Тази година се навършват 1111 години от смъртта на владетеля, който покръства българите

На 2 май православната църква почита паметта на Свети княз Борис І Михаил, покръстител на българите. Тази година се навършват 1111 години от смъртта на българския владетел. Въпреки княжеската си титла като владетел, българската църква го почита под името "свети Цар Михаил-Борис".

Покръстването на българите е процес, който завършва в периода 864-865 година. България приема християнството от Византия, като този акт е предшестван от сключването на дълбок мир между двете държави от княз Борис I и византийския император Михаил. 

Пратениците на княз Борис I, които отиват в Константинопол, за да сключат мирния договор, са покръстени непосредствено след полагането на клетвените обещания. Заедно с тях в България идва внушителна мисия от византийски духовници, които масово започват да покръстват народа.

Българският владетел приема тайно християнството в началото на 864 година, а заедно с него и името на кръстника си – византийския император Михаил III. Заедно с владетеля са покръстени и много знатни български родове.

В периода 863-865 г. християнски мисионери покръстили болярите и народа - нещо, което не се приело особено добре сред част от болярството. През 865 г. владетелят, подкрепян от водещите сили в столицата, потушил жестоко избухналия в провинцията антихристиянски метеж. 

Верен на идеята, че България е третата "велика сила" в тогавашна Европа, опасяващ се и от чуждо проникване, Борис се стремял към създаването на самостоятелна българска църква. Той лавирал умело между Рим и Константинопол и с ловка дипломация в крайна сметка постигнал учредяването на автономна архиепископия на заключителното заседание на Вселенския събор през 870 г.

След смъртта на свети братя Кирил и Методий, учениците им намерили прием в България и подпомагали Борис в религиозно-просветната и книжовна дейност.

В духа на новата вяра, страдащ и от болест, св. Борис-Михаил се оттеглил в манастир (889 г.). Действията на неговия първороден син Владимир-Расате (889-893) били схващани като заплаха за Христовата вяра. Владимир се опирал на консервативните среди, които имали резерви към политиката на княза-покръстител, и се опитал да върне старата вяра сред народа. В отгояор на това Борис организирал преврат и свалил сина си от престола, след което го ослепил. На мястото на Расате бил издигнат Симеон. 

Борис се върнал в манастира на пост и молитва и завършил живота си като монах в 906 година на 2 май. Като покръстител св. княз Борис е наречен "равноапостолен светец".

На 2 май имен ден празнуват Борис, Боряна, Борислав, Борил.

Източник: Агенция "Фокус"