Референдумът в Турция определя бъдещето на страната като парламентарна или силно президентска република, като този избор може да поведе южната ни съседка по пътя на крайния консерватизъм и религиозната държава

Исторически референдум за промяна в конституцията се провежда днес в Турция. Страната реално е поставена пред сериозен избор на чисто културно ниво, тъй като превес на отговора "Да", дава на настоящия държавен глава изключително голяма мощ да моделира самото общество. 

Какви промени предвижда референдумът:

Ако над 50% от турците одобрят пакета от общо 18 изменения на конституцията от 1982 г., Турция ще бъде преобразувана от парламентарна в президентска република. Това е и фокусът на допитването. Според предложените промени отпада постът на министър-председател и президентът ще ръководи правителството, ще назначава и уволнява министри, ще издава изпълнителни укази. Премиерският пост ще бъде заменен вицепрезидент или вицепрезиденти, също назначавани от президента.

Държавният глава ще изготвя бюджета, досегашна функция на парламента, и ще може да обявява извънредно положение в страната без одобрението на народните представители.

Друга промяна е, че действащият президент ще може да остане обвързан с партията си. В такъв случай, ако партията на държавният глава е водещата политическа сила, той ще има контрол не само над изпълнителната, но до голяма стенеп и законодателната власт.

Броят на депутатите ще бъде увеличен от сегашните 550 на 600 души, като възрастовата граница за кандидатиране за народен представител се понижава от 25 на 18 години. И докато досега кандидат-депутатите трябваше да са премали през задължителна военна служба, новите промени предвиждат хора, обвързани с армията, да не могат да влизат в парламента.

Виж още: Турция на нож с Европа след забрана на агитационни митинги в страни от ЕС

Мандатът на парламента се увеличава от четири на пет години, а изборите ще се състоят в един и същи ден с тези за президент. Ако промените бъдат приети, това би означавало, че Реджеп Таийп Ердоган ще може да остане на власт още два мандата след приключване на сегашния си и при спечелване на следващите избори през 2019 г. и 2024 г. да бъде президент до 2029 г. Друга възможност за допълнително увеличаване на този период са предсрочните избори. При насрочването на такива по време на втория мандат на президента, действащият държавен глава ще може да се кандидатира отново.

Внася се промяна и в начина за свалянето на президента от власт. Обикновено мнозинство или 301 депутати ще могат да предложат разследване за престъпления, извършени от държавния глава, но това предложение трябва да бъде прието от 3/5 или 360 от народните представители. След края на разследването, за да президентът бъде подведен под отговорност, ще трябва гласа си да дадат 2/3 и 400 от депутатите.

Разследването за престъпления на президента ще се поема от Конституционния съд. Броят на съдиите в него се намалява от 17 на 15 души, 12 от които се назначават от държавния глава.

Военните съдилища се разформироват. Броят на магистратите във Върховният съвет на съдиите и прокурорите се намалява от 22 на 13 души, четирима от които се назначават от президента.

Видео: Масов бой в турския парламент заради промените в конституцията

Културният сблъсък

Всичко това на практика дава на президента огромни правомощия. Според противниците на Ердоган тези промени ще му дадат силата да се превърне в своеобразен султан на турската република. Промените в обществото, които той носи със себе си, откакто е на власт в страната се забелязват значително и го определят като чисто културен противник на бащата на турската република - Кемал Ататюрк. 

Ердоган реабилитира исляма и религиозността, консерватизма в обществото, давайки път на една полуислямска република, в която мустаците и забрадките се завръщат във висшия държавен елит, нещо, което преди това бе немислимо. 

Затова и мнозина експерти определят тези избори не просто като културен сблъсък за бъдещето на Турция - светска или религиозна държава.

Преди седмица гласа си дадоха турците, живеещи в чужбина. Днес идва ред на всички близо 55,3 млн. пълнолетни граждани на южната ни съседка. 

Източник: Агенция КРОСС, в. "Хюриет", OFFnews