия

"Свидетелства за прехода 1989-1999" са озаглавени спомените за първото десетилетие на демокрацията у нас, написани от бившия премиер (1997-2001), министър на финансите (1990-91), екслидер на СДС (1994-2001) и основател на "Демократи за силна България" - ДСБ (2004) Иван Костов, който понастоящем е директор на Центъра за анализ и управление на риска.

В центъра на мемоарите си Иван Костов поставя страната и процесите, през които тя преминава от началото на демократичния преход до поканата за започване на преговори за членство в ЕС в края на 1999 г. Според издателите му от "Сиела" 47-ият министър-председател на страната ни е създал важен исторически документ, който започва нов, необходим, макар и закъснял разговор за

пътя и цената на модернизирането и европеизирането на България

Книгата беше представена в четвъртък, 11 април, в Централния военен клуб, пред който се изви дълга опашка от желаещи да го видят и чуят лично. На премиерата бяха бивши и настоящи политици като столичния кмет Фандъкова, Екатерина Михайлова, Муравей Радев, Евгени Чачев, Атанас Атанасов, Радан Кънев, Стефан Тафров, Христо Иванов и още много привърженици на синята идея.

Препълнената зала го приветства със спонтанни и бурни аплодисменти, а той посвети мемоарите си на своите съмишленици и администрацията, която е осъществила реформите на неговото правителство за справяне с икономическата катастрофа и изискванет за членство в ЕС.

"Искам да благодаря на тези хора, които в две и половина години на политически позиции и в администрацията направиха нещо невероятно за собствената си страна, защото й служиха честно и успяха да я извадят от тресавището на една тежка икономическа катастрофа. Тези хора заслужават да бъдат познавани от българското общество и техният труд да бъде оценен", заяви Иван Костов.

Книгата бе представена от проф. Калин Янакиев, който говори за истината, дълга, достойнството и тежките решения на лидера:

"Тази книга ще даде много отговори на въпроси, които от десетилетие биват задавани. Защо Костов не направи? Защо СДС не извърши? Защо Костов се съгласи, защо СДС не се съгласи? Книгата свидетелства, че

Костов през цялото време е чувал тези въпроси

На огромна част от тези въпроси в книгата ще бъдат намерени обоснованите отговори. Тези отговори ще ни научат на няколко неща. Едни от тях ще ни засвидетелстват, че трябва да бъдем малко по-смирени във въпросите си. Тази книга ще ни покаже срещу колко мощни, странни и неподозирани сили е трябвало да се действа, за да се стигне дотам, докъдето се е стигнало.

Тогава част от въпросите ни "защо не..." ще увиснат във въздуха, а ние леко да се смирим. Други отговори ще ни научат да снижим малко претенциите си - защо не направиха, защо не стана, защо не бе точно така? Това ще разберем, когато научим от каква бездна поне на два пъти са тръгвали тези реформи, от каква фалирала държава, от държава, която е похарчила и държавния си резерв.

Третата група отговори ще ни накара да се позасрамим. Крайно време е ние, защитниците на истината, да престанем да бъдем аматьори. Крайно време е да застанем зад нея."

Самият автор също се обърна към публиката с думите: "Искам да кажа на останалите хора, че българите могат да правят необикновено силни неща. Могат да го правят, стига да са вдъхновени, стига да са убедени, стига да вярват."

В специалната онлайн платформа www.popitaikostov.com всеки заинтересован може да зададе въпрос към Иван Костов. А запитан дали има сила, която да "управлява рисковете", пред които се изправя съвременната държава, той отговори:

"Зависи от всички нас. Трябва да браним всичко, до което сме успели да достигнем. Ако го правим ние, вярвам, че това ще повлияе и на политическите сили. Нужни са големи обществени движения, за да се съобразят политиците.

Политиците днес имат една ахилесова пета:

щом искат да са толкова близо до народа, а народът брани нещо, те би трябвало да се съобразят с него. Механизмът трябва да бъде през активността на гражданското общество. Иначе отивам към директен отговор, който бих искал да спестя."

Представяния на книгата са организирани още в Пловдив (17 април), Стара Загора (18 април), Варна (23 април) и Бургас (24 април).

Предлагаме ви откъс от "Свидетелства за прехода 1989-1999", предоставен от издателството:

Конфликтът с Русия

Макар да знаехме, че Москва дава сили на Милошевич, не очаквахме, че ще се наложи да влезем в открит конфликт с нея.

С резолюция 1244 на 10 юни 1999 г. Съветът за сигурност на ООН въведе Временната административна мисия в Косово. Русия веднага предяви своите "исторически" претенции. Два дни по-късно руски военни части от Силите за опазване на мира към ООН (ЮНПРОФОР) в Босна, в състав 200 души, след бърз марш през Сърбия завзеха летището в Прищина.

От мемоарите на генерал Уесли Кларк - бившия върховен главнокомандващ въоръжените сили на НАТО в Европа, който ръководеше операция "Съюзна сила", се вижда какво голямо военностратегическо и политическо значение има тази най-важна и невралгична позиция в Косово. Той разказва, че опитът му да възстанови контрола върху летището е бил неуспешен поради отказа на британския генерал Майк Джаксън да изпълни неговата заповед. Опасявал се да не започне трета световна война.

