Равносметката на Мила Гешакова във в. "24 часа" за изминалия четвърт век от Десети ноември - какво спечелихме и какво загубихме от 1989 г. насам

Вече четвърт век около 10 ноември настава медийно оживление - наред със спомените как стана промяната, все измерваме дали, какво и колко спечелихме за всичките тези години демокрация. Напред ли вървим, или дърпаме назад.

Факт е, че го няма бравурния ентусиазъм на дирижираните манифестации, с който цели 45 години празнувахме друга жалонна дата - 9 септември 1944 г. Липсва обаче усещане, че 10 ноември е празник. Превърна се просто в дата за отразяване от медиите. Българите окупираха първите места в международни класации като най-големите нещастници. А страната ни е най-бедната в ЕС.

Но все пак е в ЕС - световния клуб на богатите и напреднали страни.

Какво ни донесоха промяната и 25-те години преход?

Свободата я има

- да пътуваш по цял свят,
- да критикуваш властта и да протестираш срещу нея,
- да правиш частен бизнес,
- да създадеш партия,
- да гледаш и слушаш много медии,
- да се обличаш и изглеждаш както искаш,
- изобщо да бъдеш различен във всякакъв аспект.

Но свободата има и икономически измерения.

Бедността я ограничава

Слабата и неефективна държавна организация също.

Ако погледнем какво се случи с качеството на живот, равносметката е противоречива. Българите със среден доход през 1989 г. са можели да си купят
- повече хляб, картофи, мляко, яйца,
- приблизително същото количество сирене;
- по-малко месо, захар, домати и краставици, отколкото със среден доход сега.

Българинът обаче е свил разходите за храна, за сметка на на увеличените разходи за енергия, транспорт, съобщения и здравеопазване.

Социализмът произвеждаше дефицити на всякакви стоки -

леща, боб, тоалетна хартия, дамски превръзки, дезодорант, кафе, банани, портокали, вносни битови уреди, обувки, платове, мебели. И ако емблематични за онова време бяха дългите опашки за банани и портокали по Нова година, днес можете да си ги купите без бой и лакти - както и всичко изброено по-горе.

Навремето имаше само няколко вида хляб - типов, "Добруджа" и бял, два вида кисело мляко - краве и овче, два вида кашкавал - "Балкан" и "Витоша", четири вида салам - "Камчия", хамбургски, телешки и шпеков. Луканката и суджукът бяха кът. Но всички бяха истински. Както и чушките, доматите и цялата палитра

зарзавати и плодове с автентичен български вкус

Днес можете да си купите десетки разновидности на карловската и панагюрската луканка, салами, кренвирши, сирена, кашкавали от внос и наши. Но постоянно им броим Е-тата и недотам здравословните примеси от соя и растителни мазнини. Истинското българско сирене струва над 10 лв., кашкавалът - около 15 лв., хлябът с автентичен вкус - 3-4 лв.

Някога за жигула или лада, както и за апартамент, цветен телевизор и прокарване на телефон се чакаше с години. Днес всеки може да си купи западна кола, но съотношението на новите към автомобилите втора ръка е 1:10. Свободен е и пазарът на жилища. Има не само всякакви марки западни телевизори, но и компютри, мобилни телефони и бърз интернет.

По време на социализма имаше само един гигантски "мол" -

ЦУМ. Днес във всички големи градове моловете са по няколко, а няколко чуждестранни търговски вериги се размножиха - "Лидл", "Карфур", "Метро", "Била" и т.н.

Преди 1989 г. пътуването зад граница, особено в западни страни, е било привилегия; сега границите ни са отворени и всеки може да замине където си поиска. Това има и последици - за 25 години милиони българи емигрираха зад граница, а останалите се стопиха заради отрицателния прираст. И ако през 1989 г. населението в страната е било близо 9 млн., сега е 7,2 млн.

Ако навремето работата беше гарантирана за всеки, днес безработицата е трайно явление. Богатите демонстрират открито, че са такива, а

бедността и социалните неравенства са факт

Преди 1989 г. средното и висшето образование, а също и здравеопазването бяха безплатни. Днес българинът доплаща за здравни услуги и за образование на децата си.

Преди Десети ноември ученици и студенти ходеха през лятото на бригади в консервни фабрики и АПК-та, днес студентите ходят на бригади в САЩ и Великобритания.

Билетчето за транспорт - от 4 и 6 ст. преди Десети ноември - днес струва 1 лев, но има метро. Големите градове са задръстени от автомобили, за които паркингите не достигат.

Политиците днес спорят повече километри магистрали ли е построил Тодор Живков от правителствата след падането на режима. Но дупките и катастрофите по тях сякаш са повече, ако съдим по черните статистики в медиите всеки ден.

Според анализатори не е построена нито една голяма значима обществена сграда -

освен "Арена Армеец" в столицата. За сметка на това бясното строителство на стотици бетонни хотели по морето погреба красотата на българското Черноморие.

Режимът в българското училище е по-либерализиран откъм външен вид на учениците - ако преди гонеха момичетата за къси поли, а момчетата - за дълги коси, днес всеки може да ходи на училище, облечен както си иска.

Новото поколение често е обвинявано, че не чете и не се интересува от култура. Но колко от читалищата с богати библиотеки бяха закрити? Цените на книгите скочиха драстично, а билетите за театър и особено за кино - също. Преди 1989 г. у нас има 70 театъра, а сега - 37 държавни театъра и 10 на общинска издръжка. Според статистики тогава за година са били продавани 5,4 млн. билета.

Статистиката за 2014 г. до септември е 965 983 зрители

За този четвърт век от управлявана 45 години от една-единствена партия държава България се превърна в страна с над 200 политически формации.

Избори се провеждат по правило веднъж на 4 години, но напоследък "графикът" е стеснен. На практика всеки може да бъде избран във властта, докато преди 10 ноември 1989 г. кариерният път на един политик минаваше през дългогодишна вярност в структурите на БКП.

След четвърт век преход гледаме над 300 тв канала, а съветска телевизия, която беше задължителна в петък - сега само по личен избор.

Неизменни са единствено "По света и у нас" и "Лека нощ, деца". Тях гледаме всяка вечер десетилетия наред.

Източник: "24 часа"