Изключителният български поет, преводач, драматург и киносценарист, който доживя до преклонна възраст, е роден на 22 април 1920 г.

Валери Петров (1920-2014) е изключителна фигура в българската литература, театър и кино: поет,  преводач, драматург, сценарист...

Той е най-изкусният преводач на Шекспир и Гьоте, а също и на много текстове от руски, испански, италиански език, сладкодумен автор на книги за деца и възрастни. 

Фотогалерия: Филмите на Валери Петров

Работил е като редактор в Киноцентъра, по онова време - Студия за игрални филми "Бояна". Негови са сценариите на класики от българското кино като "На малкия остров", "Рицар без броня" и "Йо-хо-хо", на анимациите на Тодор Динов от началото на 60-те "Приказка за боровото клонче" и "Гръмоотводът".

Сред пиесите му са "Когато розите танцуват" (1965), "Честна мускетарска" (1976), вдъхновена от трилогията на Александър Дюма ("Тримата мускетари", "20 години по-късно" и "Още 10 години по-късно"), и "Театър, любов моя" (1981), за чиято най-нова постановка в столичния Театър 199 актрисите Лилия Маравиля, Стефка Янорова, Красимира Кузманова и Касиел Ноа Ашер (режисьор на спектакъла) си поделиха наградата "Икар 2016" за поддържаща женска роля. 

Валери Петров (псевдоним на Валери Нисим Меворах) е роден на 22  април1920 г. в София. Първата си книжка - поемата "Птици на север", издава едва 15-годишен. През 1944 г. завършва медицина в Софийския университет.

Старият човек винаги има чувството, че може да посъветва младите, да ги научи на нещо, но може би това чувство е измамно, защото те живеят в друг, нов свят, в който той е чужденец, споделя той в свое интервю.

Наскоро с илюстрации от различни художници бяха преиздадени неговите "Пет приказки" - пиесите за деца "В лунната стая", "Бяла приказка", "Меко казано", "Копче за сън" и "Пук!", известни и със сценичните си версии, и като аудиодраматизации.

Отново излязоха пътеписите му от средата на XX век "Африкански бележник" и "Книга за Китай" (изд. "Вакон"), в отделен сборник бяха пуснати стиховете му, превърнати в песни, а изд. "Захарий Стоянов" и Университетското издателство "Св. Климент Охридски" събраха съчиненията му в пет тома: стихотворения, пиеси, сценарии и преводи.

Сред любимите произведения на публиката са още поемата "В меката есен" (1961), сатиричните му поеми като "Репортаж за трите Хаш", "Хождение по буквите" и "Песничка за пазачите на фара", песента за хвърчащите хора, както и преводите му на италианския детски писател Джани Родари (1920-1980), особено "Продавач на надежда", също превърнато в песен.

Умира на 94-годишна възраст през 2014 г.

БНТ отбелязва 100-годишнината му с документалния филм на Юли Стоянов, Асен Владимиров и Ицхак Финци "За възможността да се живее" (2005) и тв адаптацията на Анри Кулев по мюзикъла "Честна мускетарска".