Под това заглавие, на български от изд. "Изток-Запад" финансовият журналист и главен редактор на "Форчън" Керъл Лумис е събрала всички статии за и от световноизвестния инвеститор, публикувани в списанието през последния 50 години

Когато финансовата журналистка Керъл Лумис го споменава за първи път в сп. "Форчън" - през 1966 г. в статия за инвестирането, посветена на Алфред Уинслоу Джоунс, - името "Бъфет" е изписано погрешно.

"Когато през 1965 г. Уорън поема контрол върху "Бъркшър Хатауей", тя е текстилна фабрика в Нова Англия, прекалено малка, за да влезе в класацията "Форчън 500". Дори в началото на 80-те Бъфет все още е г-н Никой. През 2011 г. обаче "Бъркшър" вече е №7 сред 500-те в класацията", спомня си редакторката с 60-годишен стаж в едно от най-авторитетните издания в деловите среди.

Книгата й "Работата за мен е забавление" (ИК "Изток-Запад") е събрала всички статии за и от световноизвестния инвеститор, които са излизали във "Форчън" през последния половин век.

Своеобразната бизнес биография на видния предприемач съдържа неговите възгледи, съвети и прогнози, които собственикът на "Бъркшър Хатауей" е давал за изданието през периода 1966-2012 г. (Междувременно списанието помества негово интервю и с днешна дата).

Виж още: Мъдростта на Уорън Бъфет

За заглавие на книгата си Лумис е избрала израза, с който Бъфет от години описва любовта си към управлението на "Бъркшър", където и тя е акционер: "Работата за мен е забавление". В по-голямата си част материалите са подредени по хронология, като към почти всеки текст авторката добавя кратко въведение или коментар, които насочват и улесняват читателя.

Повечето статии и откъси в "Работата за мен е забавление" са писани от самата Лумис, но в сборника има и текстове на още 40 журналисти от "Форчън", сред които Джон Хюи, Рик Къркланд, Анди Сюърър.

Сред авторите е и самият Уорън Бъфет. Предлагаме ви кратък откъс от неговия годишен доклад - послание, до акционерите на "Бъркшър Хатауей", 1993 г., поместен в списанието преди точно 20 години, на 4 април 1994 г.

Как Бъфет преценява риска

Стратегията, която сме приели, изключва нашия следващ принцип на стандартна диверсификация. Следователно много учени глави биха казали, че стандартът ни навярно е по-рисков от онзи, който употребяват обикновените инвеститори. Не сме съгласни. Ние вярваме, че политиката на концентрация на портфолиото би могла да намали риска, ако обедини, както би трябвало, интензивността, с която един инвеститор мисли за бизнеса си, и нивото на комфорт, което съ­щият би трябвало да чувства от икономическите характеристики на бизнеса преди да го купи. С изказването на това мнение ние определяме речниковото значение на думата "риск" като възможност за загуба или вреда.

На учените обаче им харесва да дефинират по различен начин инвестиционния риск. Те заявяват, че това е отно­сителната волатилност на някоя акция или портфолио от акции - т.е. преценяват волатилността, като я сравняват с огром­ното разнообразие от акции. Като използват базите данни и статистическите си умения, учените изчисляват с точност бета-коефициента  на всяка една акция и вземайки предвид относителната* волатилност в миналото, изграждат около пресмятането си тайнствени теории за разпределение на инвестициите и капиталите.

В стремежа си да преценяват риска единствено според статистиката, те забравят основния принцип - че е по-добре да си приблизително прав, отколкото да се знае с точност, че си сгрешил.

За собствениците на бизнес, а тук включваме и собствениците на акции, академичната дефиниция на риска е толкова далече от практиката, че произвежда абсурди. Според бета-теорията например, акции, които рязко са спаднали в сравнение с пазара, например акциите на "Уошингтън поуст", купени през 1973 г., стават "по-рискови" при по-ниски цени, отколкото при по-високи. Нима това описание въобще би имало смисъл за някой, на когото му предлагат цяла компания на извънредно ниска цена?

Всъщност истинският инвеститор приветства волатилността, защото големите пазарни флуктуации означават, че нерационално ниски цени периодично биват свързвани със солидни компании. Невъзможно е да се разбере как наличието на такива цени може да бъде смятано за повишена опасност за някой инвеститор, който е напълно свободен или да пренебрегне пазара, или да експлоатира безумието му.

* Бета-коефициент - мярка за волатилност или систематичен риск на някоя от акциите в портфолиото в сравнение с пазара като цяло. Вж. investopedia.com