Партиите ги е страх заради черен пиар да обявят кандидатите си за президент и така пренебрегват обществения интерес към президентските избори

Страхът от черен пиар кара ГЕРБ (а и другите партии) да обявят кандидат-президентската си двойка за предстоящите президентски избори на възможно най-късен етап. 

Страх кандидат пази

"Чисто тактически е по-добре да обявим кандидат - президентската двойка на ГЕРБ на по-късен етап. Ние искаме да има спокойствие и устойчивост в управлението и да намалим тази политическа риторика, която някой път излиза извън границите на нормалното поведение. Затова смятаме, че колкото по-късно влезем в реалната предизборна кампания за президетските избори, толкова повече правителството ще може да свърши много от набелязаните задачи, които трябва да се реализират в предстоящите месеци", обяви преди дни председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов. 

В интервю днес за сутрешния блок на Нова телевизия той обяви, че според него това не било неуважение към избирателите, а практика, наложила се в последните години заради кампаниите по очерняне на кандидатите. 

"При положение, че още няма обявен кандидат и постоянно се задават тези въпроси, представете си какво щеше да бъде, ако бяхме обявили кандидата си сега", обясни Цветанов и отново не даде пояснения за самата кандидатура. 

"Знаете, че ако се върнем 2013 г., всичко, което се случваше в кампанийния период, беше използвано само за хулене на ГЕРБ и важни фигури в съответната партия", продължи да дава примери Цветанов.

Той отново заяви, че кандидатурата на ГЕРБ е силна партийна фигура "неразривно свързана с партията". Цветанов обясни, че бъдещият президент, независимо че е ревностен партиец, ще бъде независим президент и това, че е свързан с партията ще го направи по-отговорен.  

Партиите са далеч от идеята за конкретен кандидат

Междувременно днес излизат резултатите от вътрешно допитване в БСП коя да е кандидат-президентската двойка на партията. В БСП си проведоха вътрешен референдум, в който партийните членове гласуваха за евентуални кандидати за вота през ноември. Членовете трябваше също така да кажат и дали БСП трябва да преговаря с други политически партии, сред които АБВ, ДПС и ВМРО за обща кандидатура за президент. 

От Реформаторския блок засега нямат ясни кандидати, но от основните лагери там идват послания, че се иска един кандидат на целия блок. Кой ще е той обаче, все още не е решено, а в РБ имат вече традиция да се изпокарват, когато става въпрос за каквито номиниране на хора. 

ДПС като цяло никога не е проявявала кой знае какви апетити към президентския пост. Там обаче винаги има игра на влияние, в която номинация за президент може да се издигне, за да бъдат взети гласове от едно място и след това насочени към друго при евентуален балотаж. 

Виж още: Как би изглеждал идеалният президент

Маслиновата клонка, с която "Атака" подходи към Патриотичния фронт май все още не е дала резултати, а мащабната патриотична номинация, желана от ПФ най-вероятно няма да стане факт. Иначе казано и в националистическия лагер все още няма никаква представа кое ще е издигнатото лице за президентските избори. 

Единствено АБВ дават ясни сигнали кой може да бъде кандидатът им за президент. Най-големи са шансовете на Ивайло Калфин, макар периодично да се говори и за трети мандат на Първанов - нещо, което е доста спорно от конституционна гледна точка. И все пак АБВ очакват решението на БСП. 

И така освен кандидатурата на шефа на БАН, Николай Банев (онзи с офшорките), Марешки, Владо Кузов и Жорж Ганчев, ние други ясни кандидати за президентския вот нямаме. Защото страх лозе (в нашия случай кандидат) пази.

Страхът на партиите е неглижиране на избирателя

Защото партиите очевидно нямат механизми да предпазват лицата си от кални атаки. Защото партийнната ни среда е станала толкова отровна, че партиите са готови да пренебрегнат демократичния процес в името на това да си опазят кандидатите чисти от очерняне. Партиите дотолкова са се вкопали в себе си, че не желаят да рискуват да убедят обикновения избирател, че си струва да се гласува за тях. 

А ние сме поставени в заварено положение да чакаме някоя от партиите да благовори да си излезе от комфортната зона и да представи някакъв кандидат - ама така набързо, без да имаме време да разберем що за човек е той, какви са приоритетите му и какво можем да очакваме от него. 

Така един мажоритарен вот, в който гласуваме за личност, за пореден път се свежда до партийни кандидатури. На нас няма да ни се представят силна личност, която продължително време да се е доказвала пред нас като вероятен водач на нацията. На нас ще ни бъдат дадени кандидатурите на партииите X и Y за президент. 

И г-н Цветанов не е особено прав. Това може и да е станало практика в българската политика, да се пренебрегват кандидатите в името на добрия им облик, но не означава, че практиката е добра, демократична или в името на хората. Тя е в името на собственото оцеляване, обикновеният гласоподавател не е замесен. Той е просто пренебрегнат. 

Пренебрегнат, защото партиите ги е страх да обявят кандидатите си, да отговорят на обществения интерес. А когато партиите ги е страх да отговорят на обществения интерес, значи имаме ясен сигнал, че със самата среда нещо не е наред. Когато нещо не е наред пък, значи има нужда от промяна.