"Социализмът е едно недоносче" е може би най-известната реч на Тодор Живков, малко след която той бива отстранен от върха на държавата

За 10 ноември 1989 г. може да се каже и много, и малко. Сякаш обаче все няма да бъде достатъчно. От една страна това е най-безкръвният преврат в историята ни, от друга, това е датата, която бележи началото на промените в България. Промени, довели до дълъг и мъчителен преход, а след това до политическа система, носеща в себе си недъзите на едно отминало време. 

Няма спор, че това, което се случва в момента, проблемите, кризата в почти всички сектори на държавата, са плод или на системата преди 10 ноември 1989 г., или на последвалия преход с всичките му червени куфарчета, мутри и културна деградация. Дано някой ден успеем да се отърсим от тези недъзи и покажем пред себе си и пред света едно възродено и чисто лице и една система, залагаща повече на идеали и разум, отколкото на дребнавости и лични интереси. 

На 10 ноември 1989 г. самият Тодор Живков обявява промяната и постепенното въвеждане на пазарна икономика, обявайко социализма за "едно недоносче". Предлагаме ви речта на Тодор Живков, предшестваща свалянето му от власт и началото на демократичния преход. 

Коментар: "Кой ви каза, че преходът е свършил"

Повече от четвърт век след тези събития, след един дълъг и изтощителен преход от планова към пазарна икономика, от еднопартиен политически модел към многопартиен, след един преход от тоталитарно към свободно общество, все още много хора си мечтаят за онези отминали времена. Въпросът е, че светът се променя и те няма как да се върнат, дори и да искаме. Уви, винаги ще се намират такива, които да се опитват да ги върнат въпреки всичко. 

Да, промените не бяха само положителни. С тях дойде мафията, дойде сериозен упадък в културата, образованието ни вече не е на това ниво, здравеопазването също. Въпросът е, че ако се опитаме да ги върнем такива, каквито бяха, те пак няма да работят, защото новите времена изискват нов подход. 

Виж още: Печелим или губим след 25 години преход?

Така че носталгията може е приятна, но не работи. И ако не гледаме към бъдещето, рискуваме да си останем затворени в едно неадекватно на обстановката сега минало. И никой няма да спечели от това.