За това как да намерим идеалната връзка и как да я поддържаме след това

Човекът е социално същество, той непрекъснато търси себеподобни, бива привлечен, отхвърлен, разочарован от другите и като че ли по-рядко намира своята съответстваща половинка. Как да срещнем точния мъж? Как да го задържим и да намираме смисъл, упование и вдъхновение във връзката си? На тези въпроси специално за Nie-Jenite.bg отговаря не кой да е, а Олга Недялкова, фея на връзките и автор на книгата "Ожени го, ако можеш".

- Каква е универсалната рецепта за семейно щастие?

- За щастие или за жалост, не съществуват универсални рецепти. Освен може би в готварските книги или във фармацевтичните справочници. А там няма да намерите нито хапче за щастие, нито за хармония в двойката, нито за начина, по който едно семейство трябва да възпитава децата си. За сметка на това всяка двойка има чувства, нужди и преживявания, които чрез правилна комуникация могат да я доведат до така бленуваното щастие.

Комуникацията може да е открита, а може да е и прикрита и от това по кой от двата начина си общуват, ще зависи ходът на целия им съвместен живот.

Ако е открита, партньорите споделят какво чувстват един към друг, как се чувстват един спрямо друг, как виждат настоящето си и бъдещето си. Те открито споделят не само добрите неща от живота си, но и притесненията, проблемите и не се страхуват понякога да изглеждат слаби един пред друг. Те не се конкурират, това понятие изобщо не съществува в речника на съвместния им живот. Такива двойки обсъждат отговорностите в съвместния си живот и ги изпълняват. Те осъзнават, че връзката предполага взаимозависимост и щом има двама, няма как да има пълна свобода. И ако всички тези неща са налице, дори да се случи нещо, което да разклати сегашното им положение, те ще съумеят да се справят с несгодите и да продължат напред.

В случая с прикритата комуникация двамата си говорят с намеци, очакват единият да се сети от какво има нужда другият (най-често това са жените), някой от двойката говори на партньора си чрез трети лица (например: "Виж сине какъв баща имаш. Ама ти няма да станеш като него."), използват тактиката "наказание чрез мълчание" или "наказание чрез лишаване от секс". 

Всичко гореспоменато не води до нищо градивно, а по-скоро отдалечава партньорите един от друг, предизвиква агресия или гняв и води до всичко, но не и до семейно щастие. Това се случва или защото двамата не са виждали пример на открита комуникация в двойка, защото са научени да не споделят чувства, защото се страхуват да изглеждат слаби или защото нещата, които се случват помежду им, са твърде болезнени, за да се назоват.

- Как се осъществява балансът между кариера и семейство?

- Ако трябва да съм честна, ужасно много се плаша от думата баланс. Асоциацията ми с нея е въжеиграч с метален прът в ръцете, който винаги е на ръба между живота и смъртта. Осъществяването на баланс предполага постоянно напрежение и контрол над ситуацията, а това не е в моята философия за живота. Аз съм за хармонията, а тя е като смяната на сезоните - когато усетим студ, се обличаме с по-топли дрехи, а когато се затопли, сваляме зимните си палта и попиваме слънчевите лъчи. 

Така е и във всекидневието. Съществуват моменти, в които семейството има по-голяма нужда от твоето присъствие. Тогава минимизирам фокуса върху работата и отдавам цялата си енергия натам. Има и моменти, които са ключови за кариерата. Тогава с пълна отговорност за последиците прекарвам по-малко време със семейството си и се отдавам на работата.

Да балансирам, би означавало да изпитвам постоянно чувство за вина, ако случайно съм нарушила "правилата". Да съм в хармония, е да се отдавам на работата, когато съм там, и да съм с цялата си душа със семейството си, когато съм с него.

В работата това води до по-висока ефективност, а вкъщи до качествено време, прекарано с всеки от неговите членове. Ще ме попитате: "А какво да правя, ако главата ми по време на работа е постоянно заета и с нещо друго?". Тогава може би е хубаво да си зададете въпроса: "Това ли е моето призвание и ако не е, защо си губя времето тук?"

- Как започна всичко, кое ви вдъхнови да правите тренинги? Какви трудности срещате по пътя си?

