Поредният документален филм от създателите на "Миграцията на птиците" проследява с красиви кадри отношенията между дивия свят и хората през последните 20 хил. години (видео, снимки)

Помните ли "Микрокосмос" и "Миграцията на птиците"? Режисьорът им Жак Перен, заедно с Жак Клузо, е заснел нов документален филм за природата, който ни кани на пътуване във времето - 20 хил. години назад.

Целта на проекта е да покаже деликатната хармония в съжителството между хора и животни на Стария континент, а зрителите да преоткрият онези европейски територии, които Хомо сапиенс дели с дивата природа още от последната ледена епоха...

Филмът е заснет на десетки локации във Франция, както и в Холандия, Полша, Румъния, Великобритания, Норвегия, Швейцария, дори САЩ.

"Сезоните" е сред 10-те френски заглавия в програмата на Киномания 2016, като има две прожекции:

петък, 25 ноември, от 19 ч. във Френския институт
събота, 26 ноември, от 14,30 ч. в кино "Люмиер"

"Независимо дали се намираме в Париж, Лондон или Берлин, на мястото им някога е имало гъсти гори, които се простирали докъдето стигал погледът. Населявали ги бизони, зубри, коне и елени. Дърветата умирали прави, от старост, като в течение на хилядолетия

са се превърнали в богатата и плодородна почва,

която прави реколтата толкова обилна днес. Без горите нямаше да има почва, чиста вода - и живот", казва режисьорът Жак Клузо.

В продължение на 10 хил. години човечеството е израснало с горите, които са ни хранили, топлили и защитавали; подхранвали нашите сънища, приказки и легенди; те са последната свободна територия на урбанизирания свят, напомня и колегата му Жак Перен, но предулреждава:

"Днес обаче дърветата се нуждаят от нас, хората. Живеем в хаотично, но и изумително време. В хода на само един човешки живот извънградската цивилизация изчезна. Земеделието се превърна в индустрия, а провинцията почти се обезлюди - оставайки не само без жителите си, но и без своите цветя, пеперуди и врабчета.

От управлението на Наполеон насам горските територии - и във Франция, и в Европа като цяло - са се удвоили, но същевременно тропическите и екваториални гори намаляват. Приемаме

горите като едно от най-ефикасните оръжия срещу глобалното затопляне,

но голяма част от тях се изсичат или търпят последиците от прекалено сухия и горещ климат. Тези крехки гиганти скоро няма да са в състояние да ни помагат в борбата с кризата, пред която е изправен климатът на Земята.

Трябва да приемем, че дивата фауна не се подчинява на нашите правила и изчисления, на изискванията ни за печалба или на някакви естетически критерии. Човешката раса се нуждае не просто от това, което горите произвеждат - трябва ни непредсказуемостта на живота, с неговите мечти, приключения и изненади."

Филмът започва от момента, когато след 80 хил. години заледяване снегът, степите и тундрата отстъпват място на внезапно затопляне и огромна гора, която покрива целия континент. В този своеобразен "златен век" за животинския свят преди 20 хилядолетия започва и съжителството му с Хомо сапиенс, повалил дърветата с каменните си брадви и оформил днешния облик на Европа, обяснява научният консултант на проекта Стефан Дюран.

Виж още: Как умират градовете

Отношенията ни с дивата природа са бурни и сложни - но можем ли да погледнем на обитателите й достатъчно отблизо, за да усетим хомота, поставен им от човешката раса? Този въпрос си задава ученият орнитолог, като ни предлага своята

"Кратка история на Европа":

В продължение на милиони години Европа влиза в периоди на студ, който напомня днешния климат на Гренландия. А по време на последната Ледена епоха, преди около 40 хил. години, на континента се заселва Хомо сапиенс.

Първите хора откриват тундрите, по онова време дом на огромни стада елени, мамути, вълнести носорози, степни антилопи (сайга), овцебикове и гигантски ирландски лосове. Борят се за плячката си срещу вълци и лъвове, влизат в конкуренция с мечки и хиени, за да се подслонят в пещерите - и изпъстрят стените им с рисунки. Това се случва в дългата епоха на палеолита.

После, преди около 12 хил. години, едно незначително трептене в земната ос на въртене предизвиква внезапно затопляне. Глетчерите се стопяват и основните стада побягват към Сибир, а

морското равнище се покачва със 120 метра

Различни видове дървета покриват на вълни европейския континент.

Ловните полета на хората са превзети от дърветата, които стават свещени и чрез своите стволове символизират връзката между земята и небето. Хората се превръщат в самотни ловци, насочили стрелите и копията си към преминаващите бизони, зубри, коне, елени и глигани.

След това, преди 6000 години, животът им като номади, ловци и събирачи се променя - растенията и животните биват одомашнени. Започва неолитната епоха.

Уседнали, хората стават селяни, разчистват територии, обработват земята, строят селища, овладяват и отклоняват водните пътища, пресушават блатата. Така видоизменят еволюцията на природата, но този процес протича бавно, в течение на хиляди години.

Много видове извличат полза от новата околна среда, създадена от хората. Навсякъде, където хората се заселват по континента, създават мозайка от малки местообитания, които спомагат за насърчаване на биоразнообразието в откритите площи.

Постепенно обаче човечеството обръща гръб на природата

и се оттегля във все по-големи и все по-гъсто населени градове.За последните два века мащабното потребление на изкопаеми горива оставя отпечатък върху Земята и се задълбочава с всеки изминал ден.

Сега пространството се заема от човечеството, а в изолация се оказва природата. Равновесието е нарушено и светът се променя. Човешките същества се превръщат в геологична сила. Измененията, които сме наложили, са се случили толкова стремително, че много малко видове са в състояние да поддържат същата скорост.

Животните, които са ни били любими в предишните векове: птици, жаби, охлюви, насекоми - изведнъж се оказаха застрашени- всичко, което някога е било често срещано, днес е рядкост. Пролетта е замлъкнала, защото врабчетата и лястовичките

изчезнаха от градовете ни, без дори да забележим

Бягайки към мегалополиса, оставяме зад себе си огромни територии, които съвсем доскоро са били многолюдно населени. Там природата избуява отново: израстват дървета и пак се появяват големите животни, вълците и лешоядите - все видове, които някога са били изгубени, а днес си възвръщат овакантеното пространство. Нима дивото бавно се завръща?, пита се в заключение Дюран.

Виж още: Малко по малко дивата природа изчезва

Припомнете си и "Миграцията на птиците" (2001), на който той също е научен консултант в качеството си на орнитолог: