Премиерът Бойко Борисов изрази разбиране към общественото недоволство от мерките за борба с коронавируса, но подчерта, че всичко се прави в името на живота и здравето на хората. Парламентът го подкрепи на първо четене

Народното събрание одобри на първо четене предложението на Министерския съвет срокът на обявеното извънредно положение (13 март-12 април) да бъде удължен до 13 май.

"За" гласуваха 122-ма депутати, 47 бяха "против", а седмина се въздържаха. Предложенията на БСП и "Обединени патриоти" срокът да е до 30 април бяха отхвърлени. Второто четене се очаква в понеделник.

Парламентът се събра извънредно ден след като всички депутати и служители на законодателната институция бяха изследвани за новия коронавирус. Мярката се наложи, след като по-рано през седмицата председателят на социалната комисия д-р Хасан Адемов (ДПС) се оказа с положителен тест.

Позитивни се оказаха и две народни представителки от ГЕРБ: Даниела Малешкова (Пазарджик) и председателката на парламентарната група д-р Даниела Дариткова, която е общопрактикуващ лекар в избирателния си район (Смолян), а в Народното събрание ръководи и здравната комисия. 

У нас броят на заразените достигна 485, от които 173 са настанени в болница. 14 са починалите. Средната възраст на установените случаи е 47 години.

"България се бори с всички възможни усилия за ограничаване на разпространението на заразата с COVID-19, като измеренията на кризата все още не могат да бъдат оценени и прогнозирани. Натискът върху здравната система може да бъде намален единствено чрез удължаване на сроковете и мерките за социална изолация", аргументират се от Министерския съвет.

Броят на случаите на COVID-19 в страните от ЕС/Европейското икономическо пространство и Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия през последните дни рязко нарасна и надхвърли почти петкратно нивото на епидемично разпространение в Китай и трикратно - заболелите в САЩ, изтъкват от "Дондуков" 1.

Според ежедневната статистика на Световната здравна организация (СЗО) на Стария континент са повече от половината от общо над 1 млн. заразени към 3 април. Броят на починалите в световен мащаб пък е близо 60 хил. Излекувани са 225 хил. души.

Най-много заразени има в САЩ - близо 260 хил., три пъти повече, отколкото в Китай. Починалите на американска територия са над 6500, а 1/3 от леталните изходи са в Ню Йорк.

С по около 120 хил. установени случая на COVID-19 са Италия и Испания, но на Апенините продължават да са начело в печалната статистика - към 3 април италианските смъртни случаи са почти 15 хил., а в Испания 11 хил. Следват Германия (90 хил. заразени, но "едва" 1230 жертви) и Франция (около 60 хил. случая, от които над 5000 починали).

Според цитираните от кабинета данни на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията рискът от повсеместно разпространение на COVID-19 за последната седмица се определя като "умерен" за общността и "много висок" за рисковите групи от населението - хората над 60-годишна възраст и страдащите от хронични заболявания.

Рискът би се запазил като "умерен" през следващите седмици единствено ако се прилагат строги и ефективни противоепидемични мерки в отделните страни от ЕС, категорични са от "Дондуков" 1. 

Проектът за решение беше внесен на правителственото заседание от здравния министър Кирил Ананиев, а премиерът Бойко Борисов отправи чрез "Фейсбук" послание към българите, в което се казва:

"Уважаеми сънародници,

Днес светът е изправен пред огромно предизвикателство. Война, която взима много невинни жертви. Длъжни сме да направим всичко по нашите сили, за да защитим живота и здравето на българския народ. Светът в момента отчаяно търси ваксина срещу COVID-19, но до нейното разработване ни делят месеци.

Единствената доказана в глобален мащаб превенция срещу вируса е социалната дистанция. Тя налага всички тези сурови мерки, които предприемаме. Разбирам недоволството на хората. Промяната в начина им на живот стана внезапно. Но ги моля да осъзнаят сериозността на ситуацията в цял свят.

Европа е най-засегнатият от новия коронавирус континент. В някои държави броят на болните ежедневно се увеличава в пъти. А най-застрашени - както от заразяване, така и от възникването на усложнения - са възрастните и хората с хронични заболявания.

Следим всичко, което се случва в другите държави - какви мерки предприемат, как лекуват хората, използвани тестове и т.н. Все още никой не може със сигурност да прогнозира колко време ще продължи пандемията. Вече приехме пакет от социално-икономически мерки в подкрепа на работодателите и работниците.

Ще продължим да подкрепяме хората, като основен приоритет за нас ще останат пенсионерите и българските граждани в затруднено положение. Експертите от Европа казват, че през следващите няколко седмици здравните системи на държавите членки ще достигнат максимално натоварване на наличния си капацитет.

Натискът върху нашата система може да бъде намален единствено чрез удължаване на сроковете и мерките за социална изолация. Не може и не трябва да допускаме усилията, които всички българи положиха, да останат незавършени.

Затова правителството предлага на Народното събрание да удължи срока на извънредното положение до 13 май 2020 г.

Колкото и да е тежък моментът, сигурен съм, че българите за пореден път ще покажат своята сила, отговорност и дисциплина. Така ще се преборим с тази напаст и всички ще се върнем към обичайния ни начин на живот.

Впечатлен съм от героизма на всички лекари, сестри, санитари, медицински работници, полицаи, доброволци и всички други, които са на първа линия. Гордея се с всеки един български гражданин. Благодаря Ви за усилието, заедно ще се справим!"

Преди гласуването в парламента на 3 април, петък, президентът Румен Радев отново предупреди, че "мизерията не е спасение от вируса". В обръщение към нацията държавният глава изрази резерви към предложението на кабинета след вече три седмици извънредно положение, като заяви:

"Без съмнение, пандемията изисква решителни мерки. Повечето българи ги приемат с разбиране. Считам обаче, че правителството дължи на обществото убедителна информация за ефекта от извънредното положение през първия месец на неговото прилагане. Управленските решения следва да се вземат на базата на достоверни и всеобхватни данни.

Извънредните ограничения забавят ръста на заболеваемостта, но доведоха до обществена парализа и отключиха безпрецедентна социална и икономическа криза. Безработицата расте с часове, хиляди предприятия спират работа. Много българи спешно се нуждаят от помощ. Бизнесът и свободните професии също очакват убедителни мерки. Мизерията не е спасение от вируса. Вече споменах, че гладът скоро може да надделее над страха и последствията рискуват да бъдат по-разрушителни от самия коронавирус.

Затова трябва да си поставим ясна национална цел - възможно най-бързо, управляемо и безопасно връщане към относително нормален ритъм на живот, към производство, към свободно движение на хора и стоки. Тази цел може да бъде постигната само с обединените усилия на институциите и на всеки един от нас.

Идните месеци ще бъдат решаващи не само за справяне с пандемията, но и за бъдещето ни като нация в един нов свят, в който ще оцеляват и прогресират онези, които успеят да бъдат  сплотени и иновативни в тези условия. Които могат да се адаптират и да развият социално-икономическа дейност в кризи, подобни на сегашната.

Здравеопазването ни във взаимодействие с останалите обществено значими системи, следва да възприеме по-гъвкава стратегия за борба с коронавируса. Да разшири значително обхвата на тестване, фокусирайки се върху различни социални и рискови групи, за да придобие реална информация за картината в страната и да действа целенасочено. Фокусирането върху коронавируса не трябва да възпрепятства достъпа до здравеопазване на хронично болните и спешните случаи, което подлага на риск живота на хиляди българи. Нашата здравна система проявява слабости, които засега се компенсират от себеотрицанието на медиците ни.

Мерките в защита на пострадалите следва да са ясни и ефективни.

- Част от мерките в извънредния закон и приетите впоследствие с решение на Министерски съвет се определят и от гражданите, и от бизнеса като недостатъчни, а някои от тях и за неудачни. Хората в нужда очакват помощ, а не оферта за заем. Икономическите мерки не достигат до най-важния бизнес - малкия и средния, а формулата 60/40  е на практика неприложима.

- Когато държавата налага ограничения, тя трябва да предложи и адекватна компенсация – и за работниците, и за бизнеса. В условия на криза реалната помощ е безвъзмездната.

- Необходимо е в спешен порядък да се преразгледат и някои разпоредби на приетия в бързина и хаос закон, които блокират икономическия живот.

Правителството прибягва до нов заем в размер до 10 млрд. лв., преди да използва резервите в бюджета като преосмисли своите приоритети. Това е тежко решение, което ще плащаме с години. Очакваме гаранции за прозрачност и ясни разчети за финансово подпомагане на всички засегнати. Парите за възстановяването на икономиката и подпомагането на най-нуждаещите се не могат да се разпределят без ясни правила и само в тесния състав на кабинета, както това става с милиардите от бюджетния излишък.

Очакваните мерки не са свързани само с финансова помощ, а и с постигане на оптимален баланс между ограничения и социално-икономическа активност. Дългата изолация подлага на изпитания психиката и здравето на хората, а непосилните глоби са неприемливи. Болшинството българи демонстрираха своята съзнателност и спазват социална дистанция, затова и управляващите трябва да преосмислят социалната изолация в разумен срок. В дългосрочен план трябва да заложим на съзнанието и чувството за отговорност, не на репресиите и цензурата, която притиска гражданите дори в социалните мрежи.

Необходим е гъвкав подход: достоверни данни, приоритетна защита на рисковите групи, просвещаване на хората, високо съзнание, лична отговорност и мисъл за другия.

В тези условия е критично важно българският парламент да прояви отговорност и да намери форма да продължи своята дейност за приемане на важни решения и особено за конституционното си призвание за контрол над изпълнителната власт."