- Всичко започна с книгата "Ожени го, ако можеш". Исках да споделя нещо много лично, което преживях, исках да говоря за неща, за които малко се говори, и да покажа, че понякога можеш да промениш целия си живот, ако покажеш уязвимост и потърсиш помощ, когато не си способен да се справиш сам. Тренингите, практиките и консултациите се появиха от запитванията на дамите, които са прочели книгата ми. Техните истории и запитвания ме вдъхновиха да развия дейността си по този начин.

А първите телевизионни интервюта бяха най-трудното нещо, което съм правила някога. Дори програмирането, което овладявам лека-полека, ми се струва „нищо работа“ в сравнение с това. Спомням си как, когато пътувах за участие в една от телевизиите, говорех на мъжа си: "Защо си го причинявам? Аз не съм спала от седмица и не съм яла от два дни. Ако това е цената, която трябва да плащам за дейността си, по-добре да се откажа." 

Сега си спомням за тези преживявания с усмивка и лека ирония. Претръпнах и май го надживях. В момента също преминавам през неособено лек етап. Предстои да се случи нещо много голямо и вярвам, че ще успея да съм в хармония и с това, което предстои.

- Как бихте описали на баба си с няколко думи това, което правите?

- Помагам на жените да създават семейства и да са спокойни да раждат деца.

- При вас идват хора с различни житейски съдби. Успявате ли да помогнете на всички и как?

- При хората от помагащите професии най-ключовото нещо е да се създаде връзка между клиента и помагащата страна. За мен самата е много важно да се свържа с нещата, които преживява човекът, да мога да ги усетя с разбиране и с емпатия и най-важното - да съм толерантна към него като човек. Ако тези неща са налице, те се усещат и от клиента. Така стъпка по стъпка се изгражда доверието, а то е ключово в работата с различни житейски съдби. Само тогава мога да дам всичко от себе си, за да помогна, а клиентът да говори за проблемите си с откритост и спокойствие.

Има хора, които идват с големи травми, но не са готови да се гмурнат надълбоко. Плашат се, включват съпротиви и отлагат приемането на помощ за „някой друг ден“. Има и такива, на които не бих могла да помогна. И ако сметна, че друг метод на работа би бил по-подходящ за тях, ги насочвам към колеги от помагащия бранш.

- Какви качества са нужни за ефективни обучения и имат ли почва те у нас?

- Ако говорим за обучения, за тяхната ефективност само 20% е отговорен обучителят и 80% - обучаващата се страна. Да, важен е начинът, по който първият предоставя информацията, начинът, по който управлява вниманието на публиката, методите, с които лавира между техните интереси, но НИКОЙ освен обучаваните няма да свърши работата им ПО ВРЕМЕ и СЛЕД обучението.

Много често след тренингите, които водя, наблюдавам рязка промяна у дамите, кои идват на тях. Но не след дълго резултатите им спадат и те отново повтарят обученията, на които вече са били. Установих, че през първите две седмици поне половината от участничките изпълняват упражненията и научените неща. След като видят резултатите, се успокояват и спират да се упражняват. А на съзнанието са му необходими поне 40 дни, за да се замени един навик с друг, за да се възобнови енергията на тялото и да се изчистят стари неща.

Затова създадох вечерна женска група, в която заедно с мен дамите упражняват наученото и работят върху себе си на енергийно ниво.

- Кой е човекът, на когото се възхищавате, и защо?

- Опра Уинфри е мой абсолютен фаворит! Тя е болезнено открита и една от първите, които разказва пред милионна аудитория за ужасни неща, които е преживяла. Със своята история, с поуките, които вади от живота си, с историите на други хора тя дава пример и вдъхновява жени и мъже по целия свят. Тя е безкрайно истинска и когато я слушам, имам чувството, че я познавам цял живот. Тя е като приятелка, която никога няма да ти омръзне да слушаш...

- Какво бихте пожелала на нашите читателки?

- Пожелавам на вашите читателки да се чувстват женствени и очарователни, независимо от обстоятелствата, от възрастта  и от мястото, на което се намират. Пожелавам им опора и подкрепа в лицето на техните партьори и не на последно място – да се грижат за душата си и за хармонията на вътрешния си свят.

Източник: Nie-jenite.bg