Германия е най-застарялата европейска нация, но България старее по-бързо и от нея, алармират германски демографи - и ако нищо не се промени, до 2050 г. българите ще се стопят до 5,6 млн., обобщава Българската редакция на "Дойче веле"

Демографските проблеми на България са основната пречка пред достигането в страната на средния за ЕС стандарт на живота. Депопулацията изисква спешни решения за осезаемо подобряване на благосъстоянието на българската нация.

В момента България извършва тежък и необикновено бърз демографски преход. Не само българките, но и повечето жени в ЕС вече раждат не повече от едно дете.

Неприятното в случая с България е обстоятелството, че нейната здравна система е най-уязвима в общността - една от основните причини страната да заема предпоследното място в ЕС по средна продължителност на живота. По-зле е положението единствено в Литва.

Тези констатации са част от публикуваното в началото на август обширно изследване на Берлинския институт за населението и развитието, обобщава Българската редакция на "Дойче веле".

През 2050 - още по-зле

Ако сегашните тенденции в демографското и социално-икономическото развитие на България се запазят, страната е изправена пред много сериозни изпитания. През 2050 г., когато България ще се е смалила до 5,6 млн. души население, на един пенсионер ще се падат едва 1,5 работещи.

Днес това съотношение е 1:3. Сравнението показва, че застаряването на българската нация е доста по-изразително от аналогичния процес в Германия, която е най-силно застарялата европейска държава.

Нещата за България обаче изглеждат още по-зле, тъй като бъдещите германски пенсионери поне могат да разчитат на (несравнимо) по-високи доходи от българските. Но и днес, когато българската икономика се справя по-добре, отколкото това ще става в бъдеще, с попълването на пенсионните фондове, 46% от българските пенсионери са в категорията на най-бедните хора в страната, констатират берлинските демографи.

Образованието - ахилесовата пета

За да бъдат осигурени достатъчно финансови ресурси за справяне със застаряването и топенето на трудовите  ресурси, производителността на труда в българската икономика до 2040 г. трябва да нараства ежегодно с поне 4%.

Досега обаче този ръст не е надхвърлял 2,5% на годишна база. Съществени пречки пред по-бързото увеличение на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната са недостигът на квалифицирана работна ръка и зле функциониращата образователна система, четем в изследването.

Българските ученици и студенти получават твърде много ненужни знания и излизат от учебните заведения без необходимите за успешна професионална реализация практически умения. За 1/5 от учениците образователният процес приключва реално в рамките на шест-седем години - с две или три години по-малко от законовия минимален срок на обучение. 

Сериозен проблем е качеството на професионалното образование, което само в редки случаи осигурява на младите хора добри знания и умения. В тази връзка германските изследователи цитират резултатите от международни сравнителни изследвания, според които 40% от 15-годишните български ученици не могат да се справят с елементарни текстове и аритметични действия.

Политиците, работодателите и образователните институции в страната на практика не си сътрудничат за осъществяването на нужните промени в учебните планове и програми и в начините на преподаване. Не стоят добре нещата и по отношение на преквалификацията и ученето през целия живот.

Над 40% от българите нямат абсолютно никакви умения за работа с компютър, а 2/3 от хората в най-активната възраст - между 25 и 64 години - имат проблеми при ползването на интернет. В ЕС подобно ниско равнище на компютърни умения се наблюдава единствено в Румъния.

Едва 2% от работниците в България ежегодно се записват в някакви курсове за преквалификация или повишаване на придобитите вече професионални умения. Средно за Европейския съюз този дял е поне пет пъти по-висок.

Ромите - "спящият" потенциал

Бедността остава голям проблем за България. Тя обаче не засяга еднакво всички етноси. При ромите, които съставляват между 5 и 10% от населението на България, съществува най-голям риск от бедност. По данни от последното преброяване 3/4 от ромите са живеели без удобства като тоалетна, душ, кухня или електричество.

Едва половината от тях имат здравни осигуровки. Въпреки че делът на децата и младежите до 30-годишна възраст сред ромите е три пъти по-голям, отколкото при на българите, средната продължителност на живота при ромите е с 10 години по-ниска в сравнение с продължителността на живота при българите. 

1/5 от навлизащите в трудоспособна възраст младежи в България са роми. Използването на тези перспективни (като възраст) трудови ресурси в една силно застаряла страна би могло да запълни нарастващия дефицит от кадри за българската икономика. Но това не се случва, защото става дума за "спящ" трудов потенциал, твърдят учените от Берлинския институт за населението и развитието.

При това съвсем основателно: 2/3 от ромите на възраст между 16 и 24 години се числят към категорията "нищонеправещи младежи", които нито учат, нито работят, нито стажуват, пишат германските експерти в анализа си за България.

* Заглавието е на редакцията.

Източник: Българската редакция на "Дойче веле"