За Александър Сокуров музеят е много повече от място, където се съхранява изкуство - той е истинското ДНК на цивилизацията, живият орган на града, където тупти сърцето на една нация...

"Франкофония", по кината у нас от 6 май, е новият филм на Александър Сокуров, който от 1999 г. насам се посвети на тетралогията си за властта: "Молох" (за Хитлер), "Телец" (за Ленин), "Слънце" (за японския император Хирохито) и "Фауст", но увековечи и "Руската съкровищница" - музея Ермитаж в Санкт Петербург.

Сега именитият представител на руското авторско кино, определян като наследник на Андрей Тарковски, влиза и в Лувъра, но в годините на Втората световна война. Документалната му драма се фокусира върху двама забележителни мъже: директора на парижкия музей Жак Жожар и нацисткия офицер граф Волф-Метерних. Те се превръщат от врагове в сътрудници, за да запазят музейните съкровища.

Оператор е французинът Бруно Делбонел ("Невероятната съдба на Амели Пулен", "Хари Потър и нечистокръвния Принц"), който е работи със Сокуров и по неговата екранизация на "Фауст", спечелила през 2011 г. "Златен лъв" от кинофестивала във Венеция.

"Франкофония" изследва отношенията между изкуството и властта, а Лувъра - като жив пример за цивилизация. За Сокуров музеят е много повече от място, където се съхранява изкуство - той е истинското ДНК на цивилизацията, живият орган на града, където тупти сърцето на една нация.

Виж още: 10-те най-хубави музея по света

Филмът е копродукция между Франция, Германия и Холандия, а самият режисьор, който е и негов сценарист, го определя като "елегия за Европа".

Ето какво още споделя Сокуров за "Франкофония" и темите във филма:

Ноeвият ковчег

"Какво би бил Париж без Лувъра или Русия без Ермитажа, тези незаличими национални забележителности? Нека си представим Ноевия ковчег, носещ се по океана, а на борда - пълен с хора и велики произведения на изкуството: книги, картини, музика, скулптури, записи и какво ли още не. Гредите на ковчега не могат да устоят и се появяват пукнатини.

Какво ще ни спаси? Живите? Или мълчаливите, но незаменими свидетелства за миналото? "Франкофония" е реквием за загиналите, химн на човешката смелост и дух - и на това, което обединява човечеството."

Свят в рамките на света

"Музейната общност е може би най-стабилната част от културния свят. Какви бихме били без музеи? Музеите ни показват, че преди е съществувала голяма и значително по-величествена култура, отколкото би могла да бъде създадена днес. Нивата на Лувъра, Ермитажа, "Прадо", Британския музей винаги съм намирал за зашеметяващо високи.

Отидох в Ермитажа за първи път, когато бях на 27 години. Това е много късно, но не съм имал друга възможност. От обикновено и скромно семейство съм."

Ермитажа

Когато чух, че ще има възможност да снимаме музея Ермитаж, бях много щастлив. Бях буквално опиянен от доброто отношение към мен от екипа на Ермитажа и Михаил Пиотровски. Имах късмета да работя там и си помислих, че при тези условия можем да създадем химн за този свят. Музеят е един свят в рамките на света. Чрез създаване на филми в музеи и за музеи каним хора от различни култури да се срещнат с тези оригинални творби.

Лувъра

Бях много ентусиазиран, когато се появи възможност да снимам в Лувъра. Видях го като завръщане към мечтата ми за заснемане на цикъл от художествени филми за Ермитажа, Лувъра, "Прадо" и Британския музей. Беше чудесно, че администрацията на Лувъра реагира с такъв ентусиазъм на предложението ни.

И след това беше истинско удоволствие да работя с моя забележителен и знаменит колега, оператора Бруно Делбонел. Тази комбинация от обстоятелства сама по себе си е чудо.