Това породи тежък конфликт: Русия настоява за своя зона на самостоятелен контрол в Косово. Генералният секретар на НАТО Хавиер Солана и генерал Уесли Кларк бяха категорично против, защото това поставяше под руска зависимост силите на ООН в Косово (КейФОР), правеше невъзможно тяхното ефикасно командване от НАТО.

През времето на този конфликт върховният главнокомандващ силите на НАТО споделя в книгата си своите опасения, че руските военни ще получат масирана помощ. Получава сведение, че шест военнотранспортни самолета са напълно готови да излетят от Русия към Прищина. Ето какво си спомня генерал Кларк, когато му докладват, че има движение на руски транспортни самолети:

"Ако наистина беше така, смелостта и твърдостта на Унгария, Румъния и България щяха да бъдат поставени на изпитание за трета нощ. Ограничаването на размера на руското присъствие на летището и следователно принуждаването им да водят преговори отново щеше да зависи от тези три малки държави." (1)

Междувременно в София стана ясно, че в Хелзинки на преговорите между военните министри на САЩ и Русия не се постига съгласие по най-важния въпрос - за руска зона в Косово. Позицията на Солана и Кларк бе надделяла над вътрешните опити за отстъпки на Москва. Появи се информация, че Елцин е готов да заповяда акция на руските въоръжени сили.

Генерал Кларк не си спомня всичко. Нямаше никакво "ако". Още в същия ден, на 12 юни, а не след три дни, в българското външно министерство се получи нота от руското за даване на разрешение на руски военни самолети да прелетят над България на път за Косово. Председателят на БСП Георги Първанов заяви пред в. "Монитор": "Нормално е да се предостави въздушно пространство за мироопазваща операция. България не трябва да прилага двойни стандарти."

Веднъж върнахме искането, защото не бе оформено по приетия дипломатически начин. Отнякъде се появи информация, че дори сме разрешили прелитането. Затова спешно в събота на 15 юни отказахме категорично и публично. Същевременно препоръчахме на руската страна да съгласува тези въпроси с КейФОР съобразно Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН.

Посланикът на Русия в София Леонид Керестеджиянц ни обвини в липса на самостоятелност и каза пред ИТАР-ТАСС: "Напълно неправомерна е препоръката към руската страна да съгласува въпроси, отнасящи се до компетентността на българските власти, с ръководството на натовската операция в Косово."

Съветникът на президента Елцин - Андроник Мигранян, в предаването "На върха" на радио "Експрес", бе още по-остър: "Отказът на България да предостави въздушен коридор на Русия е един явно недружелюбен акт. Особено в ситуация, когато руският контингент навлезе в Косово без окончателно съгласуване и се нуждае от подкрепа. Възможно е да нараснат антибългарските настроения в Русия, а може отказът да повлияе и на икономическите отношения между двете страни."

Същевременно добави обвинението, че се опитваме да създаваме проблеми пред българо-руските отношения, за да се представим по-добре пред Запада.

Ние отразихме този натиск първи. Всъщност останалите ни изчакваха, защото нашата позиция бе решаваща. Ако бяхме дали съгласие, самолетите щяха да прелетят през Черно море и България и нямаха нужда от техните разрешения.

Затова руският посредник за Косово Виктор Черномирдин продължи атаката единствено върху нас. В следващите дни заяви, че България е дала право на руските самолети с между 5000 и 7000 войници да прелетят, и изрази надежда, че скоро контингентът на летището ще има подкрепления.

Оповестихме, че на 16 юни Русия е изпратила трета нота с искане за въздушен коридор за хуманитарна доставка и че външното министерство отново е изпратило отрицателен отговор. Заявихме, че всяко влизане на лица и материални части в Косово трябва да става с разрешението на командващия силите на КейФОР ген. Майкъл Джаксън.

Отговорът бе съгласуван с Унгария и Румъния, към които Русия бе отправила същото искане. Те също отказаха. Аргументирахме се с това, че НАТО дава храна, вода и медикаменти на руските мироопазващи сили на летището в Прищина.

Удържахме отказа си. Така ролята на България за умиротворяването в Косово стана още по-важна. Отслабихме позицията на Русия и я принудихме да се договаря с НАТО за участието си в мироопазващата операция под командването на НАТО. Накрая Москва бе принудена да се откаже от опита си да създаде собствена зона и прие военните ѝ да станат част от КейФОР и да получат само зона на отговорност. Едва след това получи желания коридор от българския парламент.

Ако не бяхме се конфронтирали с Кремъл, сега в зоната на летището Слатина в Прищина щеше да има руска военна база. Територията на Косово щеше да бъде разделена, както това стана с Берлин след Втората световна война, и един сектор от нея щеше да остане под руски контрол. Не вярвам, че някой щеше да се осмели да изтласка руската армия оттам с въоръжена сила. Примерът с т.нар. Приднестровска молдовска република е достатъчно красноречиво потвърждение на това твърдение.

В очите на бившите комунисти вече не ставаше въпрос за написаните от нас трагични и черни страници от българската история, ние се бяхме осмелили самата Русия да принудим към отстъпки.

Компроматната война на БСП срещу нас достигна своите хималайски върхове.

___

1) Генерал Уесли К. Кларк. Съвременната война, Босна, Косово и бъдещето на войната. Изд. Фондация "Демокрация". С., 2002 г., с. 456.

Източник: изд. "Сиела"