За президентските избори участие са заявили всякакви кандидати, като по-голямата част от тях нямат никакви шансове за победа. Защо тогава се кандидатират? Тук даваме седем възможни отговора на този въпрос

Изборите за президент наближават с пълна сила, а кандидатите се роят като гъби (освен кандидата на водещата политическа партия, разбира се). Така на политическия небосклон за този вот се е наредила преинтересна плеяда от генерали, бизнесмени-революционери, "народни любимци", биячи, интелектуалци, икономисти, шоумени и тук-там някой политик. 

И ако оставим настрана кандидатите на относително големите партии, които се борят за реална победа на изборите, няма как да не се запитаме какво търсят останалите с това си участие. 

Действително, какво мотивира тези хора да участват на изборите, като се има предвид, че шансовете им за успех са равносилни на шансовете България да спечели световното по футбол след две години в Русия? Една предизборна кампания е скъпо и изключително изтощително удоволствие. Допълнително с това влизаш в калта и се започват едни игри на нападки, обиди и вадене на кирливи ризи. Като цяло не е нещо, което човек би направил за удоволствие. 

Тогава защо? Тук ще се опитам да изброя възможните фактори, които карат човек или партия да се впуснат в надпреварата за президент, без да имат каквито и да е шансове да я спечелят:

Виж още: Митьо Пищова и Радо Шишарката - поредната президентска двойка

1. Заради пиара

Участието на избори малко или много дава трибуна, която да действа като магнит за обществено внимание. Иначе казано, когато си кандидат за президент, няма как някакво обществено внимание да не се насочи към теб. Какво ще правиш с това внимание след това, вече е съвсем друг въпрос. За някои президентската надпревара е начин да кажат на света, че (все още) съществуват. 

2. Трамплин 

Президентските избори са прекрасен начин за хора с политически амбиции да съберат около себе си обществена енергия, която след това да вложат в създаването на нова партия. Типичен пример можем да видим в миналите избори - Миглена Кунева с ДБГ, създадено месеци след изборите за президент, и Светльо Витков с неговата "Глас народен". 

3. Акумулатор на електорат

При по-малките партии изборите за президент са начин да достигнат до нови хора с посланията си. Те са наясно, че победата на президентски избори е имагинерна, но самото участие дава възможност да се докоснат нови потенциални избиратели. Често се случва така, че лидерът на партията е по-популярен от самата партия. С участието си в президентската кампания той има шанс да състави екипи по места от хора, които иначе не биха се обвързали с партията и малко по малко да ги привлече. Най-малкото един кандидат за президент има ефирно време, което му дава възможност да бъде запомнен от обикновения избирател, който впоследствие да се сети за него на едни други избори (за Народно събрание и в по-малка степен за местна власт). 

Виж още: В търсене на истински президент, или Избори без смисъл

4. Напук

На всички избори има и поне по една двойка, която осъзнава колко нелепа и неизбираема е, но въпреки това се включва в кампанията, за да може с участието си да покаже среден пръст на системата. Това са пародийни кандидати, които се обявяват срещу самата система. Кампаниите им обикновено са изградени върху пародия, ирония, сарказъм и тотална гавра с останалите кандидати. 

5. Кандидати на протеста

Подобно горната причина, и тези кандидати се включват в кампанията, за да се опълчат на самата система. Те обаче разчитат на протестния вот на наистина ядосаните. Докато пародийните кандидати се забавляват, правейки кампания, която осмива системата, антисистемните кандидати на протеста се включват в изборите, за да я разбият. Те призовават народа да въстане, да се бори и т.н.

6. На олимпийския принцип - важно е участието

От средноголемите партии се очаква да издигнат свой кандидат за изборите. Ако не го направят, ще изглеждат слаби и ще загубят позиции. На други избори те се борят да бъдат балансиращ фактор и да прокарват идеите си чрез лавиране и ключова роля в коалиции. На президентските избори обаче това няма как точно да стане (освен ако не си ДПС, но там филмът е съвсем друг). Затова тези партии издигат собствени кандидати, чиито резултати ще са резултат за самата партия. Този резултат, сравнен с резултатите на други подобни партии, дава известна представа кой как стои, какви са настроенията в обществото, какви идеи са актуални - важна информация за следващите парламентарни или местни избори. 

Виж още: Когато партиите решат, че избирателя кучета го яли

7. За победа

Някои хора действително вярват, че могат да победят системата, като просто бъдат себе си и отстояват идеите си. Понякога им се получава, по-често - не. Но именно такива скрити играчи могат да променят изцяло игралното поле. Много рядко обаче се стига до такива изненади, без те преди това да са били отчетени от социолози и политолози.