Нацистките войници в Лувъра

Изглежда, че хората са очаровани от гледката на нацистките войници в галериите на Лувъра. Тези войници в храм на изкуството? Парадокс? Но защо трябва това да е парадокс? Войниците са също човешки същества, но с едно изключение - носят ботуши и каски. В действителност обаче по време на окупацията стените в Лувъра са били голи. Произведенията били укрити няколко години преди това.

Виж още: Пазителите на наследството: Актьорите, героите и техните прототипи

Хората са имали предчувствие за избухването на Втората световна война, в която е взела участие цяла Европа. В Ленинград, Париж и Лондон започнали тревожно да търсят подслон - убежища, яки стени и пространства дълбоко под земята, - за да скрият произведенията на изкуството. Всички започнали да разбират колко е важно изкуството; че ако загине то, неизбежно ще загинат нашите надежди, нашите молитви, нашият Бог.

Бомбардирането на Париж

Париж е градът на музеите, на дълбоко вкоренена човешка култура, културна столица на Стария свят. Ако Париж беше бомбардиран по време на Втората световна война, какво би означавало това за нас? В края на краищата ще е непоправимо, все едно обръщаме гръб на живота. Странно, но това не се е случило. Всичко останало е било бомбардирано и изгорено, докато войници грабят и военни камиони изнасят плячката си след войната - навсякъде, освен в Париж.

Градът е бил пощаден. На стари снимки, направени по време на германската окупация в Париж, виждаме войници да седят по кафенета и да ходят на театър. По улиците се виждат млади французи, жени и мъже, които карат колело или се разхождат, сякаш няма война.

Жак Жожар и граф Волф-Метерних

При изучаването на съвременните документи две уникални фигури веднага се открояват от останалите: директора на Лувъра - Жак Жожар, както и представителят на окупаторите граф Волф-Метерних. На пръв поглед двамата трябва да са врагове, но постепенно става ясно, че не са - и имат много общи неща. Периодът на запознанството им, тяхното противопоставяне и сътрудничеството им по време на Втората световна война е най-важната част от историята във филма "Франкофония".

Тези забележителни мъже, които са били почти връстници, са имали едно призвание - да опазят и съхранят произведенията на изкуството. Кои са те? Възможно ли е в безмилостна война да се защитят ценностите на човечеството? Дори и в най-трудните времена тези двама недотам влиятелни мъже са били в състояние да спрат агресията и да успеят да запазят голяма част от изкуството на Лувъра. Как дълбоко съжаляваме днес, че нищо подобно не се случи в Съветския съюз, Полша или в останалата част от Източна Европа!

Пътят, който трябва да извървим

"Франкофония" не е исторически филм в буквалния смисъл на думата. Не исках да се използва научен подход, дори и да се придава голямо значение на фактите. Това, към което се стремях, не беше с политическа цел, а по-скоро може да се характеризира като артистична - или по-точно "напълно осъзната" - цел: да въздейства в живота на нашите герои с чувство за време, интонационно и с езици.

Това са хора индивидуалисти, които са се борили, за да защитят културата, за да се запази изкуството чрез преодоляване на връхлитащите ги обстоятелства. В ума си видях този филм като път, по който сме вървяли и сега отново трябва да извървим - така съвременният човек може да разбере и почувства. "Франкофония" е повече колаж, отколкото хронологична история, и често следва извивките на променящите се мисловни процеси.

Документален филм и измислица

Нашата задача е как да се съберат заедно частите, които снимахме във филмовите архиви. Как бихме показали всичко заедно по един художествен начин? При работа с архивните материали трябваше да изрежем кадри от измислицата и изкуствения образ. Всичко, което е свързано с Париж по времето на окупацията, във филма е измислена представа. На 100%! Хората, които вървят по улиците и седят в кафенетата са абсолютен разказ, само за кино.

Когато снимахме от покрива на Лувъра, направихме точно това. Беше повече изкуство, отколкото документални кадри. Неизбежно е. Неслучайно много документални филми са заснети по този начин, но всичко, което е във филма, има своето реално място. С артистичен подход и художествено взаимодействие сляхме документалните кадри, които имахме, и нашите заснети възстановки.

Източник: По материали от "България филм вижън"